ПОПИТАХТЕ ЗА ХЕПАТИТА

 

 

 

Хепатит се причинява от вирус, който засяга черния дроб. След като навлезе в организма, вирусът заразява чернодробните клетки, започва да се размножава и бавно да заразява нови и нови клетки. Това води до възпаление и нарушаване на функциите на черния дроб, като може да се стигне до цироза или рак на черния дроб. При средно 70% от заразените хепатит С преминава в хронична болест. Ходът на заболяването е много различен при различните пациенти.

 

Черният дроб е извънредно важен орган с множество и разнообразни функции. Той подпомага метаболизма на хранителните вещества и извеждането на ненужни и токсични субстанции извън организма. На практика всяко прието или образувано в организма вещество на даден етап преминава през черния дроб. Увреждането на черния дроб дава отражение върху дейността на други органи и системи и поради това хепатитът се смята за изключително сериозно заболяване.

 

В повечето случаи минават десетки години преди черният дроб да се увреди сериозно и заразеният да изрази някакви оплак­вания. За да прецени състоянието на черния дроб, лекарят извършва биопсия – изследване, при което с много тънка игла се взима проба от чернодробната тъкан, която се изследва от патолог, за да се прецени каква е степента на възпаление и на кой стадий се намира болестта. Тази манипулация е изключително необходима, за да се реши нуждае ли се пациентът от лечение, или ще остане под лекарско наблюдение?

Колкото по-дълго продължава заболяването, без да е предприето лечение, толкова рискът от възникване на усложнения се увеличава.

При средно 20% от случаите хроничният хепатит С може да премине в цироза. Излекуването на хепатита в този стадий е трудно, като само в началните стадии на цирозата се провежда лечение.

 

Хроничният хепатит протича индивидуално – някои болни имат оплаквания, а други – изобщо не. Важно е да се знае обаче, че увреждане на черния дроб може да е налице и при отсъствие на оплаквания. В сила е и обратното – изразените симптоми невинаги показват тежко заболяване. Единственият начин да се докаже болестта, е чрез кръвни тестове.

Част от възможните оплаквания при хепатит са: ►обща отпадналост ► умора при физически усилия ► тежест вдясно под ребрата и в ставите ► загуба на апетит ► нарушение в метаболизма на въглехидратите ► нарушено храносмилане  потиснатост до депресивни състоя­ния ► бърза промяна на настроенията и затруднена концентрация ► проблеми със съня ► след пълноценна продължителност на съня може да лип­сва усещане за отмора.

 

 

Вирусът на хепатита се пренася по кръвен път посред­ством заразена кръв, чрез кръвни продукти и много по-рядко – с телесни течности на инфектиран човек. При над 10% от хората не се установява механизъм на предаване на вируса. Най-ефективният начин за предпазване от хепатит е познаването на рисковите фактори за заразяване и тяхното избягване, а специално при хепатит В – ваксинирането. Въпреки че е област на усилени проучвания, до момента ваксина за хепатит С не е изработена.

Възможните начини за предаване на вируса са: ► чрез преливане на кръв и кръвни продукти (особено преди 1992 г., тъй като след това се извършва задължителна проверка на дарената кръв) ► венозна употреба на наркотици ► татуировки и поставяне на обици ► инвазивни манипулации с нестерилни инструменти (стоматологични манипулации, хирургични интервенции, акупунтура) ► случайно убождане с игла или инструмент, заразен с вируса на хепатит ► при хемодиализа ► от майка на дете по време на раждането (но рискът от такова заразяване е много нисък!) ► при неспазване на хигиенните изисквания за ползване на индивидуални самобръсначки, чет­ки за коса и др. ► при полов контакт с риск от контакт с кръв и те­лесни течности (при хепатит С този път на за­разяване се случва по-рядко).

 

Хроничният хепатит може да протича безсимптомно. За да се потвърди диагнозата, е необходимо да се направят някои лабораторни изследвания, които показват степента на увреждане на черния дроб. Това може да бъде направено във всяка лаборатория в страната. Изследва се наличието на анти-HCV антитела и HBsAg носителство. При наличието на положителни резултати личният лекар ще ви насочи към гастроентеролог за по-нататъшно оценяване на състоянието ви.

 

Когато се диагностицира хроничен хепатит, лекарят преценява какъв метод на лечение е най-подходящ при пациента.

В случай че се вземе решение за провеждане на антивирусно лечение, съществуват ос­новно три вида антивирусна терапия: ► лечение с интерферон алфа или нуклеотидни/нуклеозидни аналози (прилага се при хе­патит В) ► лечение с пегилиран интерферон алфа (прилага се при хепатит В) ► комбинирано лечение с рибавирин едно­временно с всеки един от типовете интерфе­рон алфа (при хепатит С).

Интерферонът достига до здра­вите клетки и ги предпазва от виру­са. Освен това насочва и активизи­ра защитните сили на имунната сис­тема срещу навлезлия вирус, за да се спре неговото размножаване. Тъй като стомашният сок би разрушил молекулата на интерферона, приет през устата, лекарството трябва да се инжектира. Интерферон алфа се прилага три пъти в седмицата. Пегилираният интерферон алфа е продукт на нова технология, която позволява да се инжектира един път седмично. Лечебният курс продължава между 24 и 48 седмици, според решението на лекаря-специалист. За да се установи дали е успешна терапията с интер­ферон, лекарите въвеждат понятията вирусологичен и хистологичен отговор. Най-често се следи за наличието на вирусологичен отговор на лечението. За целта се наблюдава нивото на вируса в кръвта в хода на терапията. Най-благоприятен вариант е постигането на траен вирусологичен отговор, което означава, че не се установява наличието на вирус в организма чрез чувствителни кръвни тестове 6 месеца след спиране на лечението. Друг начин за преценка е проследяване на черно­дробното възпаление и отлагане на съединителна тъкан в черния дроб чрез контролна биопсия, т. е. хистологичния отговор.