Порок ли е да си различен?
от Венета МЛАДЕНОВА, психолог
Снимка © Leah-Anne Thompson – Fotolia.com
ноември, 2009 г.
Във всеки български клас, във всяко българско училище има поне по едно различно от останалите деца. Различните деца могат да изглеждат всякак на външен вид – прекалено слаби, прекалено пълни, руси, с червена коса или пък с пъстри очи… Но това, което ги обединява, е самотността. Те не са просто самотни, те са безнадеждно самотни.
.jpg)
Някои са самотни в плахостта си, други – в хиперактивността си и в желанието си да бъдат лидери, трети – просто в опитите си да отстояват по-различната си позиция. И ако се опитаме да разберем какво най-много мъчи всичките тези деца, то техният обобщен отговор сигурно би звучал така:
„Никой не ме разбира“
Често става дума за деца с по-особен интелект и поглед към света… Тръгнем ли да търсим следите на различността, те вероятно могат да бъдат открити в много и различни по своята организация и правила семейни гнезда. Първоизточника на плахостта например можем да намерим при родителите с авторитарен стил на възпитание, които обожават да диктуват на детето си какво и как точно да прави.
Плахостта на друго дете обаче може да се корени в безразличието на родители, които никога не са защитавали малкия човек, не са го изслушвали и не са вземали под внимание мнението му.
Други различни деца са
тези, които приличат на рано пораснали възрастни. Обикновено те носят на плещите си товара на тежкото за възрастта им знание, което техните знаещи родители са се опитали да им натикат в малките главици. Такива деца още в пети или в шести клас са чели „Алхимикът“ на Пауло Куелю или „Името на розата“ на Умберто Еко, а в десети – „Тъй рече Заратустра“ на Ницше. Те отдавна не търсят в тълковния речник думи като „свастика“, „колапс“, „тремор“ или „рестрикция“, защото знаят значенията им. Тези деца са децата ужас за екскурзоводите в музеите заради плашещите въпроси, които задават и на които понякога и доста челите лелки и чичковци не успяват да отговорят.
А лидерите?
Знае ли човек точно откъде са тръгнали? Може би от детския си опит да се наложат над по-малкото си братче или сестриче или защото твърде дълго време са се опитвали да отхвърлят опеката на вечно недоволните около себе си мърморковци. Или пък просто защото поведението им е било винаги силен протест – своего рода контра на безпрекословните и безапелативни заповеди на мама и татко.
Искате или не, всички тези деца са станали различни. Различни от Мария, която винаги изпълнява поръките на госпожата, различни от Пламен, който винаги се съгласява с преобладаващото мнение в класа, различни и от Калоян, който винаги участва в отборните игри.
Но какво да правим с Таня, която ще откаже да напише есето си, защото не е съгласна с така поставената тема? Или пък с Андрей, който ще откаже да се съгласи с решението на класа да се ходи на екскурзия до Белоградчик вместо до Черепиш? Да не споменаваме Нина, която няма да пожелае да е капитан на отбора по хандбал на училищното състезание.
Много скоро тези деца
ще бъдат определени като проблемни
и ще започне дългата и безславна борба за тяхното унифициране. От тях всички ще изискват да поемат по пътя на покорството, търпението и конформизма.
А как впрочем този конформизъм, търпение и покорство се отнасят към новите изисквания към държавите, членки на ЕС – да поощряват у поданиците си креативност, амбициозност и търсещ дух?! И дали не бива да правим точно обратното – да призоваваме неразличните ученици към различие?
Да, разбира се, че много по-лесно се управлява един клас от почти еднакви ученици. Но дали пък предизвикателството да влезеш в клас и да чуеш хиляди различни мнения не е за предпочитане? Какво ли би се случило, ако учителят влезе в клас и ученикът каже: „Днес няма да взимам участие в час. Потънал съм във важни мисли, от които не мога да се откъсна.“ Ами, ако тези мисли, в които е потънал, са наистина важни за неговата реализация или успехи?
Какво ли биха писали осмокласници, деветокласници и десетокласници на тема за есе „Трудно е да си различен“ или „Искам да бъда различен“? Интересно какво ли? Не знам. Подозирам обаче, че българското общество веднага би заподозряло онези, който е измислил темата, в подтикване на учениците към различна сексуална ориентация. Скудоумно, нали?
Преди време имах среща с един ученик, който ми разказа как благодарение на мъдрото хрумване на техен различен съученик целият клас умилостивил учителката си и я накарал да приложи друг подход на обучение и възпитание. В този момент се сетих за всичките тези различни от всички ни, но велики български князе, ханове, революционери, благодарение на чиято мъдра и уникална мисъл ни има и до днес.
Защо не оставим бъдещото на нацията – нашите деца –
да направи света ни по-различен
именно чрез своята различност? Нали точно това искаме – различни доходи, различни по-добри взаимоотношения между хората, различни мечти дори… Изобщо различен живот. Това ще е единственият начин, с помощта на който ще можем да поотупаме от прахта собствената си „уникалност“, смачкана от делника, охлузена от каноните и унила от закостенялостта. Нали не искаме думите на Иван Хаджийски, че у българина е заложен стремежът да не допуска друг освен него да успява повече, да знае повече и да се старае повече, да продължават да са актуални? Тогава да дадем път на различните да ни „унифицират“, а не ние тях.
Инициативи за спасяване на различните
► Ако в класа на вашето дете има деца като споменатите в този текст Нина, Андрей и Таня, подкрепете ги. Бъдете спокойни, ако детето ви ги е избрало за свои приятели.
► Ако вашият син или дъщеря направят нещо различно от обичайното, изслушайте мотивите им, преди да ги осъдите, накажете и най-вече принудите да се държат като другите деца.
► Опитвайте се да разберете каква е крайната цел на различното действие, предприето от вашето дете. Така ще ви е по-лесно да приемете и неговото начало.
►Ако на родителска среща чуете аргументи в полза на „за“ това да бъдат обвинени и наказани различните деца, опитайте се да намерите други „за“ за това те да не бъдат обвинени и наказани.
► Помолете класния ръководител на детето ви да подкрепя интересните инициативи, които помагат на всички деца да им бъде забавно в иначе скучното и сиво училище.
► Ако сте в училищното настоятелство, участвайте в различни проекти (без оглед на тяхната продължителност), които дават път на уникалността.
► Ако сте родител, баба, дядо или просто приятел на различно дете, помогнете му да бъде себе си. Не му помагайте да стане просто като всички останали.