Ние гладуваме, дори когато се храним, защото сме потънали в културно безуачстие. Какво знаем за китайската храна например? Дали милионите ресторанти и павилиончета за китайска храна на всякъде по света са адекватни нейни посланици? Или по-скоро приличат на емигранти, които предлагат нещо екзотично за хапване, което обаче не е дълбоко автентично.
Препоръчвам ви тази книга, защото е засищаща. От нея ще научите, че „Ял ли си?“ е традиционен поздрав в Китай, страната, в която храната се споделя наистина. Не се сервира на отделни порции, както е в западния свят, независимо че именно той тръби: „Храната е споделяне“. В тези и много други съставки на книгата е скрит богатият послевкус на книгата.
Главната героиня е американска журналистка от списание Table, главният герой – внук на последния китайски готвач. Тя пише статия за него, защото внукът на последния китайски готвач също е готвач. Любовта между нея и него се приготвя бавно. В хода на цялото действие, което се развива в Пекин в разгара на подготовката за летните олимпийски игри през 2008 г. Под фината текстура на тази любов се крие обещание за бъдеще, защото и тя и той могат да почувстват какво означава това „храната да сложи покрив над главата ти“.
Мирослава Иванова