ПО ПЪТЯ КАМИНО

 

 

 

 

Била е манекенка на модна къща „Перун“ през 80-те години на миналия век. Работи и за прочутите по времето на соца ЦНСМ (Център за нови стоки и мода), „Рила стил“, „Руен“. Тогава почти всички жени се обличаха в конфекция, но малко от тях знаеха що е то прет-а-порте. Владина ЦЕКОВА е била една от знаещите. Не е за вярване, че 30 години по-късно точно тази красива жена ще стои пред отворения си гардероб, възкликвайки: „О, боже, каква суета! За какво са ми всички тези дрехи?!“

 

Случило се ден след като се върнала от Камино.

Като стана дума за прет-а-порте (модно ревю на готово облекло), пътят Камино Сантяго де Компостела е на практика

 

Изминаван е в продължение на хиляди години от всякакви хора, наречени пилигрими (поклонници), и информацията за него може да се проследи в историческите извори чак до древните келти. Финалната точка на пътя е катедралата „Сантяго де Компостела“ (в едноименния испански град), където са погребани мощите на св. Яков, брата на Йоан Кръстител. До крайната цел водят различни маршрути, но класическият и най-популярен е този, който започва от малкото френско селище Сен Жан Пие дьо Пор, а после пресича цяла Северна Испания. При началната точка поклонниците получават паспорт, в който събират печати от селищата по пътя. Целият маршрут е дълъг около 800 км. Пътят се смята за изминат, ако си минал пеша последните сто километра или пък с колело, кон или магаре – 200 км. Препоръчително е обаче вървенето пеша, защото се смята, че по този начин краката „извличат посланията на пътя“ и черпят по-силна енергия от земята.

 

дори през зимата по него вървят много поклонници. Но най-големите „дефилета“ по пътя „се провеждат“ през лятото. Събеседничката ми също избрала лятото, защото тогава багажът е по-лек и раниците тежат по 5–6 кг. Преди година Владина е изминала пеша всичките 800 км заедно със своя приятелка – Таня Ставрева, – макар че двама поклонници не извървяват един и същ път, дори и да вървят заедно по него. „Реално пътят, който изминах, си е само мой. Ако вие минете Камино, то ще бъде вашето Камино“ – казва ми Владина. Питам я как е избрала човека, с когото да тръгне? „Сигурно Камино ми го е избрал – усмихва се тя. – Аз бих тръгнала и сама.“

Интересното е, че Камино се намира под Млечния път и черпи от енергийните линии на звездните системи, намиращи се над него. Преди да тръгнат по пътя, днешните поклонници черпят енергия от

 

Към написаното от тях вече се прибави книгата на един българин, минал по пътя – Момчил Савов. Фотоизложбата на Владина също е огромен източник на вдъхновение и своеобразна покана да тръгнете на път, по този път. Впрочем Владина също подготвя книга. „Искам да разкажа на повече хора колко хубаво е това преживяване и да ги уверя, че могат да отидат и те. Разбира се, на никого не мога да кажа: непременно трябва да отидеш.“

Българите, които са минали Камино, стават все повече и се опитват да се преброят в една група във фейсбук. Владина уточнява, че към тази група са се присъединили и много хора, които искат да предприемат това поклонение. Самата тя често получава във фейсбук съобщения от рода на: „От няколко години се каня да мина Камино, но не намирам смелост. Благодарение на вашите разкази, на снимките ви вече се реших“. „Срещнала съм се с всеки от тези хора, който е пожелал това. Някои заведох да си купят обувки като моите, защото бях единствената без мазоли на Камино. Стана така, защото послушах тези, с които аз се срещнах за съвет, преди да тръгна. Обувките ми бяха с половин номер по-големи.“

Има и хора, които й казват: „Аз това не мога да го предприема.“ На тях Владина отговаря: „Мислите, че не можете, защото си го казвате. А пробвали ли сте?“

Не е случайно, че в думата „камино“ (път – от испански) се

 

Изначалното начертание и предназначение на този маршрут е религиозно. И днес едни тръгват по него, за да се отърват от греховете си, други – от лошите мисли, трети просто за да си доставят преживяване и защото пътуването за тях е страст. Питам Владина дали в рода й има пътешественици. Отговаря ми, че родителите й са глухонеми и пътуват много. Може би точно защото не могат да чуват и не могат да попиват информация за интересни места със слуха си, те искат да отидат и да видят. Вероятно от тях има страстта си към пътуването.

На една от многото снимки, които разгледах, Владина е сред огромно поле от слънчогледи. Точно на това цвете ми прилича тази жена. Жизнерадостна и слънчева е. Не знам дали все още излъчва топлината на слънцето, което преди година е насъбрала в Испания, или пък от нея струи одухотворената светлина на човек, който има корени.

Трудности по пътя на Владина и спътничката й Таня е имало – но са ги преодолели. А и по пътя не са били сами. Интересно е, че в Испания има специален закон, според който всички трябва да помагат на пилигримите. Ето защо е препоръчително още в началото на пътуването поклонникът да си купи мида –

 

На Владина и Таня се случвало да стигнат по-късно в някое от селищата и да не намерят място за нощувка. Тогава просто изваждали спалните чували и лягали под открито небе. На сутринта продължавали да вървят. Нормално се спи в албергета – нещо като хостели или туристически спални. Много от тях са създадени преди векове и се намират в манастири или църкви. И понеже поклонничеството също струва пари, нека ви кажа и че точно 300 евро е похарчила събеседничката ми по време на пътуването – за храна и нощувки. Към това прибавете и цената на самолетните билети до Испания и ще получите приблизителната обща сума, която ще ви е необходима, ако решите да тръгнете по този път. 

Тридесет години след „кариерата“ си на модел по времето на социализма Владина живее с 25-годишния си син и продължава да се занимава с интересни неща и да бъде полезна. Впрочем тя е рекламният директор на една от първите успешни телевизионни шоу програми след 1989 г. – „Супершоу Невада“. Продуцент е на първото семейно телевизионно състезание „Фамилия топ шоу“ и на още няколко популярни предавания. Сега мечтае телевизията да стане по-духовна. По естествен начин отсява хората около себе си и както сама казва – събира се с по-светли същества.

Сигурна съм, че прилича на баба си, от която е научила и получила много.