Топкоафьорът Марин Хубенов–Мърфи:
„По света вече разбраха, че сме професионалисти“
от Теодора СТАНКОВА
Снимки Haute Coiffur Francaise
януари, 2010 г.
Мърфи, когото вие добре познавате от нашата редовна рубрика „Фризьорски салон“, е живо доказателство, че да си всеотдаен и различен, е задължително в сферата на фризьорското изкуство. Твърди, че професията изисква непрекъснато самоусъвършенстване, и се самоусъвършенства.
В професията е от 13 години. Завършил е школата на стилист Капанов и Тодор Тошев, след което е стажувал в Германия и Франция. А сега е член на други престижни международни „школи“ – Intercoiffure Mondial и Haute Coiffure Francaise, както и на Националното сдружение на фризьорите у нас.
През 2008 г. Мърфи е обявен за фризьор №1 на България за същата година, а за тази година (2009) бе награден от Intercoiffure Mondial с приза „Личност на годината“ за регион Източна Европа, което си е сериозен повод да се срещнем с него и да поговорим за важните неща в личния му живот, както и в „живота“ на коафьорското изкуство.
– Съвсем отскоро си „Личност на годината“…
– За мен това е най-голямото признание, което съм получавал. Наградата ми беше връчена на конгрес на световната организация на най-добрите фризьори в целия свят Intercoiffure Mondial. Членовете на тази организация са от над 54 страни в света. Осем от държавите изнесоха свои шоупрограми. Миналата година на същия форум ние, българите, също показахме свое шоу – „Звезден прах“, което представихме в Рио де Жанейро, Бразилия.
– Как се гледа сега на българските коафьори в чужбина?
– Благодарение на нашите изяви по престижни форуми колегите от цял свят разбраха на какво ниво са фризьорите в България. Без да звучи нескромно, нашите шоута се откроиха като по-добри от тези на много по-големи държави. По света вече разбраха, че сме професионалисти.
– Да ти задам и предвидимия въпрос, защо избра тази професия?
– Завършил съм „Финанси“ във Висшия икономически институт в Свищов, но не станах финансист. Не знам дали аз съм избрал професията си, или тя мене. (Смее се.) Подстригвам от много малък. Баща ми също се занимаваше с фризьорство за кратко – подстригваше приятели вкъщи. Научих се, докато го гледах. В началото го наблюдавах тайно, защото бях много малък. Взимах неговите ножици и се „упражнявах“ после върху мои приятели. Бях на 7 години, когато за първи път подстригах съученик с машинка. А първата, вече оформена прическа направих, когато бях на 10 години – момчето, което фризирах, дойде на училище без никакво притеснение и без шапка. (Смее се.) Оттогава, от 10-годишен, съм фризьор.
– А как е сега, когато ти обучаваш другите?
– Обучението в нашата професия е много трудно. Един творец преди всичко чувства нещата. И е много трудно да предаде това свое чувство на друг, да опише с думи усещането за… коса. Всички коси и глави са различни. За направата на една и съща прическа, но на две различни глави трябва да се приложат индивидуален подход и творческо въображение.
– Какви са изискванията ти към хората, с които работиш?
– Интересува ме тяхната мотивация. Работата е творческа и за да има успех човек, трябва да є се посвети. Идвали са при мен и са ми казвали, че искат да станат фризьори, защото бъдещето било на услугите. Или защото с такъв занаят гладни няма да останат. Това обаче не може да е мотивация за добре свършена работа. За мен най-важно е човек да живее професията си.
– Какви са изискванията ти към хората, с които работиш?
– Интересува ме тяхната мотивация. Работата е творческа и за да има успех човек, трябва да є се посвети. Идвали са при мен и са ми казвали, че искат да станат фризьори, защото бъдещето било на услугите. Или защото с такъв занаят гладни няма да останат. Това обаче не може да е мотивация за добре свършена работа. За мен най-важно е човек да живее професията си.
– Какъв е твоят стил на работа?
– Стила си изграждам вече 13 години. Успях да си „открадна“ най-доброто от различни стилове и от много известни фризьори. В България са популярни френските и италианските школи. Аз през последните годни успях да видя и да обогатя стила си и с нещо от английските.
Изработил съм техники, които ми позволяват да правя практични прически – такива, които клиентите ми лесно да поддържат вкъщи.
По отношение на техниките – не трябва да се влиза в никакви рамки. В противен случай фризьорът престава да твори. Започва да прави нещата инертно, машинално. Един ефект може да се постигне по много различни начини и с различни инструменти.
– Какви прически обичаш да правиш?
– Асиметрични, по-нестандартни – с изразена разлика в дължината на секторите на прическата. Тогава усещам някакъв прилив на енергия. В такъв момент не се чувствам уморен, дори и цял ден да съм работил без прекъсване. Хората с по-смели решения за промяна на прическата ме вдъхновяват. Тогава работя повече със сетивата си.
– Клиентите доверяват ли ти се, или идват с готови решения?
– Напоследък все по-рядко ми се налага да разубеждавам клиенти за неправилно взети решения. Повечето ми клиенти са информирани, следят тенденциите. И идват при мен с изисквания, които са релани. Естествено, случва се да разубеждавам клиенти за прическа, ако преценя, че вкъщи не биха могли да си я поддържат сами.
– За твоята прическа кой се грижи?
– Аз имам доста сътрудници и им се доверявам напълно. Пък и материалът вече е оскъден. (Смее се.)
– Ако реша да си сменя прическата, как сама да разбера какво ми отива?
– При всички случаи трабва да потърсиш професионален съвет. За да се избере нова прическа или да се смени визията на клиенат изцяло, е желателно фризьорът да познава клиента. Освен типа коса, формата на главата и чертите на лицето от значение е и вътрешният мироглед на клиента. Аз мога да преценя, че една прическа от колекция „артрок“ например ще бъде изпълнена добре на главата на някой клиент. Но ако знам, че той е по-консервативен и гардеробът му е по-строг, тази прическа няма да е успешна за него.
– Колко често трябва да се ходи на фризьор?
– Зависи от косата. Ако човек има проблеми с оформянето на ежедневната прическа, това вече е знак, че трябва да отиде на фризьор. Като форма прическата се запазва може би месец, месец и половина. В този диапазон от време косата трябва да се подстриже, тъй като първоначалната идея – къде да бъде разположен обемът – се е „изкривила“. По отношение на цвета, ако се налага да се скриват бели коси, фризьорът трябва да се посещава веднъж месечно.
– Възможно ли е една жена сама да си направи новогодишна прическа?
– Постижимо е. Трябва правилно да се прецени къде да бъде разположен обемът на прическата според тоалета. Много са важни стилизиращите продукти. Ако роклята е разголена, тип бюстие например, част от косата трябва да е пусната (асиметрично или като отделен кичур). Сред хитовите модни аксесоари за женска прическа в момента са диадемите. Актуални са и шнолите тип „щъркел“, с помощта на които косата може да се повдигне частично или изцяло.
Коси в стил артрок
За 2009–2010 г. Haute Coiffur Francaise представи новата си артрок колекция (Art Rock Collection). Артрок стилът е бунтарски. Дали тези прически отговарят на вашия стил, преценете сами.
1. За дългите коси Прическата е с отсечени пластове – силно раздвижена от неравни дължини в горната част и със силно филирани краища. Цветът – тъмнорус с преливащи се медни нюанси, които меко контрастират с по-светлите кичури.
2. За коси със средна дължина И в този случай косата е с драстично изтънени краища – къса в основата си и с умерени дължини в горната част на главата. Разрошената визия е постигната с постригване с бръснач. Цветовете са преливащи се – от пепеляво светлокестеняво към кафяво, с редуване на пепеляво сиви кичури в краищата.
3. За късите коси Тази бунтарска прическа е постигната с помощта на контраста. Дългият кичур отпред, отрязан под формата на триъгълник, контрастира с ултракъсата в основата коса.
При мъжката прическа постригването е на пластове, с ярко изразени геометрични контури. С помощта на стилизиращи продукти прическата е оформена на малки кичури. В зависимаст от избрания стил косата може да бъде вдигната нагоре или пригладена.