Пред децата за кризата
Снимка © iofoto – 123rf.com
„И теб ли ще те уволнят от работа?“ Това е тревожният въпрос, който задава 8-годишната Ирина, когато се връща от училище. Баща є отговаря: „Не говори глупости!“ Едва ли този отговор е най-правилният.
Какво да му кажем обаче? Трябва ли да му обясним що е то световна икономическа криза и как тя влияе на живота
ни? Според психолозите би било грешка да си даваме вид, че проблем няма, защото, когато във въздуха витаят напрежение и нещо недоизказано, детето започва да се тревожи. Ако се съди по вече създадения опит в тази посока, най-много се безпокоят децата между 6- и 12-годишна възраст.
Ето какво споделило 10-годишно дете пред психолог: „Обстановката у нас не е хубава. Татко непрекъснато е разстроен и говори, че нямаме пари.“
Децата обаче се вълнуват не толкова от причините, колкото от последиците от случващите се събития – реални или въображаеми. Нашата неувереност неочаквано разрушава представите им, че светът на възрастните е стабилен.
Ето на какво трябва да обърнете внимание, когато отговаряте на детски въпроси, свързани със световната икономическа криза.
Възрастните да се разберат помежду си
Преди всичко трябва да определите своето собствено поведение по време на криза. Обсъдете с интимния си партньор какво ви тревожи, изработете си своя стратегия, която може да ви помогне да се справите с трудностите и емоционално да ви поддържа един друг. Планирайте разходите и помислете какво могат да правят децата през ваканцията. Яснотата може да ви помогне да говорите с тях по-спокойно и убедително.
Откровено, но с мярка
Един от много важните съвети за родители е следният: „Не е необходимо да лъжете. Просто казвайте тази част от истината, която детето може да понесе.“ Това означава, че няма смисъл да разказвате на децата в подробности всичко, което се случва в работата ви, или пък как в детайли се променят семейните ви планове. Достатъчно е да обясните, че са настъпили трудни времена, доходите ви са намалели, но ще намерите изход от положението. Ако детето продължи да задава въпроси, отговаряйте му уверено и се старайте да подбирате точните думи. Една от вашите задачи е да направите така, че у детето да не възникне чувство на вина. Децата са склонни да се смятат за виновни (отговорни) за проблемите и настроенията на възрастните: „Мама пак е разстроена. Сигурно пак се държа лошо.“ Малките се тревожат повече, когато крием нещо от тях и се опитваме да омаловажим сериозността на това, което ги вълнува. Детето забелязва, когато родителите станат раздразнителни, говорят на висок глас и после млъкват, когато то влезе в стаята. То не се успокоява от обяснението, че татко му днес просто е в лошо настроение, чувства, че нещо се случва и че с него не говорят откровено.
Много неща биха се променили към по-добро, ако първо сами успеете да се справите с тревогата си. Децата са толкова интуитивни и чувствителни, че се травмират не само от случващите се, но и от скритите ни преживявания.
Наблюдавайте внимателно детските реакции
Така ще разберете от какво се страхува вашето дете. Старайте се да го слушате внимателно. Ако то е уплашено, разстроено и задава объркани въпроси, първото, което трябва да направите, е да му дадете да разбере, че вие знаете за неговите преживявания, че го слушате. „Сигурно ти е мъчно, че Катя не идва вече на танци заедно с теб. Родителите є вече не могат да плащат за уроците и вероятно ти се притесняваш дали ще можеш да продължиш сам/а.“
След паническата интонация, с която говорителката от новините съобщава за проблемите, произтичащи от кризата, бихте могли да успокоите детето си с някакво ваше по-реалистично изказване: „Да, плановете ни може и да се променят, но това не е катастрофа. Дори ние сме в много по-добро положение в сравнение с много други хора, които…“ Важното е децата да разберат, че кризата не слага кръст на тяхното собствено бъдеще и на бъдещето на тяхното семейство.
Разговаряйте и разсъждавайте заедно
Обсъждайте заедно това, което се случва във всекидневието. Възможно е икономическата ситуация да се е отразила значително на вашия живот, възможно е съвсем малко да е намалила покупателната способност на семейството. Ако това рефлектира и върху децата ви, необходимо е да ги запознаете предварително с промените, които ще настъпят в техния живот като резултат от кризата. Например ако се наложи да съкратите джобните разходи на сина си или да отмените летния му лагер. Когато обяснявате за тези промени и за това, което ги налага, не забравяйте да добавите: „Ще се справим“, „Ще намерим решение“, „Всичко ще се подреди“. Обърнете вниманието на детето върху това, че в семейството има и други членове, които изпитват затруднение – например баба и дядо. Можете да накарате детето да разсъждава как може да се помогне на възрастните родители. Когато големите се съпротивляват активно на несгодите, децата се чувстват уверени, защото независимо от трудностите усещат, че имат на какво и на кого да се опрат.
Връщане към миналото
Разказът за миналото, когато хората са преживявали много повече и по-силно драматични моменти, но въпреки това са могли да устоят и са намерили нови възможности за себе си, успокоява децата. Дава им усещане за защитеност. Използвайте кризисните моменти, за да откриете нови хоризонти пред детето си, да разбудите любопитството му. Опитайте се да му обясните, че светът, както и животът на отделния човек са изградени от малки и по-големи кризи, благодарение на които ни се случват положителни промени. Добър начин да покажете относителността на мащаба на случващото се е да се обърнете към историята.
През ХХ век светът е преживял революции, две световни войни, глад, Голямата депресия… С тези примери вие не само ще разширите познанията на детето си, но и ще го научите да съпоставя различните събития от личния си живот с тези от живота на обществото. В подобни случаи някои специалисти обикновено цитират думите на Марк Аврелий, който е казал: „Щастлив съм, че не се предавам пред скръбта, не се сломявам от настоящето и не треперя пред бъдещето.“ А способността да понесеш достойно нещастието се явява всъщност щастие. Психолозите предполагат, че децата са в състояние да разберат думите на Марк Аврелий.