ПРЕД ДЕЦАТА ЗА ПАРИТЕ
януари, 2009 г.
ДВА РОДИТЕЛСКИ ВЪПРОСА
Много родители се чувстват неловко и избягват темата за парите, когато наоколо има чифт детски уши. Освен това именно парите се оказват предмет на спорове и безпокойства в много семейства, а неопитни родители ги превръщат в средство за награди или наказания. Кое дете не е чувало „На този свят всичко се купува и продава“, „Парите се изработват с пот на чело“. Тези семейни послания са двойствени и непоследователни и впрочем оказват сериозно влияние върху формирането на личността на детето.
1.КОГА ПАРИТЕ И ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЗНАЯТ?
Не отлагайте тази среща и не повтаряйте на хлапаците, които сте родили, че са прекалено малки да разполагат с пари и да обсъждат парични въпроси. Вземете се в ръце и започнете постепенно да формирате у децата си отношение към парите. Уверяваме ви, че нещата, които децата научат за финикийските знаци, ще бъдат много важни за тяхното бъдещо развитие. Детето трябва да общува с парите дори когато още ги нарича „червени или зелени хартийки“. Преди още да знаят каква е стойността им и какви възможности дават банкнотите. Не отлагайте този разговор и не го смятайте за неприличен. Защото: Честният разговор за парите ще помогне на детето да се отнася към тях спокойно. Когато обясните на детето как се изкарват пари и за какво служат те, вие ще го запознаете с примитивното, но истинско устройство на обществото. Парите са един от инструментите, с които ще помогнете на детето да стане самостоятелно, отговорно и да направи първите крачки в света на възрастните.
2.ВЪЗМОЖНО ЛИ Е В ОПИТА СИ ДА СЪХРАНИМ ДЕТСКАТА НЕВИННОСТ ИЗОБЩО ДА НЕ ГОВОРИМ С ДЕТЕТО ЗА ПАРИ?
Не е в нашата власт да изолираме децата си в стерилен свят, където парите не съществуват. В света, в който живеем, малките ни наследници са оптимално проучена таргет група. Те са клиенти, които харчат пари веднага щом загубят първия си млечен зъб.
Изследванията на психолози и социолози показват, че степента на умението на младите хора да управляват финансите си зависи пряко от това, дали са имали подобен опит в детството си, дали родителите им са ги приучвали сами да боравят със суми, дали са ги посвещавали във финансовото положение на семейството. За да се научим например да караме велосипед или да работим с компютър, трябва да извършваме тези дейности колкото е възможно по-често. Навикът се формира при непосредственото действие и многократното повторение.
ДЕВЕТ ДЕТСКИ ВЪПРОСА
Няма определена възраст, на която тези въпроси възникват, така че не можем да ви кажем кога точно да ги очаквате. Отговаряйте им веднага щом ви бъдат зададени.
1.КАКЪВ Е РАЗМЕРЪТ НА ЗАПЛАТАТА ВИ?
От една определена възраст нататък децата започват да се вълнуват от количеството на парите в семейството. От съображения за безопасност е по-добре да отговорите на този конкретен въпрос с по-абстрактна формулировка. „Висока“, „средна“, „достойна“ или „конкурентоспособна“ – така можете да определите заплатата си. Препоръчително е да не изпадате в подробности за доходите на семейството. Фиксирането на детското внимание върху евентуална бедност е пагубна за самооценката на детето. Ако пък родителите се похвалят с високи доходи, които смятат за свое голямо постижение, рискуват да възпитат дете, което се държи прекалено високомерно.
Хубаво е да включвате детето в разпределянето на семейните харчове. Ако то участва в обсъждането на паричните въпроси, ще осъзнае по-лесно положението на родителите си като различно от своето. Детето не заработва пари, не носи отговорност за семейството, но мнението, че поради тази причина то не бива да се включва в семейните разговори за бюджета, е погрешно. Разумният подход изисква в зависимост от възрастта на детето то постепенно да навлиза в икономическия живот на фамилията. Освен че детето може да бъде запознато (макар и не конкретно) със семейните доходи, то трябва да има представа и от разходите. Ето защо пред него можете да коментирате например разходите за дрехи, сметките за ток, вода, телефон и т.н.
2.ЗАЩО ВИЕ ПОЛУЧАВАТЕ ТОЛКОВА МАЛКО, А РОДИТЕЛИТЕ НА СЪУЧЕНИЦИТЕ МУ ПОЛУЧАВАТ ПОВЕЧЕ?
Ето едни родители, които са били погрешно конкретни за доходите си. Независимо от това, че въпросът на практика е некоректен, непременно трябва да му се отговори, и то без да се бяга от конкретиката, щом преди това тя вече е била наложена. От една страна, можете да посочите за пример на детето семейства с по-ниски доходи от вашите (сигурно в обкръжението ви има такива). От друга страна, семейството трябва да възпитава у детето отношение към парите като към средство, а не като към цел (редом с материалните ценности трябва да се култивират и нематериални). На всички е ясно, че парите означават благополучие. Но с пари не може да се купи щастие. Обяснете на децата, че в живота съществуват важни неща, които нямат нищо общо с финикийските знаци – любовта, топлината и съвместно прекараното време. Дайте примери не само от вашето, но и от други семейства.
3. ЗАЩО НЕ МИ ДАВАТЕ ДЖОБНИ ПАРИ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ВЕЧЕ СЪМ ГОЛЯМ?
Отговорът на този въпрос е част от отговора на по-големия въпрос – нужно ли е въобще децата да получават джобни пари? Според детските психолози още в ранна възраст на малкия човек трябва да се дават пари, за да може той да се научи да планира своите приходи и разходи. Това действително е тежко занимание не само за децата, но и за възрастните. Има много примери на млади семейства, които не умеят да планират рационално семейния бюджет и се оплитат във въпроса: „Къде изчезнаха парите, при положение че най-важните неща не са купени?“ Общуването с парите формира личността ни. Затова колкото по-рано детето се научи да се разпорежда с различни суми, толкова по-малко проблеми ще има с парите, когато порасне. Започнете от нещо много просто – позволявайте на детето да плаща и да взема рестото. Порасналите деца пък можете да изпращате да купуват дребни неща от магазина. Възрастта, на която се смята за напълно нормално детето да разполага със собствени пари, съвпада с тази, на която то започва училище.
4. ПРИЯТЕЛИТЕ МИ РАЗПОЛАГАТ С МНОГО ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА ДЕНЯ ОТ МЕН. НЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА МИ ДАВАТЕ ПОВЕЧЕ?
Имайте предвид, че детето ви може да преувеличава размера на чуждите джобни пари. Въпросът „Колко пари да даваме на детето?“ има лесен отговор – толкова, че то да може да покрива ежедневните си разходи. Сумата трябва да е близка до сумите, които получават и другите деца. Затова се заемете с проучване и анализ сред приятелските ви семейства с деца. Другият въпрос е колко често трябва да давате пари на детето? Първокласниците получават пари всеки ден. По-големите ученици – ежеседмично или дори ежемесечно. По-големите интервали, през които децата получават джобни пари, ги приучват да разпределят правилно средствата си във времето. Ако детето ви обвинява, че му давате малко, в никакъв случай не допускайте извинителна интонация или пък емоционален шантаж от сорта на: „Трябва да ни влезеш в положението, нямаме много.“
Добър показател за това, колко адекватно детето ви се отнася към парите, е дали отделя известна част от сумата за малки подаръци за самите вас (или за братята и/или сестрите си).
5. НАЛИ ТОВА СА МОИТЕ ПАРИ? ЗАЩО ТОГАВА МИ СЕ КАРАТЕ, ЧЕ СЪМ ГИ
ПОХАРЧИЛ ЗА НЕЩА, КОИТО АЗ СМЯТАМ, ЧЕ СА МИ НЕОБХОДИМИ?
Дори да сте на мнение, че с парите, които сте му дали, детето ви е купило ужасен розов слон или играчка за мобилния си телефон, уважавайте неговия избор. Дори и ако ви се струва, че тези вещи са съвършено ненужни. Представете си ситуацията, когато някой е дал пари на вас, а после е поискал отчет за това, как сте ги похарчили. Едва ли това ще ви хареса. Не постъпвате ли с детето си по същия начин? Как тогава да го научите да прави правилен избор? Достатъчно е само да разговаряте с него за полезността и ценността на вещите. Кажете му, че за тези пари то би могло да купи нещо друго, като обясните преимуществото на вашето предложение. Направете сравнение между това, което е купило детето, и онова, което предлагате вие. Но не осъждайте малкия наследник за това, какво точно е купил с парите си. Всичко, което казвате, не бива да звучи като упрек, а като мнение на член от семейството.
Нужно е родителите да могат и да се поставят на мястото на детето си и да си спомнят какви са били техните интереси и материални желания на съответната възраст. Не сте ли били и вие същите хлапаци, които навремето са казвали на родителите си: „Моля те, моля те, купи ми тази кукла. Тя ми е толкова нужна, колкото на теб колата.“
6. АМА КАК ЩЕ МИЯ ЧИНИИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА? ПРИЯТЕЛИТЕ МИ ПОЛУЧАВАТ ПАРИ ЗА ТОВА.
Дори да не става дума за чиниите, а за изхвърлянето на боклука или подреждането на стаята, повечето родители не смятат за необходимо да квалифицират (чрез заплащане) тези дейности като професия, те ги възприемат по-скоро като нещо нормално, което детето трябва да прави. Правилният отговор на този въпрос провокация е следният: „Изпълнението на домашните задължения е част от добрите отношения между членовете на семейството. Какво получават мама и татко за това, че готвят, чистят и пазаруват? Ние просто се стараем на всички да ни е уютно. Бихме се радвали, ако и ти сториш същото за нас.“
Участието в семейните задължения не бива да се превръща в наемен труд, защото тогава се нарушава един важен принцип, който гласи, че безкористната любов е основата на семейството. Съществуват редица примери, които илюстрират превръщането на едно дете в изнудвач вследствие на това, че родителите дълго време са заплащали участието му в домакинската работа. В някакъв момент то започва да иска пари за всяко свое, хм, движение.
В същото време поощрението за добрите оценки в училище е напълно допустимо – то е награда за конкретен труд, за успешно и старателно извършена работа. Но ви съветваме да поощрявате детето с подаръци, а не с пари.
Въпросът е сложен. Ако отговорите утвърдително, ще затвърдите убеждението на детето, че при нужда самото то може да купи превод от английски или решени задачи по физика. Опитайте се да обясните на хлапето си, че училището не е пазар и че всичко там се постига с учене, а не с плащане. Кажете му, че училището е място за натрупване на интелектуален капитал, върху който се строи едно по-успешно бъдеще (а съответно и по-благополучно). Внушете на детето си, че колкото повече се занимава с учене в училище вместо с търговия, толкова повече възможности ще има в бъдеще да изкарва добри пари.
8. ИСКАМ САМ ДА СИ ИЗКАРВАМ ПАРИ, НО ЗАПЛАТАТА НА КУРИЕРА Е ПРЕКАЛЕНО НИСКА. КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ДА СЕ МЪЧА?
Хм. Това е очевидно въпрос на пораснало дете. Формулировката му може да послужи като учебен пример за разговор, посветен на ценността на знанието въобще и доброто образование в частност.
Когато детето пристъпи към търсене на реална работа, то скоро ще се убеди, че ако не умее да върши много неща и няма добро образование, то изборът му за работа, а оттук и претенциите му за добро заплащане значително се ограничават.
Ако пък синът или дъщеря ви не са разочаровани от заплащането, а просто са забелязали зависимостта от положените усилия и полученото възнаграждение, посъветвайте ги да си намерят работа, в която заплащането се определя от количеството свършена работа, а не от фиксираното работно време.
9. КАТО СЪМ СПЕЧЕЛИЛ ПАРИ, МОГА ЛИ ДА ГИ ПОХАРЧА ЗА КАКВОТО
СИ ИСКАМ? ТЕ СА ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ МОИ ПАРИ?
Ако детето ви е изкарало пари през лятото и ги е похарчило само за себе си, без например да купи нещо за семейството, това е сигнал за тревога. С помощта на прости примери му обяснете в какво не е право. „Татко му работи ли?“. Да. „Той изкарва ли пари, които носи вкъщи и които харчи за всички членове на семейството?“. Да. Детето само ще се убеди, че поведението му не бива да се различава от това на родителите.
Ако детето ви е заработило по-голяма сума, заедно трябва да помислите в какво да я вложи. Само не се опитвайте да го навивате да ги присъедини към семейния бюджет. Дайте му все пак възможност да почувства сладостта от честно изработените средства.