ПРЕЗЕРВАТИРАЙ СЕ

 

 

 

Вечният въпрос за любимите латексови помощници – кой трябва да ги носи? В нейната бездънна дамска чанта ли да стоят, или в неговия джоб? Отговорът: „Нищо подобно!“ Внимание! Джобове на панталони, ризи, портфейли и претъпкани с джунджурии чанти не се препоръчват за съхраняването на презервативите. Нужно е специално, отделно място, което да им осигурява надеждна защита от механични повреди.

 

Когато бързате да посегнете към презервативите, не отваряйте опаковката със зъби, колкото и херметически затворена да ви изглежда. Дръжте презерватива за края му и използвайте другата си ръка, за да отстраните чрез стискане евентуално събралия се в него въздух.

Подобни съвети едва ли са новост за една жена, особено при наличието на хиляди изчерпателни четива по въпроса. Защото, нека се съгласим, че безопасният секс е колкото мъжка, толкова и женска тема.

Но да разгърнем страниците назад и

 

как са практикували безопасен секс? Оказва се, че най-старото писмено свидетелство за съществуването на презервативи се намира в митологията на древна Елада. Навярно сте чували за Критската култура и легендарния цар Минос, който държал заключен минотавъра в специално създаден лабиринт. Същият този бил прокълнат от ревнивата си жена Пасифая, защото, изглежда, дори за тамошните разбирания прекалявал със забежките си към нея. Но Пасифая знаела рецептите на безброй магични билета и наказала съпруга си с…

 

пълна със змии и скорпиони. Така всяка негова наложница била обречена на гибел, докато Минос не приложил толкова голяма хитрост, за да се спаси от магията. Просто използвал пикочен мехур от козел, за да предпази една от любовниците си, и успял.

Във всеки случай кондомите са най-старият метод за предпазване, прилаган от мъже. Спорно е дали египтяните са ги използвали, при положение че боготворели плодовитостта. За сметка на това прототипи на презервативи служели като броня по време на битка – защитавали мъжкото достойнство от ухапвания от насекоми или тропически зарази. И дори са били

 

при някои племена в предисторически времена. В Китай пък ги правели от импрегнирана коприна, докато японците налагали върху члена си твърдата черупка на костенурка, рог или фина кожа. А жените им ги нахлузвали на тояга, за да разполагат с „вибратор“ по време на дългите отсъствия на съпрузите си.

Векове по-късно Христофор Колумб се завърнал триумфално в Европа не само с купища злато и роби. От Новия свят моряците довлекли и непознати чуждоземни зарази. Веднъж стъпил на испанския бряг, смъртоносният товар на Колумб бил пуснат на свобода –

 

Болестта бързо прекосила Европа, поваляйки жертвите си с болезнена смърт. В началото медицината била изправена пред истинско предизвикателство. Сексуалното удоволствие се превърнало в игра на руска рулетка и трябвало незабавно да се открие изход от това положение. Вместо лек срещу сифилис италианският анатом Габриеле Фалопио предложил защита – малък ленен презерватив, който се надявал на главичката на пениса или се вкарвал в уретера (болезнено, но и забравено днес за радост на половината свят). През XVII в. предпочитаната материя за изработването на презервативи била вече

 

Кланиците изхвърляли тонове овчи, телешки, агнешки и кози черва, които не само били подръка, но и наподобявали усещането за втора кожа, макар че трябвало да бъдат пристягани с парцалче.

Първите кондоми се изработвали по твърде сложна технология, затова били истински лукс. Много малко мъже можели да си ги позволят – правели се по поръчка, подобно на хубав костюм. Освен на богатите наследници, които вече спокойно се отдавали на забранените си сексуални връзки, изобретението служело и на жените. Те можели безопасно за собственото си здраве да се предпазват от нежелана бременност. От XVII в. датира една поема, написана от син на английски епископ, която възхвалява положителния ефект на кондомите за младите жени, „освободени от големия корем и ревящото дете“.

 

ни най-малко не подценил новото чудо, макар и в дневниците си да споделил първоначалния си скептицизъм относно това „дяволско творение“.

Във времето, когато е живяла любимата ни писателка Джейн Остин, Лондон процъфтявал като средище на търговия с презервативи. Те били ябълката на раздора за някои си мисис Пъркинс и мисис Филипс, чиито стоки били насочени към по-заможната клиентела. За по-бедните си имало мис Джени и нейните презервативи

 

През XIX в., когато надпреварата за колонии била във вихъра си, една от заграбените южноамерикански стоки била гумата. Тъкмо тогава била изобретена вулканизацията от Чарлз Гудиър. Кондомите се произвеждали все по-масово, и то на хиляди пъти по-ниска цена. Въпреки това в зората на производството си те били все така далеч от съвременната ни представа за тях. Ето защо най-популярният метод за контрацепция си оставал coitus interruptus (прекъсването на еякулацията).

През 1901 г. починала пуритански настроената кралица Виктория. Започвал векът на новите технологии, световните войни и… се появило резервоарчето на презерватива. И все пак едва XX в. смело можем да наречем

 

А той бил с хиляди предимства: по-евтин, по-лек, по-траен, но преди всичко по-поносим за слагане и лесен за производство.

И така, по дълъг и тежък път човечеството постигнало днешното разнообразие. А то е голямо и варира по всякакви параметри: цвят, вкус, релеф, наличие на лубрикант. Има дори светещи презервативи с фосфоресциращ ефект за любителите на нестандартното.

Много жени биха казали: „Не се нуждая от този варварски метод при наличието на толкова развита контрацепция.“ И все пак, не забравяйте, че именно кондомът е единственото предпазно средство срещу венерически болести и СПИН. Може би „Презерватирай се!“ ви звучи прекалено? Може би ви дразни прекалено честото напомняне за опасност на анти-СПИН кампаниите? Ами, тогава помислете за хората от миналото, които дори не са можели да си представят денонощни аптеки, пълни с цветни опаковки презервативи.