Взаимоотношения, Тя и Той

ПРИЗРАКЪТ НА ЛЮБОВТА

Призракът на любовта
 
февруари, 2009 г.
 

 

Фантомната любов е тази, която се е случила и недослучила едновременно. Някои я наричат „голямата“, други – „незабравената“, трети – „спасителната“. Какво разказва призракът на любовта, защо идва и кога?

 

 
 
Снимка © laetitia bouaziz – Fotolia.com
  
Много жени таят в сърцето си призрака на голямата, понякога въображаема или непозната любов. Тази любов е останала в миналото, но често се пречка в паметта и въображението. Това явление е по-разпространено, отколкото хората подозират. Новите ни любовни отношения никога не са табула раза (чиста дъска) – ние привнасяме в тях своето минало, своя преживян опит, независимо дали той е бил положителен, или отрицателен, а също и своите мечти и фантазии. Психотерапевтите дават за пример свои клиентки с действителен щастлив брак, които обаче в своите фантазии преживяват по-скоро
 
връзка със свой идеализиран възлюбен
Той в действителност може да е първата им любов или пък мъж, когото те почти не познават, а не фактическият им съпруг, с когото живеят щастливо.
„Щастлива съм, но все по-често ме връхлита усещането, че ние със съпруга ми и нашите деца приличаме на примерна двойка, която сякаш е извадена от рекламите. Симпатични деца, къща, вила, добри кариери. Животът смело изтича между пръстите ни и не ни оставя време за силни страсти и незабравими емоции. Вече няколко месеца волно или неволно се връщам към Петър. Връзката ми с него ми струваше грандиозни скандали с родителите ми, защото те не го понасяха. Учихме заедно във филологическия факултет на университета, той беше по-голям от мен с три години. Когато завършихме, той не искаше да работи и цялото си време посвещаваше на писане на стихове, приятели и други непризнати „гениални“ поети. Живееше, без да мисли за утрешния ден, внезапно изчезваше за по цяла седмица, а после се обаждаше от друг град с молба за пари за обратен билет. Животът ни беше неопределен и вълшебен. За нас двамата нямаше никакво бъдеще, но у Петър имаше някакво безумство, което сега не ми достига, направо ми липсва. Напоследък често ми хрумва да го намеря, но все не се решавам на това.“
 
Незабравената
любов е в състояние да разруши семейство, но също така и да му вдъхне нов живот. Условието е да си зададете точните въпроси и да им отговорите. За улеснение ще наречем фантомната, призрачната, успокоителната и прочие любов голяма.
 
Какво е за вас тази останала в миналото голяма любов?
Тя е паят на вашите фантазии, вашият вълшебен вятър. Спомняте си за тази връзка, когато сте в носталгично, елегично или мечтателно настроение. Тези фантазии не заплашват сегашната ви връзка или семейство, не се конкурират с тях. Следва ли тогава да се отказвате от настоящето?
Голямата любов ви помага да преодолеете рутината в отношенията, но бъдете внимателни. Постоянното бягство от действителността може да ви попречи да отдавате нужното количество време и енергия, за да развивате отношенията във връзката, която имате. Рано или късно трябва да вземете решение, да се срещнете с реалността и да се простите с миналата история.
 
Кога мислите за голямата любов?
В периоди на конфликти или съмнение за направения избор в живота, когато не ви достигат разбиране и подкрепа от страна на партньора.
Не се преселвайте изцяло в света на фантазиите, постарайте се да помислите за това, че можете да промените живота си или отношенията с партньора си така, че те да ви носят имено онова, за което фантазирате.
 
Какво харесвахте в себе си, когато имахте отношения с голямата си любов?
Смелостта, чувствителността, независимостта си, решителността да поемате рискове… Кое от това ваше предишно аз изгубихте във времето? Никога не е късно отново да се върнете към своята индивидуалност.
 
За какво съжалявате?
Любовната история не свършва без причина – несъвместимост на характерите, изневяра, разминаване във възгледите, непознаване на себе си и т.н. Помислете какво цените в отношенията – доверието, разбирането, уважението? После сравнете по този „показател“ предишната и сегашната си връзка.
 
Фантомната е многолика
Говорим за фантомна любов. Първата юношеска страст; чувства, които са били изначално обречени, защото един от партньорите не е бил свободен; смърт на любимия човек; развод, който не е преживян и до днес – какво според вас е общото между тези спомени? Тези „истории“ не са дълговечни, но дават богата храна на фантазиите ни, предизвикват съжаление или угризение на съвестта. Ако подходим само с разума си и признаем пред себе си, че подобна любовна история няма бъдеще, подсъзнанието ни също ще стане послушно.
Според мнението на специалисти именно благодарение на нашето подсъзнание спомените ни стават толкова интензивни, а машината на въображението ни работи така продуктивно.
Нашите отношения възникват под влиянието на архетипите анима (женската част на несъзнаваното) и анимус (мъжката част на несъзнаваното). Недостъпните за съзнанието образи на мъжкото и женското начало ние проектираме върху реален човек
 
и губим ума си
по него. Силното чувство ни заслепява и ние неволно приписваме на обекта чертите, които нашето подсъзнание „смята“ за идеални, проектираме върху него своите очаквания и представи. Този импулс е толкова силен, че не можем да отделим реалния човек от нашите фантазии и очакваме от него това, което той не може да ни даде.
Доста по-късно се опитваме да разберем какво толкова ни е очаровало в него – гласът му, маниерите му, поведението му, начинът, по който говори… Но определящо си става друго – в кой точно момент сме намерили у другия човек нещо съвършено, такова, каквото не може да съществува в реалността и да бъде продължително във времето. Остава ни само паметта за тази идеална и идеализирана „огромност“, тази, която Марсел Пруст е нарекъл „грамадното здание на спомените“. Времето сплита неговите нишки, разплита ги и ги преплита отново, като изглажда грапавините, намалява болките, променя самата история и нейните действащи лица.
Потребността, привързаността ни към фантомната любов – жива или мъртва, реална или въображаема – ни помага да си създадем лична легенда
 
да митологизираме миналото
Силната страст остава в миналото и се превръща във фундамент за бъдещата история, която прави живота ни по-наситен и интересен.
Ярките любовни истории привнасят смисъл в иначе баналния ни живот. В тези моменти ние успешно излизаме от границите на собственото „аз“, усещаме връзката с нещо по-голямо, оставяме се то да обръща смисъла на живота ни. Като преживяваме тези мигове отново и отново, ние усещаме, че животът ни струва нещо, защото сме го напълнили с необикновени отношения. Животът ни не прилича на скучния живот на другите, а връзката ни не прилича на техните скучни връзки. Чувстваме се като героини в роман, като Булгаковата Маргарита или
 
като Анна Каренина
Личният ни живот става по-ярък и обемен, когато вярваме, че сме преживели голяма любов, почти толкова велика като тази, описана в романите.
Като идеализират бившите си любовници, жените преживяват чувства, които не са изпитвали в детството си(например не са усещали възхищението на майката, защото тя е дарявала с него само сина си). Именно силата на това отношение между майката и сина дъщерята търси в любовните отношения. С него е свързано и идеализирането на мъжа, от когото тя би могла да го получи – той е съвършеният мъж. Отблясъкът на неговото съвършенство пада и върху нея, като дава шанс на жената да се хареса, да се полюбува сама на себе си. Всичко това обаче е възможно само във въображението, понеже в реалните отношения се проявяват особеностите на характера, както и недостатъците на партньора.
При мъжете е различно. За разлика от жените, които гледат на отношенията като на смисъл на живота, мъжете се вълнуват повече от собствените си амбиции,от въпросите за статуса и властта. Те се пренасят в света на въображението и спомените единствено когато в реалните им отношения възникват трудности. Силният пол трудно се решава на разговори за чувства и затова предпочита да заема позицията на жертва и да фантазира за това, колко хубаво би било в този момент наоколо да бъде голямата любов, която, уви, е останала в миналото. Това е механизмът, по който мъжът сигурно може да „излезе“ от реалния женски образ и да „влезе“ в идеалния.
Фантомната любов може да бъде
 
стимул за двойката
Разочарованията и обидите в настоящата връзка имат по-малка власт над нас, когато „храним“ в сърцето си памет за голямата любов. Понякога се случва така, че до брака в живота на двойката има голяма страст, която заглушава мислите є за нещо друго.
„Случи ми се да си спомня за моята любов точно по време на съпружески секс. Не знам дали това е хубаво за нашите отношения, но за мен това е начин да се вслушвам в своите желания, в това число и в сексуалните.“
С фантомните любовници можем едновременно да изневеряваме и да оставаме верни на човека до себе си. Има различни видове изневяра. Но е важно да се подчертае, че човек може да изневери както на партньора си, така и на самия себе си. Фантомната любов е по-скоро измяна на партньора, но не и измяна на самия себе си. Всъщност това е изневяра, за която другият често въобще не научава, защото изневерилият остава верен както на настоящата си връзка, така и на себе си (тоест на човека от своето минало, с когото той се идентифицира).
Когато спомените за голямата любов обаче са прекалено натрапчиви, те могат да разрушат настоящите ни отношения. Сериозното увлечение дори по нещо въображаемо отслабва силата на истинската ни връзка. Чудесно е, ако имаме смелостта да си зададем въпросите: „Разкривам ли се достатъчно в настоящата връзка?“, „Разполагах ли с достатъчно време, за да изживея пълноценно предишните си любовни отношения?“, „Какво ми пречи да се отдам напълно на мъжа, с когото съм в момента?“.
Това са важни въпроси и когато им отговорите, призракът на любовта ще се превърне във феята на вашето настояще.
 
Снимка © Hanik – Fotolia.com