Tyxo.bg counter

Приказки, Братя Грим

Издателство „Колибри“ предлага на читателите великолепно ново издание с твърди корици на любимите приказки на Братя Грим.

От 23 април в книжарниците!

В настоящото издание (превод: Димитър Стоевски, 600 стр., 29 лв.) са включени най-известните приказки на Братя Грим, любими на поколения малки читатели, в превод на сладкодумния разказвач Димитър Стоевски. Към удоволствието от общуването с приказните герои се добавя насладата от досега с богатата и омайна българска реч, излязла изпод перото на един от най-добрите познавачи и интерпретатори на немскоезична литература, претворил множество класически творби, които са неотменна част от българската култура.

Братя Грим са Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим, родени в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. Там създават общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, за да бъдат събрани преди да изчезнат. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. През 1812 г. публикуват сборника с немски приказки „Детски и семейни приказки“, а две години по-късно и втори том, с което записват имената си в аналите на световната литература.

ТРИМАТА БРАТЯ

Живял някога един баща, който имал трима сина, но нямал никакъв друг имот освен къщата, в която живеели. Разбирал той, че след смъртта му всеки един от синовете ще иска да вземе къщата, но обичал еднакво и тримата и не знаел как да постъпи, та да не наскърби никого. Не искал също да продаде къщата и да подели парите между синовете си, защото била наследство от дядо и баба. Най-после намислил нещо, събрал синовете си и им рекъл:
– Пръснете се по света и нека всеки се потруди да изучи някакъв занаят. Като се завърнете, ще дам къщата на оногова, който е станал най-добър майстор.
Съгласили се синовете и големият решил да стане подковач на коне, вторият – бръснар, а третият – фехтовач. После насрочили деня, когато пак щели да се съберат вкъщи, и тръгнали на път. Случило се, че всеки от тях попаднал на добър майстор и изучил добре занаята си. Подковачът подковавал царските коне и си мислел: „Непременно аз ще взема къщата“. Бръснарят бръснел все видни хора и също си мислел, че къщата ще стане негова. Фехтовачът понесъл не един удар, но стискал зъби и не се сърдел, защото също си мислел: „Ако се плаша и не искам да ме докосне сабя, никога няма да взема къщата“. Минало уреченото време и те отново се събрали при баща си. Но не знаели как да намерят най-добра сгода да покажат сръчността си, та седнали да се посъветват помежду си. Както седели, изведнъж през полето притичал заек.
– Ха – викнал бръснарят, – заекът ми иде тъкмо навреме!
Извадил паничката и сапуна и почнал да разбива пяна, докато заекът ги наближил. После го насапунисал и го обръснал, като търчал презглава редом с него, подрязал му мустаците и нито го порязал, нито му причинил някаква друга болка.
– Хареса ми това – рекъл бащата – и ако другите двама не се потрудят както трябва, къщата ще бъде твоя.
Не минало много време, ето че по пътя затрополила кола, в която седял един господин и конят препускал като бесен.
– Сега, татко, ще видиш какво умея пък аз! – рекъл подковачът. Хукнал подир колата, отпрал четирите подкови на лудешки препусналия кон и все така бегом му заковал четири нови подкови.
– Бива те и тебе, юначага си – рекъл бащата, – не падаш по-долу от брата си по сръчност. Просто не зная кому да дам къщата.
Обадил се тогава третият:
– Татко, почакай да видиш какво мога и аз!
И тъй като завалял дъжд, третият брат извадил сабята си и почнал да я върти тъй бързо над главата си, че върху него не паднала нито една дъждовна капка. Дъждът се усилвал непрекъснато и накрая станал толкова силен, като че от небето изливали ведра с вода. Но третият син въртял все по-бързо и по-бързо сабята си и останал напълно сух, сякаш седял под здрава стряха. Удивил се бащата, като видял това, и рекъл:
– Ти показа най-голям майсторлък, затова къщата ще бъде твоя!
Другите двама братя не възразили, защото така се били уговорили по-рано. И тъй като много се обичали, то и тримата останали да живеят заедно в бащината къща и да упражняват в нея занятието си. И тримата били се изучили добре и били много сръчни, та напечелили много пари. Живели така честито до дълбоки старини. И когато единият се разболял и умрял, другите двама не могли да го прежалят и накрая също се разболели и умрели. И тъй като приживе и тримата били много сръчни и много се обичали, погребали ги в един гроб.

Публикувано в Книги
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ