ПРИНЦЕСА ДАЯНА

 

 

 

 

 

Независимо че изминаха цели 15 години от смъртта на принцесата, феновете й по цял свят продължават да я помнят и обичат.

В нощта на 30 срещу 31 август 1997 г. автомобилна катастрофа в парижкия тунел „Алма“ отне живота на принцеса Даяна, спътника й Доди ал Файед и техния шофьор Анри Пол. До днес светът не пропуска да си спомни за „принцесата на народа“, както я наричаха. Интересът към всичко, свързано с живота и смъртта й, не отслабва. Филмът „Кралицата“, разкриващ драматичните събития в кралското семейство след смъртта на Даяна, получи няколко номинации за „Оскар“, а Хелън Мирън грабна наградата на американската филмова академия за най-добра женска роля през 2007 г. Фактът потвърждава не само актьорското дарование на Мирън, която играе главната роля (тази на Елизабет II), но и огромния интерес на американците към личността на лейди Ди. На 1 юли 2007 г. британците организират голям концерт на „Уембли“ в памет на Даяна. Датата не е избрана случайно – това е рожденият ден на любимката на народа, която тогава е щяла да навърши 46 години. Десетки хиляди билети за концерта на „Уембли“ в памет на принцесата са продадени само за минути. Цели 500 милиона семейства в 140 страни по света го гледат по телевизията. По поръчка на „Бритиш еъруейз“ била направена анкета, при която около 20% от авиопасажерите отговарят „Принцеса Даяна“ на въпроса „Кого бихте искали да имате за спътник в самолета?“. Книгите и сувенирите за нея се разграбват като топъл хляб. Образът й продължава да храни въображението ни. Защо толкова много поклонници издигат в култ жена, която са познавали само от фотографиите в списанията и репортажите по телевизията? Даяна се превърна едва ли не в светица.

Психолози от австралийски университет провели изследване, за да разберат защо мнозина приемат смъртта на принцесата като лична загуба.

„Това събитие наистина провокира лични, болезнени преживявания у хората – уверява шефът на изследването д-р Шейла Кларк. – В този случай е заработил психологическият механизъм за идентификация. Тези, които са загубили родител като дете, или пък тези, които се тревожат за бъдещето на своите деца, несъзнателно се поставят на мястото на принцовете Уилям и Хари и чувстват страх от загуба. Други пък се отъждествяват с родителите на Даяна или пък с принц Чарлз…“

36-годишните жени майки, които участвали в изследването, възприемали трагичната гибел като несправедливост.

Идентификацията е един от психологическите механизми, които ни помагат да живеем сред хората, поясняват екзистенциалните психолози. Отъждествявайки се с други хора, ние проиграваме различни модели на поведение, изпробваме особеностите на характера им, стила им на общуване. И всичко това е

Когато несъзнателно подражаваме на други хора (идентифицирайки се с тях), ние (от ранното си детство) изграждаме собствената си идентичност. Съпоставяйки се с другите, ние можем и да се откажем от нещо или нещо да забравим, но тези части от образа, които ни харесват, продължават да ни влияят.

Съвременният свят е свят на вакуум на идентификацията. Ние нямаме герои, нямаме в кого да се влюбим и пред кого да се прекланяме. Липсват ни хора, които да ни внушават усещане за щастие и увереност. Точно това е кристализирало в образа на принцеса Даяна. Привързаността към звездата, кумира в този не особено уютен свят, ни носи усещане за топлина и светлина. Даяна остава източник на положителни емоции, които в обикновения живот на всеки от нас не са толкова много. Образът на принцесата привлича не само жените, които се идентифицират с нея, но и мъжете. За много от тях Даяна въплъщава идеала за жена, съчетаващ в себе си всички важни женски роли:

От гледна точка на традиционната представа за женското предназначение Даяна се е реализирала изцяло – родила е двама синове. Освен това тя е имала връзка с обикновени мъже, което позволява на всеки мъж да си се представи като неин любовник. И накрая – до нея е бил не особено привлекателен мъж, който не я е гледал с най-влюбен поглед. Ето защо в своите фантазии мъжете могат да се съизмерят с истински принц и така да повишат самочувствието си.

За жените пък принцеса Даяна се превърна в икона заради блясъка на женските списания – красива, умна, свободна в своите разбирания и постъпки…

Заради обстоятелствата в съдбата й ние и след смъртта й несъзнателно се сравняваме с живота й. Нейните проблеми в отношенията със съпруга й, любовта й с друг мъж, булимията, тъгата й – всичко това имаше своята публика. Но въображението ни отива още по-далеч и ни кара да гледаме на живота й като на истинска приказка. Едно момиче, което се превръща в избраницата на принца, притеснява се от свекърва си и е обречено да избяга. Даяна напомня едновременно

„За мен принцеса Даяна е оживяла приказна принцеса, за която добрите феи са позабравили, когато принцесата е била в люлката. Но после са се осъзнали. Ако знаете колко й завиждах, когато бях дете и я гледах по телевизията!“ – признава пред нас 35-годишната Мила.

Иначе казано, образът на принцеса Даяна се превърна в нещо като бял екран, върху който всеки можеше да проектира своите собствени мечти. Това е било нейна слабост приживе, а сега е нейна сила. Всеки от нас се нуждае от митове и приказки, които ни дават възможност да преживеем друг живот със случки, които не могат да се случат в нашия. Така побираме в себе си всичко прекрасно и недостъпно и затова сме тъжни, когато приказката свърши.

Животът на Даяна е отличен пример за приказка, която се е превърнала в живот. Тя беше истинска принцеса и както се полага на героите от приказките, често излизаше от двореца и отиваше при хората. Държеше се като земен, обикновен човек (а това предизвикваше уважение). Ако Даяна беше хладна и надменна (както подобава на аристократите), то нямаше да имаме възможност да се идентифицираме с нея.

Даяна въплъщава

Красива жена, щастлива майка, тя беше естествена и открита и не криеше слабостта и ранимостта си. Винаги са ни били необходими авторитети, чиито живот, думи и постъпки отразяват духа и потребността на времето. Даяна се осмели да направи трансформация и затова и толкова много хора се прекланят пред нея.

След смъртта й милиони хора едва ли не канонизираха принцесата. Тя си тръгна млада, красива и богата, подобно на икона, която остава за нас такава винаги. Такова отношение би могло да се обясни с обстоятелствата около смъртта й. Никой освен близките й не я виждал и не я „познава“ мъртва. За милиони хора по света това обстоятелство означава, че Даяна продължава да живее в своеобразна паралелна, метафизична реалност. Тя беше отнесена от света на живите подобно на божествените герои. Никога няма да познае старостта и остана неподвластна на времето и промените, които то оставя върху човека – подобно на икона.

Към всичко казано дотук могат да се добавят и ирационалните елементи, които подгряват народната любов. Например слуховете за убийство, гонката на папараците, заговорът на британските специални служби и кралското семейство. Иначе казано, ако този мощен „съюз“ се е стремял да я погуби, значи Даяна се е сражавала на страната на добрите. По този начин тя се превръща не само в светица, но и в мъченица.