ПРОЗОРЕЦ ЗА ЕВТАНАЗИЯТА

 

 

 

Преди онази с косата на умиращите в Англия се явявала една истинска дама.

Името й е Сесили. Родила се през 1918 г. и била най-голямото от три деца в заможно, но не особено щастливо семейство. Властният й баща бил посредник при продажба на недвижими имоти и семейството живеело в голяма къща с тенис-корт. Майка й била студена и необщителна жена, изцяло обсебена от грижите за неомъжената си леля Дейзи. Понеже Сесили била по-висока от всички останали деца на нейната възраст, така и не успяла да се приобщи към средата си, което й насадило чувството за аутсайдер. Това й чувство се засилвало и от болезнено гръбначно изкривяване, заради което се налагало момичето да лежи в хоризонтално положение на пода по 40 минути всеки божи ден. Баща й не одобрявал желанието на дъщеря си да стане медицинска сестра и в края на 30-те години на миналия век Сесили отишла в Оксфорд, за да учи политика, философия и икономика. Все пак през 1940 г. учи за медицинска сестра в болницата „Св. Томас“ към Кралския колеж в Лондон. Квалифицира се като медицински и социален работник през 1945 г. Малко по-късно, работейки в болница, тя се грижила за умиращия 40-годишен полски евреин емигрант Давид Тасма. В Англия той имал само шепа приятели и никакви роднини. Дълбоката и платонична връзка между Сесили и Давид намирала израз в прочувствени писма и разговори между двамата. С него за първи път Сесили започнала да дискутира идеята за създаване на дом за умиращи хора, където те да намерят мир и покой в последните си дни. Полякът завещал на Сесили 500 английски лири с думите: „Аз ще бъда прозорецът на твоя дом.“ Смъртта на Давид съвпаднала със смъртта на бащата на Сесили. Това съвпадение младата жена възприела като знак от бога, който й казвал какво трябва да прави – да създаде дом за умиращи хора.

През 1967 г. в Лондон Сесили Сондърс открива „Св. Кристофър“, първия модерен хоспис. Латинското hospitum означава частен пансион. Но според Сесили хоспис е нещо средно между home (дом – от англ. ез.) и hospital (болница – от англ. ез). След появата на „Св. Кристофър“ се формират и нарастват дисциплината и културата по отношение на палиативната грижа. Палиативната медицина има за цел да намали симптомите на болка, които съпровождат всяко неизлечимо заболяване на хора, които са в краен стадий от живота си. Както телесните, така и душевните болки. Сондърс създава своеобразен и много ефективен „мениджмънт“ на болката и настоява, че достойнството на умиращите хора трябва да бъде зачитано. И още, че всеки човек трябва да пази и изразява своята индивидуалност до края.

Оказва се, че Сондърс е родена, за да бъде лидер. Постепенно се превръща в любимка на народа, а английската кралица я удостоява с титлата Dame. Дали защото Англия е родината на модерните хосписи и „мениджмънта на болката“, но там евтаназията (красива смърт, от старогръцки) не е позволена. Т. нар. асистирано самоубийство е законно в един американски щат и общо четири европейски държави, между които и Швейцария. През пролетта гласоподавателите в Цюрих отхвърлиха на референдум предложението да бъде забранена евтаназията, а асистираните самоубийства да бъдат ограничени само за местни граждани.

Проблемът за евтаназията беше поставен наскоро в публично пространство със законопроект, който предлага нейното легализиране. Депутатите от здравната комисия отхвърлиха законопроекта на първо четене. Обществото ни обаче непременно трябва да легализира дискусиите по тази тема. Едни гледат на евтаназията като на смъртно наказание, други – като на изключително благороден жест. Между тях стои най-голямата група от хора, която не може да определи мнението си. И едните, и другите, и третите се нуждаят от палиативна медицина. Защото този проблем, по който обществото малко е дискутирало, е болезнен. Много болезнен.