Д-р Георги Стаменов:
„Пикът на репродуктивните проблеми предстои“
интервю на Мирослава ИВАНОВА
Снимки Личен архив
„Вие ли сте с болките в корема?“ – така ме посреща доктор Георги Стаменов в Центъра за репродуктивно здраве „Надежда“, клиника „Малинов“. „Ех, не съм аз!“ – казвам си наум и моментално усещам, че попаднал тук, човек е в надеждни ръце и при хора с добри сърца. Няма да ми стигне мястото да изброя квалификациите, интересите и публикациите на моя събеседник в областта на репродуктивното здраве. Но разбрах нещо много важно – че този 38-годишен мъж има общо 339 деца. Три от тях са негови собствени. Останалите 336 са родените в клиниката. Тук очакват още 179 бебета.
– Може ли да се говори за „разцвет“ на репродуктивните проблеми и ако е така, от какво се определя този факт?
– Това, което се случва днес, е процес, който се е развивал десетилетия. Свързан е с емоционални, сексуални, културни и с всякакъв друг вид революции и отразява стратегията на човечеството да живее изолирано от природата. Всичко това неминуемо гарантира срив в човешкото размножаване. Проблемът е масов, но ще се разраства тепърва, защото смятам, че пикът не е достигнат. Той ще бъде може би след шест или седем години, когато още повече хора ще се обръщат към клиники като нашата. Казвам това с една-единствена цел – да се разбере, че когато такова нещо се случи в семейството, няма нищо срамно, нито нетипично, просто е факт от нашето развитие, от нашата цивилизация.
– Кога може да се говори за репродуктивен проблем?
– Когато млади хора под 35-годишна възраст целенасочено правят бебе и не се получава в рамките на шест месеца. Тогава ние, лекарите, приемаме, че има фактор, който пречи. Двойките под 35-годшна възраст могат да изчакат и година, преди да потърсят лекарска помощ. Често ми се случва да дойде при мен младо момиче и да каже: „Искам да ме изследвате, защото съм решила да забременея.“ Аз мисля, че все още не сме стигнали до този етап. Не може да приемаме, че всяка жена, която е решила да забременее, има проблем. Затова обикновено отговарям с: „Опитайте и ако след шест месеца или след година нямате резултат, заповядайте! Защо да се подлагате на медицински процедури и изследвания, които по своята същност не са вредни, но не са евтини или приятни като усещане?“
– Съществува мнението, че процедурата ин витро винаги може да помогне. Кога може и кога не може?
– В медицината няма универсално хапче. Няма стереотип или схема, които да прилагаш на всички. Ин витро не е универсалният отговор, но това много често е най-краткият път към успеха. Ин витрото се налага, защото е много бърза процедура, при която в рамките на 15 дни жената знае дали е бременна, или не е. От друга страна, няма процедура, която да решава репродуктивните проблеми на хората с такава висока успеваемост. Преди години за ин витро се носеха какви ли не легенди: че първият опит винаги е неуспешен, че трябва да има три опита… Това съвсем не е така. На снимките, които видяхте пред кабинета ми, 90% от жените са успели от първия път и при това преди това са чакали 15–16 години да се случи чудото. Оплождането ин витро придоби такава популярност, защото е сравнително безвредна „малка“ инвазивна процедура с голям потенциал за успех. Недостатъкът на хората от XXI век е, че не умеят да чакат. Ние искаме всичко сега и веднага. И ин витро процедурата ни го дава.
– Бихте ли описали накратко етапите на тази процедура?
– Трудно е с две думи да бъде описано всичко, защото това е процес. Процес и на емоции – всеки, който е минал през него, придобива усещането, че е участвал в битка. Подготовката за оплождане ин витро е много по-дълга от самата процедура. Нашият екип подготвя двойката и в медицински, и в психологически аспект, така че тя да може да отговори на стимулацията възможно най-адекватно. Казано иначе, правим като опитните ловци – много внимателно и дълго се прицелваме, а после бързо натискаме спусъка. На самата процедура гледаме точно като на натискане на спусъка.
– С какво се започва?
– С лекарства – най-често инжекционни форми, които се поставят подкожно. Това са хормони, които женският организъм отделя по естествен път. Но ние ги инжектираме в по-голямо количество с една-единствена цел – да започне да зрее повече от един фоликул. Обикновено всеки месец женският организъм образува само един, но за да повишим шанса за успех и за да имаме по-добър избор на ембриони, ние предизвикваме растежа на 4, 5, 6 до 15 яйцеклетки. Яйчниците и телесната маса на жените са различни. И затова няма универсална доза и универсално лекарство. За всяка жена количеството на инжектираните хормони се преценява на етапа на подготовката за ин витро процедурата. Инжекциите се поставят ежедневно, горе-долу по едно и също време на деня. Хормоналната стимулация е съпътствана от прегледи – всеки ден или през ден, – по време на които се наблюдава растежът на фоликулите, следи се как се влияе стимулацията на жената, уточняват се дозите лекарство за следващите един-два дни. Когато преценим, че вече има достатъчно количество узрели фоликули, слагаме една финална инжекция, с която, така да се каже, приключват инжекционните неволи на жената. Тогава пристъпваме към втория етап на процедурата – пункцията (под упойка изваждаме един по един фоликулите, като ги издърпваме в епруветки). Фоликулите са пълни с течност. Под микроскоп ние изтегляме тази течност, улавяме яйцеклетката и я преместваме в инкубатор, където да се „съвземе“ от шока на изваждането извън женското тяло. Условията в инкубатора са близки до тези в женския организъм. През това време партньорът дава сперма, която също подлежи на обработка – отделят се само добрите и подвижните сперматозоиди. Тук мога да отворя една скоба, защото понякога сперматозоидите са в твърде малко количество и се пристъпва към т. нар. ИКСИ техника на оплождане (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид – бел. ред.).
– Каква е разликата между ин витро и ИКСИ?
– Разликата е в работата на ембриолога. При ин витро сепарираните добри сперматозоиди се поставят в хранителната среда около яйцеклетката, така че да могат сами да я оплодят. Но ако сме преценили, че сперматозоидите са в недостатъчно количество, с помощта на микроигла хващаме само един от тях и го вкарваме вътре в яйцеклетката, т.е. оплождаме яйцеклетката под мощен микроскоп и под зоркия поглед на ембриолога. През това време жената е под наблюдение в клиниката и в случай че всичко е наред, с предписано медикаментозно лечение тя напуска клиниката и си отива вкъщи. Паралелно с тези процеси, нашите ембриолози неуморно се трудят да оплодят нейните яйцеклетки със сперматозоидите на партньора й. На другия ден сливането на сперматозоид с яйцеклетката е факт при процедурата ин витро или се вижда какъв е ефектът при направеното ИКСИ оплождане. Яйцеклетките все още не са започнали да се делят, но са се отделили едни малки ядра, които показват, че генетичният материал на мъжа и генетичният материал на жената са се слели и имаме нов организъм, който е започнал да се развива. Малко по-късно, в следобедните часове на деня, след пункцията тези ембриони започват да се делят първо на две, после на четири, а впоследствие на шест и осем клетки. Този процес е стриктно наблюдаван под микроскопа на ембриолога и може да се разбере кой е най-добре развиващият се ембрион и да се види кой е започнал да се дели най-бързо. Идва моментът на връщането на ембрионите в кухината на матката – процедура, която не се прави под упойка и прилича на обикновен гинекологичен преглед. Жената ляга на гинекологичния стол и много нежно и внимателно ембрионите се вкарват в матката й. После известно време тя лежи неподвижна и след половин час е свободна да си отиде. Това е краят на медицинската част на процедурата. В емоционален план обаче нещата продължават, и то с по-голяма сила, отколкото по-време на стимулацията. Жената си отива вкъщи, взима си хапчетата и прекарва 15 кошмарни дни в чакане, защото не знае какво ще се случи. Ние й оказваме подкрепа, но според мен най-важната подкрепа за жената е нейният партньор, който трябва да е до нея през тези дни на изчакване. След 15 дни следва кръвен тест за бременност и тогава отговорът става ясен – „да“ или „не“.
– Вие ли следите бременността и различно ли протича тя при жените, преминали ин витро процедура?
– От една страна, е вярно, че бременността след оплождане ин витро протича по същия начин, като тази при жените, заченали по конвенционален начин. Но от друга страна, ние като екип смятаме, че тази бременност е доста по-различна просто защото това са много чакани бебета от жени, които са страдали много, оперирани са много пъти и затова трябва да им се обръща повече внимание, да им се правят повече изследвания.
– Ако жената не успее да забременее, след колко време може да се направи втора процедура?
– Много хубав въпрос, но понякога се ядосвам, че ми се задава от момичета, които още не са направили първия си опит. В такива случаи обикновено отговарям: „Когато не успеем първия път, тогава ще мислим за втори.“ Истината обаче е, че случаят трябва детайлно да бъде дискутиран от екипа ембриолози. Формално едно оплождане ин витро може да бъде започнато два месеца след първата стимулация, но на практика, за да е успешен следващият опит, е най-добре първо да се потърси причината за неуспеха на първия.
– Значи не е препоръчително жената да сменя клиниката и да прави следващия си опит на друго място?
– Ако жената не е наранена емоционално по някакъв начин от екипа, ако има вяра в него, е много глупаво да смени клиниката. На друго място всичко ще започне отначало – нови изследвания, които ще й загубят страшно много време и ще я затормозят емоционално. Получава се така, че след неуспешния опит жената всъщност се връща на етапа преди него. Ако обаче тя е претърпяла поредица от неуспешни опити, тогава е добре да смени клиниката.
– Жени с колко неуспешни опита сте имали във вашата клиника?
– Трудно е да се отговори на този въпрос, защото при нас идват жени с по пет или шест процедури, правени извън нашата клиника. Слава богу, че имаме пациентки, които са претърпели по седем неуспешни опита в други клиники и сега са вече бременни при нас. И когато ми звънят по мобилния телефон, до името им се появява цифрата седем – като един сигнал за мен, че тази бременност е нещо изключително, че това бебе трябва да бъде много пазено.
– Чела съм за т.нар. ин витро матурация (зреене – бел. ред.). Какво привнасят новите методи в класическия, ако мога така да го нарека?
– Техниката на оплождане ин витро се развива. Ние също прилагаме ин витро иновации. Но за нито една от новите техники не може да се каже, че е революционна. Прилагането на нови методи е много важно, много прогресивно, но по-важното е да имаш индивидуален подход и да мислиш индивидуално по всеки конкретен случай.
– Достатъчни ли са клиниките в България за двойките с репродуктивни проблеми?
– Като бройка – да. Надявам се и да предлагат достатъчно високо качество на обслужване.
– А добрите специалисти?
– Смея да кажа, че у нас има специалисти, които достойно съперничат на европейските си колеги. И в нашата клиника работят някои от тях.
– Техниката много ли е важна?
– Изключително. Непрекъснато подобряваме техниката. Това е доста натоварващо за нас, но смисълът е да успееш в случаите, когато хората просто идват за последно при теб!
– Всяка жена ли заслужава да има дете, доктор Стаменов?
– За мен отговорът на този въпрос е „да“ въпреки някои случки, които ме нараниха жестоко и които не мога да споделя. Всяка жена има право да бъде майка, но има жени, които не са готови за това.
– Може ли да кажете нещо на жените, които плачат, докато четат това интервю?
– Трудно ми е да им го кажа, когато не ги гледам в очите, защото обикновено това го правя точно когато плачат и ги гледам в очите. Казвам им, че съм убеден в техния успех, защото това не е само въпрос на медицинска преценка, то е въпрос и на интуиция. Въпросът е, че трябва наистина много да го искат и да не се отказват, да не губят вярата си.
– Това е много интересно. Искате да кажете, че и интуитивно усещате успешен ли ще бъде опитът?
– В медицината интуицията е много важно нещо. Не може да работиш с една жена или двойка, и да нямате интуитивна връзка, да не разменяте емоции и да не се борите заедно. Не можеш просто да кажеш: „Вземи тези хапчета и ела после да видя как си.“ Това е нещо много лично, нещо, което ни свързва за цял живот понякога.