Знаци по дълъг път
от Мирослава ИВАНОВА
февруари, 2009 г.
.jpg)
© Lea Coviello – Fotolia.com
– Ти как се казваш?
– Мира.
– Имаш ли дете?
– Нямам.
– А имаш ли бебе?
– Нямам.
– Значи не искаш!
Тук разговорът ми с едно дете на шест години свършва. Свършва, защото хлапакът наистина се фръцна и си тръгна и защото случката не е по темата. Сюжетът є е по-скоро благотворителен, понеже разпитът, с който малкият ме нападна и осъди, се случва в Софийски дом за изоставени деца по време на едно мое посещение там няколко дни преди на Коледа храмовете да провъзгласят празнично: „… и Бог се роди.“
В живота има всичко. Деца, които нямат родители, и родители, които нямат деца. Склонна съм да наричам родители всички хора, които искат да имат бебе, но нямат. Когато поискаш да имаш дете, вече си родител, особено ако се наложи пътят между „Искам бебе“ и „Имам бебе“ да бъде много дълъг. Толкова дълъг, колкото трае осъзнаването на библейското „Поискай и ще ти се даде“, и много по-дълъг от онази целувка на телата, от която на пътя на двама души веднага заблестява знакът „Ще имаме бебе“, а след около девет месеца се ражда дете.
„Искам бебе“
Когато бъдат дарени с дете, родителите с дългия път казват, че са целунати от бога и от лекарите едновременно. Защо на едни само бог е достатъчен, а на други и лекарите трябва да помагат? Не знам. Отговорът на този въпрос май е божествен и повече ме вълнува възможно ли е малкият палавник от дома да знае за библейската повеля: „Поискай и ще ти се даде!“ Едва ли! По-скоро я носи и има право да съди, защото казват, че няма пї богове от децата. Те винаги ще бъдат боговете на земята, докато сами не станат възрастни и не започнат да се молят на боговете от небето.
Жените, които са осъзнали библейската мъдрост, не крещят „Дайте ми дете!“, нито пък се вайкат мелодраматично „Защо нямам дете?“. Напълнили са утробите си с надежда и така показват, че са научили значението на „Искам бебе“ – първия знак по дългия път. Някои от тях дори са създали фондация със същото име и така помагат не само на себе си, но и на много други.
„Ще имам бебе“
Това е следващият знак, който е скъп, и за него се плаща в най-различен смисъл. В неписания правилник на обществото ни е почти невъзможно да научиш значението на знака без помощта на изтеглен кредит. Не жилищен кредит, който се превръща в жилище, подобно на осиновено дете, защото кредитът се изплаща поне 30 години. Не и кредит за пластика на бюста или за блестяща металокерамична усмивка. Това са пак пари, превърнати в гърди, които не са ваши, и зъби, които не са ваши. Кредитът е за специфични процедури, които наричам „целувката на лекаря“. Иначе казано, кредит за дете, но което не е изкуствено, а е истинско, още докато е в „утробата“ на надеждата.
„Имам бебе“
Когато всичките им усилия се огласят от невъобразимия рев на новороденото, родителите с дългия път са стигнали края му.
За жалост на този свят винаги ще има хора, които нямат собствени деца и са обречени децата, които обичат най-много, да бъдат децата на техните приятели.
Понеже сме възрастни, остава ни да се молим господ да разпознава безпогрешно тези, които са поискали, и тези, които не са, и да дава на първите.
Междувременно държавата не бива да се прави нито на господ, нито на дете – тя не бива да съди, да се фръцка, да си тръгва, а трябва да покаже, че иска да има поданици.
За да има повече родители, много-много бебета и нито един дом за изоставени деца.