ПРОШЕПНИ ГО ПРАВИЛНО

 

 

 

Това ми каза ядосано един мъж, преди да затръшне вратата на връзката ни.

Нещо такова трябва да съм му изкрещяла аз. После веднага си купих книгата. Купих и „Знам какво си мислиш“ на същата авторка и я изпратих по куриер на въпросния мой бивш. Няма да ви занимавам повече с тази история, нито пък ще коментирам качеството на въпросните книги. Сега съм още по-важна и бих казала, че тези книги мога да ги напиша и аз, даже по-хубаво. В случая аз смятах, че той е чел втората книга на Глас и наистина мислех, че разбира какво искам, без да му го казвам. Това беше проблемът. Сетих се за тази случка заради съвсем друго нещо. Прави ли ви впечатление, че повечето връзки започват с прошепнати думи и

 

Всяка от нас е крещяла повече, отколкото би искала да си признае. Странно защо точно когато крещим и изричаме най-големите глупости, изобщо не ни пука, че могат да ни чуят поне петима съседи. Не ви ли се иска да престанете да доказвате женствеността си с помощта на слоевете грим или с репутацията си на такива, които крещят за щяло и нещяло? И дали ако по-често си шепнем с партньора, няма да се радваме на по-дълготрайна връзка?

Трудно ми е да си спомня какво точно съм изричала, шепнейки, но вариантите не са много.

„Обичам те“, „Прости ми“, „Моля те, кажи ми“, „Искам да те попитам нещо“, „Мислих за теб“, „Ти си добър“, „Денят беше прекрасен“. Не е много, но е важно и е хубаво. Нали? Шепнешком може да се проведе и цял разговор. Но не върви да кажеш тихичко „Изхвърли боклука вместо мен“. Шепотът и боклукът не си пасват, защото

 

независимо къде се намираме. В самолет, в заведение за бързо хранене или в парка. Шепотът много прилича на запалена свещ – светлината, която предпочитат влюбените и тези, които се обичат. Една вечер, прекарана шепнешком, е вид медитация. След нея се усещате изключително спокойни и сигурни във връзката, която имате. Не е необходимо да сте с дантелено бельо, нито пък трябва да сте сготвили вечеря по рецепта от онези, в които пише „Внимание! Продуктите са силен афродизиак“. Силата на шепота не се крие дори толкова в думите, които се произнасят, колкото в близостта, която той поражда. Даже само заради факта, че за да чуеш по-добре, трябва да се наклониш по-близо до партньора си.

Шепотът ни помага не само да направим признание, но и да решим или изгладим конфликт. Шепотът между партньорите е всъщност осъз­нато слушане. Този маниер на говорене

 

и дава възможност да помислим (и да усетим) думите на партньора. Освен това изисква от слушателя да напрегне сетивата си, а оттам и активно да възприема чутото. Шепотът въздейства върху нас от ранното ни детство. Майката нашепва най-нежни думи на детето си или пък тихичко му пее. Ето защо шепотът е важна част от възприемането на света.

За да ви заинтригувам още повече – ще споделя с вас изводите от авторитетното проучване в университета в Хюстън, на което попаднах. Според изследването най-сигурният начин да „донесем“ чувствата си до знанието на партньора е да му прошепнем нещо, при това

 

Колкото и странно да ви се струва това твърдение, то се базира на науката.

Нежните емоционални думи въздействат по-силно и се възприемат по-добре, ако са произнесени към лявото ухо на слушателя. Инструкциите, както и други съобщения, които са лишени от емоционално послание, се възприемат по-добре чрез дясното ухо. (Например „Изхвърли боклука“. Няма нужда да изкрещявате тази фраза – просто му я кажете в дясното ухо.) Въпросната симетрия е свързана с различните функции на полукълбата на нашия мозък – лявото отговаря за логиката и анализа, дясното – за чувствата и емоциите (обърнете внимание, че полукълбата отговарят за противоположната половина на тялото).

Когато двама души си шепнат, те искат

 

Това означава, че казаното касае само тях. (Както вече споменах, когато си крещят, това касае и съседите). Е, сами си отговорете на въпроса, кое послание е по-важно – изкрещяното или прошепнатото.