ПРОШКАТА

Всички религиозни школи и направления са категорични – умението да прощаваш е едно от най-важните човешки достойнства. То се цени като злато във всяко общество и от всяка култура. Но да разсъждаваме отвлечено за опрощаването на грешките, е много по-лесно, отколкото да приложим този принцип на практика. Ако мъжът ви ви изневери с най-добрата ви приятелка или пък собственият ви баща ви прецака с наследството, трябва ли да простите? Достоен ли е за прошка човекът, който ви е предал? И дали той въобще иска прошката ви? В последно време психолозите, лекарите, а също и духовните наставници все по-категорично настояват, че

Ако простите, значи сте успели да се освободите от бремето на куп негативни емоции. Злобата, раздразнението, обидата, стремежът към отмъщение – всичко това изчезва под магическата пръчка на прошката.

Чувството на обида води до негативни мисли и агресия, които носят след себе си проблеми и на физическо ниво. Враждебността провокира многократно покачване на нивото на хормона на стреса в организма и предизвиква силно напрежение практически във всяка част на тялото. Психолозите съветват: „Ако сте смъртно обидени на някого

дайте воля на чувствата си

Ден или два ще преливате от негативни емоции, злобата буквално ще ви събаря и в този момент най-разумното нещо е да й се поддадете. Работата е там, че организмът ни не е пригоден да бъде дълго време в състояние на силен стрес. Постепенно бурните емоции утихват. През 2006 г. в американската болница в Орландо (щата Флорида) провели експеримент с голяма група доброволци, които се оплаквали от болки в гърба.

В друг университет пък с голям успех се сдобила т. нар. терапия чрез прошка, с която

Оказва се, че когато на човека му се получи да прости, негативните му мисли веднага изчезват. Невъзможността да се избавим от натрапчивото влияние на обидата е в основата на голяма част от нервните сривове.

Габи се развела с мъжа си, когато била на 47 години. Живяла заедно с него 23 години, но когато станало ясно, че той й е изневерил, Габи се зарекла никога повече да не му каже и дума. И тя действително не разговаряла с него – нито по време на развода, нито на сватбата на дъщеря си.

Прошката не означава, че сгрешилият не трябва да понесе наказание. Развод, съд, дори затвор – има различни социални форми на въздействие, но прошката е наш личен избор.

Ние постоянно се опитваме да си обясняваме мотивите за поведението на този или онзи човек. Съпругът ни е станал необщителен, защото прекалено много се изморява в работата. Майка ни е раздразнена, защото не се чувства добре. Децата са палави, защото им е необходимо някъде да изразходват енергията си. Ако се поставите на мястото на човека, който ви е обидил, ще ви бъде по-лесно да разберете какво го е ръководило при постъпката му, а това означава и че ще направите първата стъпка към опрощението.

Всичко, казано дотук, няма за цел да ви кара да прощавате на човека, който ви е наранил, ако не сте готови за това. За жалост обществото насърчава жените именно към това. Жените трябва да бъдат отстъпчиви и разбиращи.

Ако простите на човека, който ви е обидил, това съвсем не означава, че храните топли чувства към него. Бихте могли да му простите и пак да прекратите отношения с него. Или пък да не ги прекратите.

В крайна сметка въпросът е такъв: „Искам ли да нося товара на обидата, или искам да простя, като се отърва от всички лоши и неприятни събития от миналото?“ В много случаи прошката е съзнателно решение, резултат от продължителна работа върху себе си, а не просветление, което изведнъж изниква в нас.

Ако сте недоволни от това, което се случва в отношенията ви с близките, най-вярната стратегия е тактично да поговорите с тях. Откровеният разговор ще ви даде възможност да се… изкажете. Това, първо. Второ, събеседникът ви в края на краищата може да ви поднесе извинения. Но не бива да разчитате, че това непременно ще се случи. Както и не можете да разчитате, че след такъв разговор човекът ще промени своето поведение коренно. Далеч не всеки е способен да се учи от грешките си, дори и да знае, че те му носят дискомфорт – на него и на близките му.

Ето какво ни разказа Деси, 34 години:

Понякога просто трябва да контролираме очакванията си към околните и да бъдем готови да им простим грешките.

Не забравяйте, че

Това означава, че е напълно естествено дори най-близките ви хора от време на време да ви обиждат или разочароват. Не се примирявайте с опасните прояви на агресия. В останалите случаи най-мъдрото, което можете да направите, е да си напомните, че хора без недостатъци няма.

„Когато започна кризата и ме уволниха от работа, не се развълнувах особено, защото знаех, че имам спестени доста пари „за черни дни“. Представете си какво почувствах, когато разбрах, че месеци преди това мъжът ми е вложил парите в ценни книжа, без да ми каже нито дума за това. Във време на криза тяхната стойност се беше понижила поне десет пъти и продажбата им беше възможна само на безценица. Бях готова да го убия. Първата ми мисъл беше веднага да се разведа. Но след дълги разговори с мъжа ми, родителите ни и най-близките ни приятели аз най-накрая осъ­знах: да, той е взел грешно решение, но го е направил изцяло воден от добри намерения. Просто е искал да „заработи“ пари за мен и децата. Освен това от голямо значение за мен е това, че той е невероятен баща. Не исках децата ми да виждат как, когато възникнат сложни обстоятелства, аз веднага се лишавам от баща им. В резултат на всичко това ние се сдобрихме, а аз си намерих нова работа. Цената на нашите ценни книжа малко се покачи, макар че едва ли ще достигнат предишните нива. Сега на шега наричаме този случай „времената, които ни помогнаха да заздравим отношенията си“.