Първо щастието, после отслабването
от Мариана ЯНЕВА
© gruizza / 123rf.com
.jpg)
Запролетяването и отслабването сякаш са вързани на възел. Щом времето се позатопли, и жените автоматично започват да търсят щастието си в… отслабването. Даже и да не са дебели. Но защо е тази истерия? Защо дебела е равносилно на нещастна? Отговора, който ме задоволи и убеди, го прочетох в един женски сайт. Ще се постарая накратко да ви преразкажа статията на една руска психоложка, която силно се надявам да ви е от полза, когато се почувствате стиснати в лапите на истерията „отслабване“.
Идеята, че масово и отчаяно мечтаят да отслабнат хората, които не са способни да приемат себе си такива, каквито са, далеч не обяснява цялата сложност на проблема с пролетното вталяване. Дори и най-отчаяните прекрасно знаят, че да се стремиш към незнайно от кого и за чии цели изфабрикуван идеал за красота е, меко казано, идиотско. Факт. Самата аз съм срещала красиви жени с всякакви обеми и пропорции на телата.
Въпросът според авторката на статията е друг. Защо онези, които не приемат себе си такива, каквито са, искат точно да отслабнат, а не да повишат коефициента си на интелигентност, да кажем. Или пък да се опитат да станат по-щастливи, щом не могат да се понасят повече нещастни?
Не вярвам да не знаете, че човек пълнее не от храна, а от… емоции. Твърдят го мастити диетолози. Но защо преживяването на проблемите ни тласка към преяждане, а не например към четене на повече книги или решаване на судоку?
Най-важното нещо, което човек иска в този живот, е да получава удоволствие. И това не е примитивизъм. И най-възвишените умове и титани на духа са правели онова, което са правели, изключително заради получаването на удоволствие. Така че може да се каже, че постигането на удоволствие е висша човешка цел.
Та иска една жена да получи удоволствие от живота, но не є се получава. Тоест може и да є се получи, но трябва да положи усилия и старания. Но това е трудно! А хладилникът – близо. И въпросната жена започва да яде. Става є приятно.
А след това стартира интересен процес – жената продължава да се тъпче, но не става по-щастлива. При все че точно това иска! А то обратното се случва: работата продължава да не є носи удовлетворение; любимият мъж я дразни; не є харесва сексът (или по-скоро липсата му)… И тя, горката, продължава да се мъчи да запълва отсъствието на радости в живота си по най-лесния възможен начин – като отваря по-често и по-често хладилника. Радостите обаче не идват, значи трябва да се яде още повече… Резултатът се подразбира.
Изводът е следният: жената с излишните килограми е от хората, които не обичат да плащат за онова, което искат да получат. Защото иначе щеше да направи все нещичко, за да има желаното удоволствие. Вместо това тя избира по-лесния път – търси не на мястото, където е загубила щастието, а на най-осветеното място, така да се каже.
Впрочем почти винаги появилият се след преяждането стремеж за отслабване е израз на същото това желание да получиш нещо, за което да платиш колкото може по-малко. Самото желание да се постигне удоволствие с минимум усилия също е напълно естествено – дори и реките текат от горе на долу, а не наобратно. Едно е обаче да искаш да платиш възможно най-ниската цена, а друго – да платиш цена, по-ниска от необходимата. Тук здравият смисъл се пропуква.
Получава се така, че жената, „наляла“ килограми по причина нежелание да промени живота си, сега е заета изключително и само с отслабване. А този процес, както е известно, поглъща целия човек, и за промяна на живота сили и време съвсем не остават.
„Първо ще отслабна и тогава ще мисля за щастието“ е очевадно неправилна стратегия. Защото в природата празно няма. Силите, изхабени за угризения на съвестта по повод преяждане и после за последващото отслабване, вече не могат посмъртно да бъдат впрегнати в търсенето на щастие. „Скъперничките“, както е известно, плащат двойно…