Пътник ли е площад „Славейков“?
от Мирослава ИВАНОВА
януари, 2009 г.
Към края на китайската Година на Плъха софийски архитекти и общинари решиха да сложат отрова на книжните плъхове от площад „Славейков“ и да ги пратят на оня свят. Надявам се да не ми се обидят продавачите на книги. Аз имам нужда от тях и ги обичам. Спомням си как като студентка пътувах по лично създадената от мен линия Пловдив–площад „Славейков“. Правила съм го поне 20 пъти специално за да намеря някоя от книгите, за които целият Град под тепетата се е оказал тесен.
Повечето лични първи срещи със София започват от площад „Славейков“. Площад „Славейков“ е един от най-хубавите начини не само да се запознаеш с този град, но и да го постигнеш, а и да се спасиш от него. Познавам хора, които си правят списъци с книги и идват по няколко пъти в годината до София, за да ги „изпълнят“ на този площад. Много чужденци си уреждат срещи „на площада, на който се продават книги“. Глупости, ще кажете вие, срещите се правят на „Попа“. Дори и да сте прави за мястото на срещите, аз пък съм права, че до „Попа“ се стига, като се мине през „Славейков“ във всякакъв смисъл. Не само защото, като вървиш по „Графа“ (от булевард „Витоша“ към канала), „Попа“ следва след „Славейков“, но и защото как ще знаете какво е това „Попа“, ако не сте чели книги от „Славейков“?
Има места, които винаги се надяваш да видиш, да са ти на път. И площадът с книгите е едно от тези места.
Според общинари и архитекти мястото на книжния пазар не било в центъра, защото градът трябвало да се европеизира и защото в София вече имало достатъчно книжарници и нямало нужда от сергиите. Ама как не са се сетили управниците на дузина европейски градове да махнат градските часовници от площадите, понеже всички имат по един часовник на ръката си и по още два на мобилните си телефони?!
Някои обявиха, че в обсъжданията на бъдещето на площада имало излишен драматизъм. Какво да ви кажа, един кашон с книги не е равен на кашон с банани. Четенето е предимството ни пред останалите видове и по всякакви начини трябва да го поддържаме. И докато кашоните с изрисувани банани са пълни с книги и са на това място, ще имаме поне една сигурна гаранция, че не са ни направили на маймуни.
Прекрасен знак, че площадът е важен в този му вид, беше монтирането на паметника на баща и син Славейкови. Да си помислят много добре какво зрелище ще им устроят софийските управници, така че да не им „разклатят пейката“ и да ги накарат да станат и да си тръгнат. Разклащането на тази пейка ще бъде сигурен сигнал, че управниците са разклатили собствените си столове.
Друго предложение е сергиите да се покрият и превърнат в множество павилионни книжарници, защото мястото трябвало да стане по-красиво, защото „Красотата ще спаси света“. Репликата както обикновено се употребява в най-профанското си значение. Този израз много често се използва, за да опише новия имидж на някоя изпълнителка (знаете от кои). Именно за такава красота пледират всички, които са се загрижили, че мястото не е красиво. Силиконът, както и дограмата и стъклото не са строителните материали на онази красота, за която става дума в прочутия израз. Сигурна съм, че продавачите, които „грозят“ едно централно място в София, знаят от кой роман е тази реплика и какъв е дълбокият є смисъл. Романът не е „За мишките и хората“, романът се казва „Идиот“. Нищо не намеквам, освен че който не я е чел тази книга, все още може да я „срещне“ на площад „Славейков“.