ПЪТЯТ КЪМ УСПЕХА

Пътят към успеха
 
януари, 2011 г.
 
Разказът на една майка ще ви помогне да постигнете увереност в собствените сили.
 
 
Никога не съм предполагала, че с дъщеря ми в училище ще започнат толкова сериозни проблеми. Тя беше активно и жизнерадостно дете, което винаги се стремеше към нещо ново, но се оказа, че първата є среща с училищната система унищожи природния є оптимизъм. Наложи се да се занимавам с нея допълнително всеки ден. Отначало по четене, а после и по всички останали предмети. Колкото повече се стараехме, толкова по-лошо ставаше положението. Детето се оплакваше от силна умора и главоболие. Понякога ми се струваше, че дъщеря ми се намира на границата на нервен срив. Виждах, че не є стига увереност, че губи вярата в себе си и че не може да постига целта, която си поставя. Изобщо не можех да разбера какво точно се случва с нея. При първата ни среща с психолога аз и дъщеря ми преминахме специален тест. Анализирайки резултатите, нашата консултантка стигна до неочаквани за мен изводи.
„Виждам, че и двете имате склонността да усвоявате информация по-добре, когато рисувате. И на двете ви е много трудно да се концентрирате върху нещо, ако не правите друго нещо и с ръцете си. Истина ли е?“
За мое голямо учудване си дадох сметка, че тя е абсолютно права. Досега никога не бях осъзнавала, че за мен е важно винаги да чертая нещо в бележника си по време на делова среща или сериозни телефонни преговори.
„Но – продължи специалистът – тук психологическите сходства с дъщеря ви свършват. Вие по съвършено различен начин решавате проблемите си. Според начина, по който хората се справят с проблемите си, те могат да бъдат разделени на четири основни типа. Например вие попадате в графата „Бързо стартиращи“. Ако ви предстои да започнете нещо ново, се стараете да пристъпите към изпълнението на задачата по възможно най-бързия начин. Дъщеря ви се отнася към друг тип. Тя е „Детектив“. Преди да започне да действа, на нея є е необходимо време, защото иска да събере възможно повече и различна информация. Тя обича да познава детайлите на предстоящата работа.“
Дъщеря ми се съгласи с всяка дума на терапевтката. Никога не съм можела да разбера защо някои хора толкова дълго „копаят“, преди да започнат да действат. Не ми е идвало наум да провеждам разследване. Винаги съм се старала да направя всичко възможно най-бързо, за което впрочем понякога съм изпадала и в неудобни положения.
Знанието за това, че в света съществуват четири различни типа изпълнители на задачи, преобърна цялата картина на моето мироздание. Ето ви един пример за това, как би постъпил всеки от тези четири типа, ако има за задача да се научи да плете например.
 
„Бързо стартиращите“
Ако човек от този тип трябва да се научи да плете, той веднага ще отиде до магазина, ще си купи преждата, която му харесва, както и игли за плетене, ще посъбере съвети от хора, които могат да плетат, и веднага ще започне да действа. Напълно е възможно начинанието му да се окаже пълен провал. Хората от този тип не успяват да изградят навици в определената посока, а това не води до положителни резултати.
 
„Детективите“
Тези хора най-подробно ще изучат самоучителя по плетене. Ще зададат купища въпроси на продавачите в магазина, ще обследват множество сайтове в интернет на тази тема. Общо взето, ще мине не по-малко от седмица, преди те да пристъпят към действие с игли и прежда в ръце.
 
„Практиците“
Те се интересуват живо от конкретните предмети, които са им необходими за работата. Възможно е да им дойде наум да начертаят специална таблица, както и да направят скици на моделите, които искат да изплетат. Освен това те непременно ще се снабдят с няколко гранчета прежда с различни характеристики. На принципа на пробата и грешката бавно, но сигурно ще се научат да плетат.
 
„Организаторите“
Навярно те ще се запишат на курс и ще си купят диск с уроци по плетене. Ще се обзаведат с различни помагала, в които подробно е описан редът на действията, които човек предприема, когато се учи да плете.
Нито един от гореописаните начини за постигане на успех не е по-добър от другите. Всички хора биха могли да стигнат до успех. Важното е просто да определят по кой начин ще го направят най-добре. Изберете тези условия, в които ви е комфортно да работите.
Оказа се, че за да успее в училище, дъщеря ми не се нуждае от помощта ми и от дълги изтощителни занимания, а просто от повече подробности.
Училищната програма е измислена от хора, които по своята природа са „Организатори“. Съответно най-добре в такава система биха се чувствали децата, които съответстват на същия тип. Учителите и аз се опитвахме „да приспособим“ дъщеря ми към система, която е съвършено непригодна за нейната индивидуалност. Всеки път, когато тя се опита да задоволи своите потребности, преподавателите намират това за несъобразителност или излишно любопитство.
От този момент изминаха вече няколко години и дъщеря ми се справя чудесно в училище. Често си спомням нашия разговор с психолога, защото неведнъж се убеждавах, че нашите провали и успехи в живота зависят от това, колко добре сме успели да се впишем в системата, в която живеем, работим или учим. Лошо е, ако не осъзнаем несъвместимостта на характеристиките на системата и нашия индивидуален тип. Още по-лошо би било, ако класифицираме начина, по който определяме света, като ненормален само защото той се отличава от начините на другите хора. Така може съвсем да изгубим увереността в себе си и да се превърнем в пълни неудачници.
Представете си например
 
състезание по бягане
между видра, къртица, катерица и мишка. Кое от тези животни ще стане победител? Съгласете се, че това зависи преди всичко от мястото, където ще се проведе състезанието. Ако теренът е под земята – то къртицата ще спечели. Ако е по дърво – катерицата няма да има конкуренция. Под вода шампион ще бъде видрата, по тревата мишката ще се справи най-добре. Всяко от тези животни може да плава, да рови земята, да се придвижва бързо, но всяко от тях има една способност, която е по-добре развита, отколкото при останалите.
 
Използвайте предимствата си
когато разберете към кой тип спадате. Първо, определете къде се чувствате комфортно – ако ви харесва работата в екип, тогава не се превръщайте в художник на свободна практика. Ако пък в природата ви е творческата работа, не си търсете работа като администратор.
Ако наистина искате да повишите коефициента си на полезно действие, помислете за нещата, които ви е харесвало да правите в детството си. Опитайте се да ги вплетете в живота си на възрастни.
Житейските ви пътища ще се пресекат с тези на огромно количество други хора, различни от вас. Това е неизбежно. Но ако добре познавате своя тип, ще ви бъде по-лесно да се приспособите към работата на човека, който не е запознат с тази информация.
Когато видра, къртица, катерица и мишка преследват една и съща цел, всеки от тях, който не е „в свои води“, ще се чувства като пълен неудачник. В този случай е необходимо да бъдат обединени техните печеливши страни. Това е най-добрият начин на взаимоотношения на различни типове в група. Взаимодопълването трябва да вземе превес над
 
безсмислената борба за първенство
Мнозина от нас прекарват целия си живот в опити да бъдат такива, каквито не им се удава да бъдат. Сравняваме се с другите и всеки път се чувстваме абсолютно безполезни, без да можем да намерим себе си. Всяка ситуация може да ни открие необходимите ни ракурси, стига да се доверим на своето природно чувство.
Когато осъзнах всичко това, престанах да карам дъщеря си да постъпва така, както обикновено постъпвам аз, когато имам да свърша нещо, или пък както изисква от нея учителят „Организатор“. 
Дъщеря ми има все по-големи успехи. Аз – също.