Работата или животът

ноември, 2013 г.
Стремежът ни да печелим повече и да израстваме професионално не е осъдителен. Дори е наше законно право.
Но как да направим така, че докато заработваме, за да оцеляваме, животът да не мине покрай нас, без да го усетим?!
© Carlo Dapino / www.123rf.com
 Ние прекарваме на работа повече време, отколкото вкъщи. 80% от общуването ни е, хм, „професионално“: по-активно контактуваме с колегите и шефовете си, отколкото с близките и приятелите си, но тези контакти обогатяват ли ни, или ни заклещват в руслото на рутинното къртовско бачкане?! Дотолкова нездравословно сме се сраснали с онова, което вършим, че на въпроса „Кой съм аз“ погрешно отговаряме: „Счетоводител“.
Глобалните промени в световния икономически и социален ред обаче „обогатиха“ стария филм „Трудът и капиталът“ с
нови сюжети
повечето от които не са никак вълнуващи и интересни. Дали не пропускаме да живеем истински, пускайки се по пързалката на стресовата надпревара за постове и заплати? Дали трудът, който полагаме, наистина ни облагородява, или сме принудени да работим просто за да не станем безработни? А как ще отговорим на въпроса „Кой съм аз“, когато остареем?
„Осъзнах, че нито увеличението на заплатата ми, нито по-престижният пост, който ми предлагат, ще компенсират онова равновесие, което ми се иска да постигна, за да живея по човешки комфортен живот“ – споделя 37-годишната Анита, жена със силен характер и много таланти.
Изборът на Анита да не приеме по-високия пост и по-хубавата заплата не е най-популярният днес, но не е и единственият. Все повече хора развиват чувство за самосъхранение, стараейки се да не попаднат в бездънната паст на
онази ламя, наречена работа
Постепенно се разбива и стереотипът, че да работиш, е задължително. Защото все по-често той влиза в противоречие с мечтата ни за любимо занимание. И ако в началото на своята кариера младите хора са силно ориентирани към по-високото заплащане, с натрупването на стаж и опит те все повече отдават значение и на други критерии: увлекателно ли е онова, което правя, имам ли възможност за пълноценна почивка и свободно време, за да се занимавам със себе си и с близките си?!
Началото на прехода подлъга мнозина да стартират частен бизнес, но повечето от тях днес са разочаровани. „Откривах все нови и нови начини да обезпечавам финансово себе си и семейството си, вложих здравето и всичките си сили във бизнеса, който създадох – спомня си 43-годишният Васил, собственик на процъфтяваща фирма за строителни ремонти. – Но миналата година се озовах в болнична стая и се запитах дали инфарктът, който получих, не е прекалено висока цена за това?“
За жените и успеха
Вълната на промените ги докосна по особен начин. Да, имало е и кратки периоди в историята, когато е било „модерно“ жената да се занимава само с домакинството и да отглежда децата, но през по-голямата част от времето тя е била „работещо момиче“.
За да бъде сметната за успешна днес, тя трябва да успее да задържи поне четири дини под крехката си мишница: работа, отглеждане (и по-важното – възпитание!) на децата, хоби и образование за опресняване на квалификацията. И забележете, че хармоничният семеен живот въобще не се брои за диня!
По-младите активни жени с високи амбиции пък имат друг проблем. Наравно с мъжете те правят кариера, не се скатават нито от 12-часовия работен ден, нито от работа през почивните, нито дори от съвещанията, насрочени за… 21.00 ч. Но препускайки няколко години в този ритъм, някои започнаха да се плашат, че когато навършат заветните 40 години, шансът им да създадат семейство и деца безвъзвратно ще ги е подминал. Да, тези жени плащат с целия си личен живот на кариерата. Марияна, която някак си успяла да се омъжи навреме и да си роди дете, днес споделя: „Обичам професията си и разбирам, че навярно няма да мога да живея без нея. Но какво ли не бих дала да работя на половин ден, да кажем. За съжаление, за моята мениджърска позиция това е нереално. А толкова ми се иска и личният ми живот да е толкова успешен, колкото и професионалният ми.“
Нерядко именно жените се отказват от по-високи заплати и повече отговорности, предпочитайки стабилността и нормирания работен ден. В противен случай им се налага да станат постоянни клиенти на агенциите за намиране на детегледачки и чистачки.
Очевидно на всички нас, не само на жените, напоследък ни се налага да направим важния избор какво да работим, колко часа да работим, какво място да определим на работата в живота си. И този избор далеч не е толкова лесен.
Съзнателният труден избор
Трябва все пак да изкарваш пари, да си мобилен, гъвкав, да следиш капризите на своенравния пазар на труда и да поддържаш социални контакти за всеки случай, тъй като безработицата все по-често чука на вратите ни. Никак не е чудно, че в тези стресови условия на човек му се иска на другата страна на везните да се окаже пълноценният му личен живот.
Такааа – какво искаме в действителност?! Ако задачата да работим по-малко и да живеем по-добре се окаже труднопостижима, поне е по силите ни да определим приоритетите си – да се откажем от по-маловажното в полза на важното за нас.
Човек усеща пълнотата на живота само когато се занимаваме с това, което му харесва, и прави онова, което му е интересно. Изглежда, че всичко, което ни е необходимо, за да направим разумен избор между работата и живота, е някъде вътре в нас. Често не го търсим точно защото нямаме време да вдигнем глава от работа или по-скоро да обърнем поглед навътре към себе си.