ноември, 2013 г.
Стремежът ни да печелим повече и да израстваме професионално не е осъдителен. Дори е наше законно право.
Но как да направим така, че докато заработваме, за да оцеляваме, животът да не мине покрай нас, без да го усетим?!
Но как да направим така, че докато заработваме, за да оцеляваме, животът да не мине покрай нас, без да го усетим?!
© Carlo Dapino / www.123rf.com
Ние прекарваме на работа повече време, отколкото вкъщи. 80% от общуването ни е, хм, „професионално“: по-активно контактуваме с колегите и шефовете си, отколкото с близките и приятелите си, но тези контакти обогатяват ли ни, или ни заклещват в руслото на рутинното къртовско бачкане?! Дотолкова нездравословно сме се сраснали с онова, което вършим, че на въпроса „Кой съм аз“ погрешно отговаряме: „Счетоводител“.
Глобалните промени в световния икономически и социален ред обаче „обогатиха“ стария филм „Трудът и капиталът“ с
нови сюжети
повечето от които не са никак вълнуващи и интересни. Дали не пропускаме да живеем истински, пускайки се по пързалката на стресовата надпревара за постове и заплати? Дали трудът, който полагаме, наистина ни облагородява, или сме принудени да работим просто за да не станем безработни? А как ще отговорим на въпроса „Кой съм аз“, когато остареем?
„Осъзнах, че нито увеличението на заплатата ми, нито по-престижният пост, който ми предлагат, ще компенсират онова равновесие, което ми се иска да постигна, за да живея по човешки комфортен живот“ – споделя 37-годишната Анита, жена със силен характер и много таланти.
Изборът на Анита да не приеме по-високия пост и по-хубавата заплата не е най-популярният днес, но не е и единственият. Все повече хора развиват чувство за самосъхранение, стараейки се да не попаднат в бездънната паст на
онази ламя, наречена работа
Постепенно се разбива и стереотипът, че да работиш, е задължително. Защото все по-често той влиза в противоречие с мечтата ни за любимо занимание. И ако в началото на своята кариера младите хора са силно ориентирани към по-високото заплащане, с натрупването на стаж и опит те все повече отдават значение и на други критерии: увлекателно ли е онова, което правя, имам ли възможност за пълноценна почивка и свободно време, за да се занимавам със себе си и с близките си?!
Началото на прехода подлъга мнозина да стартират частен бизнес, но повечето от тях днес са разочаровани. „Откривах все нови и нови начини да обезпечавам финансово себе си и семейството си, вложих здравето и всичките си сили във бизнеса, който създадох – спомня си 43-годишният Васил, собственик на процъфтяваща фирма за строителни ремонти. – Но миналата година се озовах в болнична стая и се запитах дали инфарктът, който получих, не е прекалено висока цена за това?“
За жените и успеха
Вълната на промените ги докосна по особен начин. Да, имало е и кратки периоди в историята, когато е било „модерно“ жената да се занимава само с домакинството и да отглежда децата, но през по-голямата част от времето тя е била „работещо момиче“.
За да бъде сметната за успешна днес, тя трябва да успее да задържи поне четири дини под крехката си мишница: работа, отглеждане (и по-важното – възпитание!) на децата, хоби и образование за опресняване на квалификацията. И забележете, че хармоничният семеен живот въобще не се брои за диня!
По-младите активни жени с високи амбиции пък имат друг проблем. Наравно с мъжете те правят кариера, не се скатават нито от 12-часовия работен ден, нито от работа през почивните, нито дори от съвещанията, насрочени за… 21.00 ч. Но препускайки няколко години в този ритъм, някои започнаха да се плашат, че когато навършат заветните 40 години, шансът им да създадат семейство и деца безвъзвратно ще ги е подминал. Да, тези жени плащат с целия си личен живот на кариерата. Марияна, която някак си успяла да се омъжи навреме и да си роди дете, днес споделя: „Обичам професията си и разбирам, че навярно няма да мога да живея без нея. Но какво ли не бих дала да работя на половин ден, да кажем. За съжаление, за моята мениджърска позиция това е нереално. А толкова ми се иска и личният ми живот да е толкова успешен, колкото и професионалният ми.“
Нерядко именно жените се отказват от по-високи заплати и повече отговорности, предпочитайки стабилността и нормирания работен ден. В противен случай им се налага да станат постоянни клиенти на агенциите за намиране на детегледачки и чистачки.
Очевидно на всички нас, не само на жените, напоследък ни се налага да направим важния избор какво да работим, колко часа да работим, какво място да определим на работата в живота си. И този избор далеч не е толкова лесен.
Съзнателният труден избор
Трябва все пак да изкарваш пари, да си мобилен, гъвкав, да следиш капризите на своенравния пазар на труда и да поддържаш социални контакти за всеки случай, тъй като безработицата все по-често чука на вратите ни. Никак не е чудно, че в тези стресови условия на човек му се иска на другата страна на везните да се окаже пълноценният му личен живот.
Такааа – какво искаме в действителност?! Ако задачата да работим по-малко и да живеем по-добре се окаже труднопостижима, поне е по силите ни да определим приоритетите си – да се откажем от по-маловажното в полза на важното за нас.
Човек усеща пълнотата на живота само когато се занимаваме с това, което му харесва, и прави онова, което му е интересно. Изглежда, че всичко, което ни е необходимо, за да направим разумен избор между работата и живота, е някъде вътре в нас. Често не го търсим точно защото нямаме време да вдигнем глава от работа или по-скоро да обърнем поглед навътре към себе си.