от Мариана ЯНЕВА
февруари, 2012 г.
© Barbara Oleksa | Dreamstime.com
В месеца на любовта и виното е прието да се говори за любов и вино. На виното сме посветили цели три страници в този брой. Любовта малко сме я пренебрегнали. За да спазя обичая, но без да влизам в розовия свят на валентинките и карамелените бонбони, реших да споделя нещо за любовта към… работата. Защото тя не е по-различна от онази, другата любов, която лепне по страниците на женските списания около 14 февруари.
Каприз ли е да изпитваш любов към работата си, или е задължително условие за щастие? Глезотия ли е да си търсиш работа по мярка, или това е единствено верният подход дори и в условия на тежка безработица? Обичате ли настоящата си работа, или просто сте свикнали да я търпите? Налага ли се да я смените, ако не я обичате (вече)? И как да постъпите, ако вдъхновението за тази смяна се появи точно когато почвата на пазара на труда е най-заблатена и несигурна?
Заблуда е, че с трупането на трудов стаж започваме все повече и повече да обичаме работата си. Нали не вярвате, че ако се омъжите/ожените за някого, когото не обичате, с течение на времето ще го обикнете истински?! Любовта към работата, както и любовта въобще, винаги започва от първия поглед. Тоест от първия работен ден. А когато правиш нещо любимо, целият ти ден е работен, в най-добрия смисъл на тази дума.
Никой не може да сбърка чувството на свобода, покой и удовлетворение, с което ни изпълва любимата работа. То много прилича на любовната страст – невинаги гори с висок и буен пламък, но винаги топли отвътре.
Топлината отвътре пък е сигурен белег за това, че изпитваме любов към самите себе си.
Колко трябва да се мразиш, че да прекарваш 2/3 от времето си денем с хора, които ти късат нервите, и да вършиш неща, които въобще не те докосват и усмихват?! Безумно е твърдението, че хората ходят на работа, за да изкарват пари за живеене. Да не би живеенето (разбирай – животът) да започва в края на работния ден?!
Ако се замислите, ще установите, че общувате по-активно с колегите си, отколкото с най-близките си хора. Че доста често тяхното мнение ви е по-важно от мнението на приятелите ви. Така че не наричайте работата атрибут на живота, защото тя е негова основа – най-обемната и съществена част от самия живот, а следователно и от нас. Ако направите експеримент да напишете на два отделни листа работната си и „житейската“ си биография, ще видите, че работната ще се окаже по-дълга. (Ако не сте на 20 години, де!) Само това е достатъчно, за да ви подскаже, че любовта към работата не бива да се омаловажава.
Работата, която обичате, ви кара да се чувствате необикновено обикновени – като хора, които осъзнават, че могат да правят идеално нещо простичко, но важно и за другите, и за тях самите. Работата, която обичате, ви носи покой и блаженство, дори и ако ви е уморила до смърт.
Ще я познаете по това, че не вие творите, когато я вършите, а тя твори вас самите. Тя не е благословия, а личен избор, който е добре да направите, ако наистина се обичате.