Tyxo.bg counter

РАБОТЕЩИ МАЙКИ – втора част

Цвета БРЕСТНИЧКА:
„С малка подкрепа от страна на държавата проблемът с детските градини може да бъде решен“
 
 
интервю на Теодора СТАНКОВА
 
юни, 2009 г.
 
 
Визитка
Цвета Брестничка е председател на асоциация „Родители“, която съществува от 2001 г. и се занимава с подпомагане на родителите за отглеждане и възпитание на децата им.
Магистър е по руска филология. Майка е на 4 деца и е автор на 8 детски книги.
 
 
 
 
– Колко са децата извън детските градини в момента в София?
– С днешна дата от набор 2006, които ще постъпят в първа група, 3000 деца ще останат извън детските градини. Това са 36% от целия набор, или 46% от децата, които кандидатстват за септември (защото част от тях вече ходи на детска градина). Тоест почти половината от този набор деца, които кандидатстват за септември, ще остане извън детските градини. От набор 2005, които ще бъдат втора група, навън остават 2500.
 
– Каква е причината? Висока раждаемост или извънреден „прираст“ на софиянци?
– През последните 15 години се закриха 40 детски градини в столицата. Те са били приватизирани или продадени, защото преди години децата бяха по-малко. А апетитите към тези сгради явно са били много големи… Сградите, в които се помещават държавни институции, общината постепенно ги връща отново за детски градини. Но има 40 безвъзвратно загубени сгради.
 
– Трябва ли според вас адресната регистрация на родителите да е критерий за приемане на детето в детска градина?
– Детските градини приеха като общ критерий за прием адресната регистрация на кандидатите да е на територията на София – т.е. поне единият от родителите трябва да има временно или постоянно жителство в столицата. Което е справедливо, защото по този начин, първо, се плащат данъци в София. И второ, като се преброят хората, живеещи тук, може да се прогнозира колко детски градини са нужни, за да поемат всички нуждаещи се деца. Като допълнителен критерий в някои детски градини е въведена и адресна регистрация по райони – т.е. дете, живеещо в района на детската градина, получава допълнителен брой точки. Но това предимство то ползва само ако има равен брой точки с друго дете.
 
– Има ли и социален критерий за прием?
– Да. Това бе и една от каузите на асоциация „Родители“. Ние настояхме децата с по-тежко семейно положение да имат шанс да се социализират и да получат достъп до образование, а не да изпаднат от социалната мрежа и впоследствие да не получат достъп до училище. Това, което в крайна сметка се прие законово, е да има квота за социалните случаи (40% от местата в групите се запазват за тези случаи). Това са деца, в чиито семейства има някакви проблеми – болни родители; повече членове в семейството, поради което доходът на член от семейството е нисък. Имаше възражения от страна на много родители, че тези, които плащат данъци, трябва да ползват с предимство услугата „детска градина“. Всъщност смисълът на плащането на данъци е друг – тези, които са социално по-силни, да помогнат на тези, които са социално по-слаби, за да преодолеят трудния момент в живота си и да започнат да се справят по-добре.
 
– Явно проблемът с недостига на места в детските градини ще се разраства. Какви са вашите прогнози? Как според вас може да се излезе от тази ситуация?
– Общината строи и има планове да построи още детски градини, но темповете, с които се строят те, са бавни. Броят на желаещите да ползват услугата нараства много по-бързо от тях. И освен това се появява друг проблем – този с персонала. Оказва се, че няма желаещи да работят като учители и възпитатели в детските градини. При този дефицит на места миналата година даже закриха една група, защото нямаше учител за нея. И според мен има съществен пропуск в обучението на специалисти за детската градина. Днес групите са претоварени (понякога са от над 30 деца), а учителите не са подготвени да работят с толкова много деца, сред които неминуемо има и такива, които се държат арогантно или пък деца с образователни проблеми. Учителите имат нужда от една по-специална подготовка, за да могат да работят и за интеграция на различните деца – хиперактивните и такива с аутизъм или дислексия например. В момента е много актуален проблемът с дислексията, която се открива при 10 до 20% от децата, а учителите не са обучени дори да разпознават дислексията, още по-малко да работят с такива деца. Обикновено, когато детето е проблемно, то се нарочва за лошо и невъзпитано. Естествено е, че учителите се натоварват, когато в групата има такива деца. И се отказват от работата. А и заплащането съвсем не ги мотивира.
Освен учители не достигат и помощник-възпитатели (т. нар. лелки). Понякога се налага на тази длъжност да се назначи абсолютно неграмотна жена. И тя трябва да отговаря за децата ни! Ако спешно не се осигури адекватно заплащане на кадрите в детските градини и не се създадат подходящи условия за тяхната работа, и 50 нови градини да се построят, проблемът няма да се реши.
 
– Компенсират ли се родителите, които не могат да тръгнат на работа, защото не могат да запишат детето си в детска градина?
– Не, по никакъв начин. Имаше обещание от страна на правителството за компенсащия от по 100 лв. на месец, но то не се изпълни, защото условието беше „само ако бюджетът позволява“. А в условията на криза бюджетът не позволява. Затова тези родители са оставени да се справят сами – да си търсят детегледачка или нещо друго.
 
– По какъв начин държавата би могла да помогне?
– Имаше предложение от инициативни родители за създаване на родителски кооперативи, в които децата да се отглеждат при малко по-висока такса и с частичната помощ на самите родители, които са готови да участват с труда си безплатно (за определено време). Идеята предвиждаше общината да покрива част от разходите – толкова, колкото дава за всяко дете в общинската детска градина, а родителите да доплащат останалата част от сумата. Според изчисленията вместо таксата от 40 лв, която се дава за дете на месец в общинска детска градина, трбваше да се плаща такса от порядъка на 120–150 лв. Всичко бе добре измислено, но не проработи, защото общината не можа да предостави подходящи помещения и проектът се оскъпи изключително много заради наемите, които се наложи да се плащат.
Инициативата обаче е съвсем реална за реализация в условията на едно публично-частно партньорство, в което от едната страна е ангажирана общината, а от другата – едно родителско сдружение. Тоест би проработило с малка подкрепа от страна на общината или на държавата. Защото има много майки, които са готови да работят на непълен работен ден, а през останалата половина от деня да помагат в детската градина безплатно. Така ще могат да отделят достатъчно време за детето си и в същото време да подпомагат и семейния бюджет. Има и много майки, които не искат да дават децата си в общински детски градини, защото групите са претоварени. И са готови да участват със своя труд в реализацията на тези алтернативна форма за отглеждане на деца.
 
– Има ли родители, завели дела срещу общината заради липса на места в детските градини?
– В интерес на истината общината не е длъжна да осигурява места за всички деца. Няма законова разпоредба, че общината е длъжна да го прави. Тя е задължена да осигури места за всички деца от предучилищна възраст, защото това е част от задължителната образователна програма. Детската градина все още обаче не е част от нея. На нас ни се иска задължителното включване на децата в образованието да започва поне от 5-годишна възраст. Така самите деца ще имат време да се подготвят постепенно за училище. А и ще се осигури достъп до образованието и на онази група деца, които така или иначе не ходят на детска градина. А и нали вече сме европейци – редно е да се стремим да постигнем препоръчаното от Лисабонската стратегия 90% обхващане на децата, навършили 3 г., от образователни форми.
 
– А има ли индикации, че социалното министерство работи за преодоляване на проблема?
– Засега социалното министерство не се занимава с проблема с недостига на места в детските градини – той е оставен изцяло на общините. Надяваме се и на правителствено ниво да се стигне до осъзнаване на важността на този въпрос и да се предприемат адекватни мерки. Така, както Министерството на труда и социалната политика съвместно със сдружение „Настоящи и бъдещи майки“ разработи програмата „В подкрепа на майчинството“ за наемане на детегледачки. Тази програма в първоначалния си вид се оказа по-скоро в помощ на безработните, отколкото в помощ на майките, но все пак част от семействата успяха да решат проблема с детегледачката благодарение на нея. Тя обхваща само децата до 3-годишна възраст (тези в яслена възраст). Докато децата в детско-градинска възраст са оставени изцяло на грижите на родителите си.
 
– Нещо оптимистично за финал…
– На този фон е трудно да бъдеш оптимист, но хубавото е, че напоследък се заговори за проблема с детските градини, макар че той съществува от доста години. Добре е също, че в София се въведе информационна система, която извади този проблем на светло. Видя се точният брой на липсващите места, видя се точно в кои квартали липсват те. По-рано родителите ходеха с молба от директор на директор и така в много детски градини молбите се дублираха. А сега, след като сме наясно с общата картина, можем да се надяваме, че ще има адекватни управленски решения. Първата стъпка е направена – имаме „диагнозата“, от тук нататък въпросът е какво ще бъде лечението.
Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ