Tyxo.bg counter

РАБОТЕЩИ МАЙКИ – първа част

Да възпиташ на инат
Не липсват само детски градини, липсват и педагози
 
от Венета МЛАДЕНОВА, училищен психолог
 
юни, 2009 г.
 
 
 

Снимка © Tomasz Trojanowski – Fotolia.com
 
Преди месеци родителското общество в София бе разтърсено от проблема ЛИПСА НА ВАКАНТНИ МЕСТА В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ. Оказа се, че за пореден път такива не достигат както за децата на постоянно живеещите в столицата, така и за семействата, дошли от провинцията, за да изкарват прехраната си тук.
Като следствия от проблема се нароиха разни дилеми. Дали приоритет за записване в детска градина да имат децата само на работещите майки (а как една майка да стане работеща, ако не приемат детето є в градина, та да може да тръгне на работа?!). Дали на първо място в списъка да са само децата на родители, които плащат данъците си в София (а на онези, които ги плащат в провинцията, дали ще им остава време да работят, та въобще да могат да ги плащат където и да било тези данъци?!). Пък и сигурно си имат причини хората да напуснат домовете си, за да търсят препитание в столицата, живеейки на квартира (а как въобще ще си плащат квартирата, ако не работят?!).
За капак столичният кмет и заместник-кметът по образованието г-жа Фандъкова обобщиха на всеослушание, че има и друг важен проблем – дори и да бъдат открити нови детски градини, ПЕДАГОЗИ ЗА НАЗНАЧАВАНЕ В ТЯХ НЯМА ЖЕЛАЕЩИ.
Това е по-важният проблем. Притиснато от житейските трудности, обществото ни не се интересува защо
 
учителите абдикират от професията си
Във всеки случай не само заради ниските заплати. Някой пропусна да обясни на обществото, че един учител в детска градина работи с група от по минимум 30 деца. И ако всичките тези деца са получили необходимото домашно възпитание – добре! Но реалността е съвсем различна. Голяма част от малчуганите идват в детските градини заедно със своите ПОДКЛАЖДАНИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ ПРЕТЕНЦИИ И КАПРИЗИ. За тези деца възпитателят изобщо не е авторитет. Често в занималнята в детската градина можете да чуете реплики, изречени с не толкова невинен детски глас: „Ти ли ще ми кажеш, ма!“, „Каква си ми ти, та да ме караш да правя това?“ или „Като кажа на тати, ще видиш ти!“. Нерядко децата замахват заканително пръст на госпожата и правят точно обратното на това, за което тя е настояла. Този модел на поведение светкавично се възприема от всички останали деца в групата. И за възпитателя настава ад под покрива на детската градина.
 
Зайче – да, джобно ножче – не
Психолозите отдавна са обединени около идеята децата да идват в детската градина с любимите си играчки, които играят ролята на своеобразни патерици, осигуряващи лесен и плавен преход от живота в семейството към живота в градината. Но застъпвайки тази теза, специалистите със сигурност са имали предвид любимите на децата кукли, зайчета и мечета, а не джобни ножчета и пилички, с които родителите днес охотно изпращат децата си в детската градина. Последните са своеобразни оръжия, които малките могат да използват както срещу връстниците си, така и срещу педагозите.
 
Живият контакт между учител и родител
днес е отживелица. Често дори родителят не поздравява учителя, когато води детето си в градината. Родителят придобива манталитета да заповядва на педагога и ДА ПОДСТРЕКАВА СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ ДА БЪДЕ АГРЕСИВНО КЪМ ВРЪСТНИЦИТЕ СИ. „Щом те бият, и ти бий. Няма да се оставиш да те натупа някакъв си сополанко/някакво си момиче, я!“ са широко разпространени родителски наставления. Тази „благословена“ от родителя агресия много лесно може да бъде насочена обаче и към учителя.
За жалост той се оказва фигура, натоварена с безчет отговорности, към която в случай на инцидент или обида, отправена към детето, родителят би бил непримирим. Още по-жалко е, че ПРЕДУЧИЛИЩНИЯТ ПЕДАГОГ Е ОНАЗИ ЛИЧНОСТ, С КОЯТО РОДИТЕЛЯТ НЕ ЖЕЛАЕ ДА СИ ПАРТНИРА И ДА СЕ КООПЕРИРА В ИМЕТО НА ОБЩИ ИНТЕРЕСИ.
Как тогава да очакваме, че ще има нови детски градини, пълни с професионалисти, желаещи и амбицирани да възпитават нашите деца?
И можем ли да очакваме, че децата ни ще уважават авторитета на своя учител, след като те без никакво чувство за виновност повтарят думите, с които ние самите обиждаме техните учители в детската градина: „Мама каза, че си тъпа и бедна като мишка!“
Времето, когато родителите постоянно контактуваха с възпитателите на децата си и даже бяха инициатори на този контакт, е безвъзвратно отминало. Родителските срещи днес се смятат за голяма досада и за загуба на време.
 
Културно-музикални програми
В миналото детските концерти, организирани в градината по случай някой голям празник, предизвикваха родителското умиление. Днес тези тържествата са нарочени за огромно натоварване както за децата, така и за родителите. Няма кой да се ангажира до безкрай да повтаря стихчетата вкъщи и да учи реплики заедно с детето… Много са заети тези родители! Е, като няма кой да приеме децата им в детска градина, ще им се наложи да напуснат работа и да си останат вкъщи, за да се заемат с възпитанието им.
 
Игрите, които днешните деца играят
в детската градина, са много различни от познатите ни „Пусни, пусни кърпа“ и „Балонът се надува“. Съвременните малчуганите искат да играят игрите на възрастните. Това лесно им се удава, защото могат директно да ги копират от тв предавания като „Сървайвър“, кеч състезанията и „Биг брадър“ (имам предвид мисиите в шоуто). А вместо песните, в които навремето се пееше за детство, котета и Кума Лиса, ДНЕС МАЛКИТЕ ПЕЯТ ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, ЗА ИЗНЕВЕРИ И ДРУГИ ДУШЕВНИ ТЕРЗАНИЯ, ПРИСЪЩИ ПОВЕЧЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ.
Педагози в детските градини разказват, че на въпроси, свързани с това, какво ново са научили вкъщи, малчуганите отговарят, че знаят кой алкохол с какво мезе върви и други подобни. А на урока за книжката обясняват, че книжки или не им купуват, или ако им купят, никой не им ги чете.
Съвременните родители израснаха в т. нар. демократично време, когато правилата на пионерските и комсомолските организации вече не важаха, а ЦЕННОСТИТЕ БЯХА РАЗМЕСЕНИ В ТАКЪВ БЕЗПОРЯДЪК, В КОЙТО БУКВАЛНО ИЗЧЕЗНАХА. Към днешна дата чувам от кварталното кафене една майка да подвиква на детето си „Аре, бат`се, аре!“, а друга да подканя своето да тръгват с аграрното „фююю“ (и не с два, а с цели четири пръста, пъхнати в устата)! Към вчерашна дата пък се заговори за това, как провинилите се в училище ученици ще бъдат наказвани с полагането на общественополезен труд. Ех, де да можеше не дотам отговорните към своите деца родители да бъдат наказвани с такъв общественополезен труд!
 
Порода Невъзпитаващ родител
Няма кой да им обясни на тези родители, че ако натоварят децата си с малко труд в домакинството, въобще няма да се стигне до полагане на общественополезен труд. И че каквито са децата в детската градина, такива продължават да бъдат после в училище, в университета и в живота. И че каквото посееш, такова ще пожънеш.
А в същото време детските учители, натикани в миша дупка от безпаричие, ще стягат куфари за чужбина, за да стават, волю или неволю, бабогледачки. Порочен кръг – ДЕТСКИТЕ УЧИТЕЛИ НЕГЛИЖИРАТ ДЕЙНОСТТА СИ ЗАРАДИ НИСКОТО ЗАПЛАЩАНЕ И ОСТАВЯТ ДЕЦАТА ДА СЕ САМОВЪЗПИТАВАТ, ОБВИНЯВАЙКИ РОДИТЕЛИТЕ ЗА ЛИПСА НА УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА ВЪЗПИТАНИЕ. Родителите пък, ненасърчени от учителски хъс, нехаят за възпитанието на децата и обвиняват за това единствено и само педагозите. Така в първи клас в българското училище започват да пристигат все повече на брой деца, които псуват учителите си, говорят им на „бе“ или им обясняват как тати ще им купи диплома.
И докато всички тези проблеми не се поставят на дневен ред, малчуганите ще чакат за ред в детските градини, учейки набор от псувни в кварталните кафенета, на които утре да научат и връстниците си.
P.S. В тази статия няма да се познаят единствено родителите, чиито деца са сочени за пример в детските градини. Те обаче са същите онези деца, които групата типично по български няма как да не мрази.
Публикувано в Болна тема, Стил на живот
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ