РАДИАЦИЯТА

 

 

 

Няколко дни след земетресението в Япония чуждестранен кореспондент излязъл на улицата в Токио и съобщил, че там нивото на радиация е по-малко, отколкото в Москва. Естествено, демонстрирал показанията на прибора. Как е възможно това?! И означава ли то, че у нас екологичната обстановка може да се окаже по-лоша, отколкото в страната, където стана аварията на ядрената централа? Не е ли време всеки да си купи дозиметър?

 

1. Космическото излъчване и по-специално тези негови частици, които стигат до Земята.Но Земята разполага с много надеждна естествена защита срещу това излъчване – атмосферата. Няколко десетки километра плътен въздух се явяват непристъпна преграда за радиоактивните излъчвания. 99,99% от тях се спират от атмосферата.

2. Радиоактивните изотопи, които се намират в почвата. В природата има достатъчно количество радиоактивни ядра изотопи, които имат навика да се разпадат непредсказуемо, отделяйки енергия. Това е достатъчно мощна енергия, която, ако въздейства на някакво вещество отвътре, може да провокира разрушение или други ефекти.

Тези изотопи се съдържат и в природни материали, например гранит или пясък, който често се използва в строителството за забъркване на циментови смеси.

3. Отходните тръби на някои предприятия. При това не е задължително предприятията да са ядрени централи. Става дума за различни други предприятия, често от химическата индустрия, при които в процеса на производство може да се образува неголямо количество радиоактивни изотопи. Когато те се изхвърлят в атмосферата, нивото на радиация също се повишава.

Има и други, не толкова значими източници на радиация. Например (това обикновено изумява хората!) излъчването на самия човек! В човешкия организъм се съдържат два радиоактивни изотопа (те не представляват никаква опасност за човешкото здраве) – това са въглерод 14, т. нар. радиовъглерод, и калий 40 (той се съдържа в мускулната тъкан).

 

Това е ефект от космическото излъчване. Колкото по-високо се издигате, толкова по-малко частици, идващи от космоса, се задържат в атмосферата. Хората, които живеят в планините, през цялото време са изложени на повишен радиационен фон в сравнение с тези, които живеят в равнините. При това превишението може да бъде с 10 пъти по-високо. Например в планината Тибет, в Лхаса, естественият радиационен фон е 100–110 микрорентгена на час. За сравнение, в Москва стандартният фон е 12–14 микрорентгена на час. Но хората в Лхаса си живеят съвсем нормално и хич не се чувстват зле.

► Съоръжения от гранит. Например на много метростанции по света е измерен 2–3 пъти по-висок радиационен фон от нормалния, защото за облицовката на тези станции е използван гранит. Или пък около гранитни стъпала – там радиацията е 2 пъти по-висока от нормалната.

 

Основният въпрос не е дали радиацията е висока, а с колко е по-висока. Дори ние средностатистически да летим рядко със самолет, пилотите и стюардесите летят много често. Но не сме чували хората от самолетните екипажи, да страдат по-често от заболявания, провокирани от по-високото радиационно излъчване. Може достатъчно уверено да се твърди, че превишаването на естествения радиационен фон даже с 10 пъти в повечето случаи не е вредно за здравето.

Но има една подробност и тя е свързана с факта, че различните хора имат различна възприемчивост към радиация. Тук от решаващо значение е индивидуалността на всеки организъм – възможни са отклонения както в едната, така и в другата посока. Ако при човек, оказал се в зоната, където фонът е значително превишен, се появят явни признаци за облъчване, най-вероятно те се дължат на неговата индивидуална непоносимост към радиация.

 

Радиоактивното излъчване действа на клетките на организма по два начина. Първият е пряко разрушение, когато заради въздействието отвътре клетката просто умира. Вторият се смята за по-опасен заради образуването на свободни радикали. Тоест сложните органични молекули, от които е изградено човешкото тяло, не се разрушават напълно, а частично. И освободената им част се запълва често от свободен радикал, който може да присъедини към себе си всяка частица, която му „харесва“, от околната среда – в това число и радиоактивна. И тогава безвредното органично вещество може да се превърне в супервредно. Ако обикновените клетки просто умират, то в клетките, отговорни за наследствеността, са възможни хромозомни изменения, които впоследствие влияят на потомството.

Истина е, че и тези, и други процеси се регулират от способността на организма да се самовъзстановява. Както регенерира опашката на гущера, така и в човешкия организъм част от клетките е в състояние да се самовъзобнови. Естествено, до определен предел. За трайно нанесени на организма вреди се говори, когато този предел се надхвърли.

 

Радиационните норми, които действат сега, са създадени с много голям резерв. И това е разумно – в някои сфери на живота презастраховката е задължителна.След събитията в Япония през март тази година се заговори за още по-голямо повишаване на допустимите норми на радиация, тоест за тяхното приближаване до реалните стойности.

Защото, когато се заговори за повишено ниво на радиация, паниката е много опасна. Когато в японските градове беше регистрирано повишение с 1,5–2 пъти, хората започнаха да се запасяват с йод и да го приемат без лекарско предписание, което само по себе си е достатъчно вредно. Те не разбираха, че ситуацията е безопасна. Действителна опасност съществуваше само в радиус 1–2 километра от „Фукушима“, където радиационният фон беше наистина много висок – дори със защитни костюми хората можеха да работят там ограничено време. Но паниката възникна заради неразбирането, че дори и 10-кратно превишаване на дозите нормална радиация в 99,99% от случаите не е опасно за човека. Тоест това на практика е естественият радиационен фон високо в планината.

Дозиметристите вършат своята работа грамотно. Но журналистите оповестяват резултатите неграмотно. Това се отнася за много държави по света. Паника може да възникне и заради това, че някой е съобщил на част от населението, че домовете им са построени с радиоактивен пясък. Тези хора веднага ще си помислят, че са обречени, въпреки че повишението на радиационния фон може да е само с 5%, което е едно нищо на практика.

Затова е толкова важно да сме информирани от компетентни лица. Източниците на реална опасност, свързана с радиацията, са конкретни и в нормалния живот е много трудно да попаднете под тяхно въздействие, ако не ги търсите специално.

 

► Рентгенови скенери Има ги на много летища по света. Но бременните жени и децата могат и да не минават през тях. Както и всеки човек, който иска да избегне вредното за здравето „осветяване“, може да помоли да бъде подложен на ръчен обиск. А що се отнася до вредата, то това кратковременно облъчване не е опасно.

 

Действително вредни за здравето процедури се явяват различните видове радиотерапии (особено лъчевата терапия), които се назначават при тежки стадии на онкологични заболявания. При тези крайни мерки, които се предприемат за разбиване на раковите клетки, се облъчват и здравите съседни клетки. Но в такъв случай лекарите са мотивирани от принципа за избор на по-малкото зло. Ако на човек по прогноза му остава да живее няколко месеца, след лъчева терапия той получава възможност да поживее още няколко години.

Когато с цел диагностика в човека се вкарват достатъчно големи дози радиоизотопи, в някаква степен и той се превръща в източник на радиация, особено опасна за децата, ако те се намират близо до него. Но също така е вярно, че спазването на определена дистанция от този човек намалява до минимум опасността за окръжаващите.

 

Колкото и да е странно, можем да се защитим от въздействието на радиацията чрез здравословен начин на живот и правилно хранене. Поглъщането на вредни вещества от околната става заради отсъствието на редица полезни вещества в организма. При дефицит на някои минерали и витамини организмът като гъба започва да попива ненужни вещества от околната среда. Затова се твърди, че пълноценното хранене е залог за здраве и радиационна безопасност. Особено при децата. И понеже липсващите в организма желязо и калций първи се заменят от радиоактивни изотопи, е препоръчително да хапвате повече храни, богати на желязо и калций. Калцият например лесно се замества от радиоактивен стронций, ако той, естествено, е в наличност в атмосферата наоколо. Затова е така важно да получаваме всички необходими елементи чрез храните. Тогава опасността от радиоактивно заразяване намалява значително дори ако източникът на излъчването се намира близо до нас.

Битуват различни мнения, в това число и в медицинските среди, за храните, които са в състояние да елиминират изотопите: червено вино, ягоди, червени боровинки и др. Но проблемът е в това, че те ускоряват елиминирането на всякакви други вещества от организма. Затова на болен човек лекарите препоръчват да пие много вода, за да може да забърза обмяната на веществата и организмът да се очисти по-бързо от токсините.

Не ви съветваме да си купувате дозиметри обаче. Със замерване на радиацията са длъжни да се занимават специалистите. Ако неподготвен човек проведе замервания, естествените колебания в радиационния фон могат да го паникьосат много.

 

Първо трябва да се отбележи, че мамографските изследвания, както и изследванията с цел профилактика на рака на млечната жлеза в най-ранен стадий се препоръчват само на жени над 40-годишна възраст. За жени под 40-годишна възраст има други видове изследвания – ултразвукови, МРТ (магнитнорезонансна томография), – а рентгеновият скрининг се прилага само в случай на висок наследствен риск. При жените над 40-годишна възраст мамографията играе водеща роля за ранно диагностициране на рака на млечната жлеза.

Причината на по-младите жени да не се препоръчва мамография е първо, че тъканта на млечните жлези при тях е още плътна и мамографията не може да изпълни своята основна функция. Освен това международни научни изследвания са доказали, че тъканта на млечните жлези е най-чувствителна към рентгеновото излъчване във възрастта от 20 до 30 години. След 40-годишна възраст тази чувствителност намалява, а след 50-годишна възраст тя е с 10 пъти по-ниска. Затова рентгеновите скринингови програми са допустими за жените, навършили 40 години.

Дозата, която жените получават в момента на рентгеновото изследване, е била разчетена от шведски учени: за 4 мамографски снимки тя е равна на 30% от фоновата радиация, която човек получава в продължение на 3 месеца.

А когато жената сама си назначи рентгеново изследване – компютърна томография, мамография – на едно място, а след това заради повторна проверка є се наложи да го направи и в друга клиника, тогава тя доброволно се подлага на допълнително, очевидно ненужно и не много полезно облъчване.

Безопасността на рентгенографията зависи, най-общо казано, не от дозата на облъчване, а от качеството на проведеното изследване. Затова трябва да изисквате сертификат за всеки рентгенов апарат, под който заставате.

Снимките на гърдите е допустимо да бъдат 4 – по 2 на всяка млечна жлеза. Ситуацията е различна само за онкологично болните пациенти, когато се изисква по-детайлно изследване.