РАЗСЕЯНОСТТА

 

 

 

 

 

Това се случва с всекиго от нас. Децата вече стоят облечени пред вратата, в училище вече ще звънне първият звънец, в детската градина също отдавна са започнали да закусват, а вие търчите като луди из вкъщи, опитвайки се да си намерите ключовете, за да заключите след себе си. Къде са се дянали?! Къде ми е мобилният телефон?! Къде е изследването, подписано от лекаря, пред чийто кабинет вчера чакахте половин час на опашка?!

Защо ние така често губим (или, ако на вас повече ви харесва, не подреждаме на място) най-важните предмети – при това в най-натоварените дни? Сякаш това е нарочно! И защо позволяваме на своята разсеяност да ни хвърли в лапите на паниката? Най-лошото от всичко е, че ако смятате себе си за „малко разсеян“, вероятно сами на себе си позволявате да си губите вещите. Тогава не се учудвайте защо точно на вас ви се случва. Резултатите от нашето забравяне могат да бъдат толкова смешни, ако не бяха толкова тъжни…

Когато търсим ключа, мобилния телефон, дистанционното за телевизора, нужните ни документи, се паникьосваме, сърдим се, крещим на мъжа и на децата си, ядосваме се на самите себе си… Нима вече сте се превърнали в онази бабка от класическата карикатура, която старателно си търси очилата? А те са на… главата є.

Има няколко начина, които ще ви помогнат ако не съвсем да се избавите от досадния навик да губите най-нужните си вещи, то поне да сведете до минимум тези досадни инциденти.

Сигурно сте чували съвета, че ако сте забравили какво сте искали да кажете или да направите, трябва да се върнете там, където сте били, и да изминете целия път отново. Психолозите предлагат да развиете този начин на търсене и спомняне – но не просто да извървите пътя отново, а да седнете и без да бързате, да си запишете всичко, което сте правили, преди да загубите тази много нужна ви вещ. Тоест да извървите пътя писмено, така да се каже. Това най-вече ще ви помогне да се успокоите. И в крайна сметка да намерите изгубеното.

Но невинаги имате възможност комфортно да се разположите пред лист хартия. Както се казва, има вещи, които трябва да бъдат намерени незабавно.

 

Ако точно преди минута сте извадили сламената си шапка от шкафа и сте я държали в ръце, а сега никъде не можете да я намерите, очевидно тя е някъде наоколо. Но просто е в зона, където вие нямате видимост. Затова най-простото решение, което трябва да вземете, е да се успокоите и трезво да разгледате в периметър около вас.

 

Тогава „изгубената“ вещ ще е там, където трябва да бъде. Анализирайте какво губите най-често. Навярно това са телефонът, ключовете, очилата, пудрата, кремът за ръце. И къде трябва да бъдат всички тези вещи? Да отговорите на този въпрос е сложно, ако у вас нямате специална кутия, която да стои на един рафт в коридора. Веднага си купете една и следете дали слагате в нея ключовете и другите важни дреболии, които сте склонни да губите. Тогава, преди да излезете от вкъщи, ще ви се наложи само да вдигнете капака на кутията и да си „доставите“ всичко необходимо.

 

Когато сте загубили нещо важно и бързате, как обикновено провеждате търсенето? По-скоро се суетите из вкъщи, поглеждайки на едно място по няколко пъти (например в един и същ шкаф) или пък отваряйки чекмедже след чекмедже, без да разглеждате внимателно тяхното съдържание. Сменете тактиката. Загубили сте мобилния си телефон, който искате веднага да сложите в чантата си и да хукнете към мястото на деловата среща. Къде може да бъде? Огледайте методично в кръг около себе си. Ако по принцип го държите в шкаф с други вещи, не просто отворете шкафа, а пипнете и вдигнете всяка една вещ в него. Съвсем осъзнато. Преместете дивана дори и всеки вестник, сложен на масата… Може да е под него…

 

„Защо отново загубих телефона си? Сигурно вече остарявам?“От подобни мисли е по-добре да се откажете веднага – те ви пречат и ви водят със стъпки бързи към истерия. Мнозина смятат своята разсеяност за признак на приближаваща се старост. Вярно е, че старите хора забравят много бързо. Но ако сте на около 30 години, си струва да се замислите наистина ли сте започнали да губите по-често вещите си в последно време, или това ви се случва, откакто се помните. Може би сега вие по-често преживявате това, защото към вашата природна разсеяност са се прибавили грижи около малки деца, битови проблеми и натовареност в офиса?

 

Просто махнете с ръка и отложете търсенето за момент, в който ще бъдете готови за него. Често ние губим вещи, когато в буквалния смисъл сме си загубили ума по нещо друго. Нашето внимание е разконцентрирано и по-късно ние не сме в състояние да си спомним къде сме сложили тази или онази вещ. Затова пък, когато сме отпочинали и отпуснати и отложим търсенето на вещта, е напълно вероятно да си спомним къде сме я „подредили“. Направете пауза, сварете си чай, изпийте чаша вода на малки глътки, прочетете страница от някоя книга или списание… Съсредоточете са върху нещо друго, заемете се с други домашни дела, за да се отвлечете и успокоите. Тогава ще намерите търсеното.

 

Обществото поощрява способността на жените да правят няколко неща едновременно. Но всъщност когато се заемете с няколко задачи наведнъж, нито една не вършите достатъчно качествено, нали? Затова, когато разберете, че сте загубили нещо важно, спрете за момент. Прекратете активността си и се съсредоточете само върху търсенето.

 

Погледнете по друг начин на ситуацията. Вие често си губите ключа – това е сигнал за проблем. А причината за това, че забравяте, може да се крие във факта, че не ви се удава да живеете с настоящето, че не сте достатъчно концентрирани върху произтичащото в момента. Замислете се не си ли губите вещите само тогава, когато имате много работа? Или това се случва даже в най-спокойните дни, когато си почивате? Ако е така, пробвайте да тренирате своето внимание. Това съвсем не е сложно – просто се постарайте да забележите нещо ново в обичайни ситуации. Всеки път, когато излизате от вкъщи, поглеждайте настрани и се старайте да откриете нещо ново във вашия собствен дом. Правете същото, когато разговаряте с мъжа си и с приятели. Тази тактика ще ви помогне да фиксирате вниманието си върху ставащото в момента.

Да, ще кажете, че не е никак лесно да търсите спокойно нещо, когато бързате като луди да вземете детето от детската градина или сте се устремили към летището да не изпуснете самолета. Прави сте, не е лесно. Но именно в това е и смисълът на метода – той ще ви помогне да не карате на автопилот, а осъзнато да се отнасяте към всичко, което става около вас.

Естествено, че тези техники няма да ви помогнат за броени секунди да си намерите паспорта, когато закъснявате за самолета, но те са чудесна тренировка, която постепенно ще ви научи да живеете винаги тук и сега.