Ракът на дебелото или правото черво

Ракът на дебелото или правото черво е сред най-често срещаните злокачествени тумори. В много от случаите обаче заболяването може да се предотврати или да се излекува, ако бъде установено в ранен стадий. За съжаление в повечето от случаите то се открива, когато ракът вече се е разпространил в други органи или системи на организма.

Комбинирането на различни подходи на лечение води до по-дълъг и по-добър живот на пациентите. Ако обаче пациентът изпадне в шок след поставяне на диагнозата и се парализира от сложните медицински термини, с които специалистите го атакуват, може лесно да стане жертва на информационното затъмнение. Затова ви поощряваме да научите повече подробности за т.нар.

Лечението на рака е комплексно. Целта е да се унищожат раковите клетки, без да се увреждат нормалните, и това да стане с минимални нежелани ефекти за пациента. По тази причина вече са установени уникални специфични „мишени“ върху раковите клетки, по които се целят новите лекарства. Тези лекарства (т. нар. прицелни лекарства) пречат на туморите да растат и да се разпространяват в други части на организма, но по много специфични механизми и затова не убиват нормалните клетки. Вследствие на това дават и имат много по-малко странични ефекти в сравнение с химиотерапевтичните лекарства.

Сега, след многогодишни изследвания, е налице един

Посредством предотвратяване на растежа на кръвоносните съдове в тумора, снабдяването на тумора с хранителни вещества и кислород се прекъсва. Или, казано по друг начин, туморът се оставя да „умре от глад“. Този принцип е наричан инхибиране на ангиогенезата, а лекарствените средства за реализирането му на практика се наричат инхибитори на ангиогенезата.

Инхибирането на ангиогенезата може да се прилага при напреднал рак на дебелото или правото черво. На етапа, при който вече са възникнали метастази, може да се приложи инхибитор на ангиогенезата съвместно с химиотерапия, за да се удължи преживяемостта и да се забави развитието на заболяването.

Този принцип в лечението на туморите се разработва от няколко големи фармацевтични компании, за да бъде от помощ на лекарите и пациентите.

е въведен от считания за баща на съвременната хирургия шотландски хирург Джон Хънтър. Наблюденията му нямат нищо общо с онкологията – още през далечната 1787 година той се е интересувал от процеса на заздравяване на костите и е наблюдавал растежа на нови кръвоносни съдове в рогата на елените. За първи път през 1939 г., в навечерието на Втората световна война, един друг хирург публикува снимка на туморната ангиогенеза, като не се знае дали той или сътрудниците му са се досетили, че има някакъв фактор, отделян от тумора, за да си набавя кръвоносни съдове. След това през 1971 г. д-р Джуда Фолкман първи предложил теорията, че растежът на тумора зависи от ангиогенезата. Пророчеството му се състояло в това, че туморите, които нямат собствена кръвоносна мрежа, се намират в „спящо“ състояние и едва след като отделят един специфичен фактор, те започват да растат и да се разпространяват. Теорията на Фолкман е доказана чак след 18 години. През следващите 2 десетилетия учените работят върху изолирания от Фолкман фактор. Едва през 1989 г. Наполеоне Ферара и учени от „Дженентек“ (компания, вече изцяло собственост на фармацевтичната фирма „Рош“) успяват да изолират фактора и това довежда до създаване на лекарството, прилагано днес.

Въпреки многото идеи за блокиране на ангиогенезата единственият подход, който дава резултат в клиничната практика, е

който се нарича съдов ендотелен растежен фактор.

От многото молекули, които имат за цел да блокират ангиогенезата, само едно биотехнологично лекарство (моноклонално антитяло) е на път да стане стандартно лечебно средство, благодарение на натрупаната солидна база данни за ефективността му и профила му на токсичност.

Ракът на дебелото или правото черво се нарича още колоректален карцином. Основните видове колоректалeн карцином са съставени от доброкачествени образувания, познати още като

В ранен стадий на развитие на рака аденомът много прилича на полип. В някои случаи обаче аденомите имат потенциал да нарастват на големина и клетките им да преминават през различни промени. Тези клетки могат да променят нормалната си функция, структура и форма. Този процес обикновено води до появата на рак. Колоректалният рак може да се предотврати по много начини, ако се диагностицира в ранен стадий. Има много различни начини да се тества дали има наличие на тумор. Такива са изследване на червата чрез тънка гъвкава тръбичка с лампичка накрая, която се нарича колоноскоп (това изследване се нарича колоноскопия или сигмоидоскопия); прост и лесен домашен тест за определяне дали има следи от кръв в изпражненията (този тест се нарича тест за окул­тна кръв във фекалиите); компютърна томография на корем; ядрено-магнитен резонанс (изследване на дебелото черво чрез силни магнитни и радиовълни). Впрочем последният тест се провежда само ако има подозрение за рак на правото черво (ректума) или когато тази диагноза е потвърдена.

и това е медицински установено, лекарят трябва да определи стадия на заболяването. Чрез системите за определяне на стадия се описва туморът, така че лекарят да реши какво лечение е нужно. Така се определя например дали туморът подлежи на операция (тоест дали да се използва хирургично лечение, за да се отстрани туморът).

Системата ТВМ (ТВМ = тумор, възел, метастази) е най-често използвана, зад да се определи на какъв стадий на развитие са туморите. Според тази система ракът на дебелото или правото черво е групиран в 5 стадия (номерирани са от 0 до 4) в зависимост от това, колко голям е туморът, дали раковите клетки са достигнали лимфните възли и дали туморът е метастазирал (тоест разпространил се е извън червото).

►Стадий 0 Туморът се намира само в най-вътрешната част на чревната тъкан. Другото име на този стадий е Carcinoma in situ.

►Стадий І Туморът е прораснал към вътрешната стена на дебелото или правото черво, но не я преминава.

►Стадий ІІ Туморът е прораснал по-надълбоко във вътрешната стена на дебелото или правото черво, може дори да е в околните тъкани, но клетките му не са се разпространили в лимфните възли.

►Стадий ІІІТуморните клетки засягат близките лимфни възли, но не и други части на тялото.

►Стадий ІV Ракът се е разпространил из други части на тялото, каквито могат да бъдат черният дроб или белите дробове.

За повече информация: www.roche.bg– „Новини и събития“ – „Здравен справочник“ – „Рак“