РАК НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА

Моногамия е решението
 
Д-р Мая ВАСИЛЕВА от Първа АГ болница „Света София“
просвещава, предупреждава, препоръчва и успокоява по темата
 
Разговора води Мирослава ИВАНОВА
Снимка BeLIGHT STUDIO
 
март, 2010 г.
 
 
Знаете ли кое е онова нещо, което ни превръща в истински жени? Не е високият ток, нито гримът, нито бижутата, нито мъжете до нас. Жената все още не е жена, ако не е свикнала с посещенията при гинеколога.
Понеже съм в рискова възраст по отношение на рака на шийката на матката, направих си HPV тест. Резултатите от изследването получих във вид на таблица със следните 14 абревиатури – HPV 16, HPV 18, HPV 31, HPV 33, HPV 35, HPV 39, HPV 45, HPV 52, HPV 56, HPV 58, HPV 59, HPV 66, HPV – 6, HPV – 11. За моя радост срещу всяка от абревиатурките стоеше думата „отрицателен“. Направете си този тест, за да бъдете за една болест по-спокойни. Ако гинекологът ви не ви насърчи, поискайте го сами…
Ако пък още не сте се превърнали в истински жени според моето определение, горещо ви препоръчвам д-р Мая Василева, акушер-гинеколог в Първа АГ болница „Света София“.
 
– Д-р Василева, какво най-общо можем да кажем за рака на шийката на матката?

– Сред раковите заболявания при жените то е на второ място по честота след рака на млечната жлеза. Най-страшното е, че засяга млади, полово активни жени на възраст между 25 и 40 години. За щастие причината за него вече е известна – това е вирус, който се предава по полов път. Вирусът може да бъде диагностициран, може да бъде проведено лечение и да бъде проследявано присъствието му.
 
– Какво представлява човешкият папилома вирус (ЧПВ), или HPV, който причинява този вид рак?

– Има над сто вида HPV. Около 14 типа се отнасят за гениталиите, 12 типа са високорискови, т.е. такива, които водят до рак на шийката на матката, и два, които водят до т.нар. венерически брадавици или остри кондиломи. Те не са онкогенни, т.е. не предизвикват ракови промени в клетките. Вирусът се предава изключително по полов път, когато има непротектиран с презерватив контакт. Макар и изключително рядко, може да настъпи извънполово заразяване при използването на обществени тоалетни или пък при лоша интимна хигиена. С това се обяснява заразяването с вируса при девствени момичета.
 
– Има ли признаци, по които да разберем, че мъжът е носител на HPV?

– При мъжете се среща кондиломът на външния полов орган и това може да ни насочи към нискорисковите два типа, които предизвикват острите кондиломи. За високорисковите типове няма никакви признаци. Няма диагностика. „Хващаме“ партньорките. Тази инфекция не навлиза в кръвоносните съдове. Тя е локална. Остава на мястото, на входната врата на инфекцията, в клетките на маточната шийка. Там, където е бил контактът между инфектираната клетка и нормалната клетка.
 
– При жените наличието на вируса се „хваща“ с HPV тест?

– В Европа изследването за HPV е скринингово. Веднъж в годината се прави цитонамазка, на две години веднъж се прави тест за HPV. У нас този тест не се поема от здравната каса и всяка жена сама плаща за изследването. Това лимитира приложението на теста, тъй като той не е много евтин и достъпен за всички. Цената му е 100 и над 100 лева в различните лаборатории.
 
– Този тест на практика проверява предразположеността към рака на шийката и е възможност за преценка, дали да се прави ваксина, или не?

– Ваксинирането става с приложение на три ампули през определен период от време. Цената на трите ваксини е в рамките на 400–500 лв. Има две ваксини на пазара, те са профилактични и целят предпазване от заразяване при среща с инфектиран партньор. Най-добре е пациентките да си направят теста, защото, ако една пациентка е носителка на вируса, няма смисъл да си поставя ваксина. То е все едно да е болна от грип и да си направи противогрипна ваксина.
 
– Надежден ли е ефектът от ваксината?

– Все още текат клинични проучвания за крайната ефективност от ваксините. В някои страни започнаха да ваксинират цели поколения. Момичета от един набор, на 13–14-годишна възраст, т.е. преди да са имали полов контакт и преди да са се заразили с вируса. Все още няма клиничен опит, няма проследяване за период от 15–20 години, което да ни даде възможност да видим дали при цялото това ваксинирано поколение процентът на заболеваемост от рак на маточната шийка е намалял. Но проучванията на имунитета, които се правят, показват, че пет години след ваксинацията имунитетът е все още висок. При някои обаче имунитетът спада. Важно е да се знае, че успоредно с това текат проучвания и за терапевтични ваксини, т.е. такива, които ще лекуват заразените жени.
 
– В кои случаи наличието на HPV вирус води до рак?

– Инфектирайки клетката, вирусът влиза в нейното ядро и там копира своето ДНК. След време тази клетка започва да се изражда в ракова. Процесът е много бавен и за това може да се съди от статистиката – за период от 10 години от 100 жени, носителки на високорисковите вируси, само 30% развиват рак на шийката. Т.е. необходими са предразполагащи фактори освен наличието на вируса, за да може да се развие рак на шийката.
 
– Какви са тези фактори?

– Смята се, че тютюнопушенето води до намаляване на локалния имунитет. А когато имаме нисък имунитет в областта на маточната шийка, тогава се развива ракът на шийката. Когато пациентката е със СПИН, вродени или придобити имунодефицитни заболявания, тогава имунитетът е нисък и процесът може да се развие много по-бързо и да се стигне до рак на шийката не за десет години, а в рамките на година или две. Но тези пациентки са доста малко.
 
– Какви са симптомите за този вид рак?

– Няма ранни симптоми. Насочващи симптоми са честите вагинални течения, които многократно се лекуват и многократно се появяват. При жената може да бъде установено наличие на остри кондиломи или наличие на раничка. Тогава трябва да се направи цитонамазка плюс колпоскопия, да се търсят проблемни участъци, от които да се вземе биопсия и да се уточнят промените. Ако настъпи кървене, ако има смущения в уринирането – това са вече късни симптоми на рак, които показват, че болестта е доста напреднала, терапевтичните възможности са ограничени и прогнозата е по-лоша.
 
– Ако жената е носителка на вируса?

– Правят є се цитонамазка и колпоскопия и на базата от техните резултати се прави прицелна биопсия. Това е допълнителното диагностично изследване, което изяснява какви са промените в клетките. Предраковите изменения тръгват от най-дълбоките слоеве на клетките. При цитонамазката могат да се вземат клетки повече от горните слоеве.
 
– Кога пациентката може да бъде излекувана напълно?

– Когато бъде установена дисплазията, т.е. предраково заболяване. Тогава промените са леки, може да се наложи оперативно отстраняване на променените участъци, на част от маточната шийка. Това води до трайно излекуване на пациетката на ниво предрак. И когато след излекуване се направи HPV тестът, той е отрицателен. Но това не означава, че той няма да се позитивира отново след време, защото нямаме информация какво се случва при партньора, дали той се изчиства от вируса, или не. Когато промените в клетките са стигнали на ниво рак, тогава нещата са доста напреднали и се налага да бъдат отстранени шийката и матката, което пък засяга детеродните функции на жената. За съжаление в България най-често „хващаме“ жените на този етап. Интересното е, че когато се развие ракът на шийката на матката, вирусът изчезва. Тогава е безсмислено да правим HPV теста. Вирусът си е свършил работата и вече го няма.
 
 

© Oguz Aral – 123rf.com

 
– А когато се отстранява само част от шийката, това не води до загуба на детеродните функции?

– Да. Жената може да забременее нормално, да износи плода и да роди своето дете.
 
– На вас вероятно ви се е случвало да диагностицирате пациентки с HPV вируси?
– Няма официална статистика за носителство на вируса в населението, тъй като изследването се прави сравнително отскоро в България. Смята се обаче, че доста висок процент от населението е носител на вируса. Да, имам пациентки, които са носителки на HPV вируси.
 
– Как реагират?
– Когато тестът излезе положителен, пациентките изпадат в паника. Те казват: „Аз имам вирус, значи аз имам рак.“ После започват да четат в интернет и идват тук страшно уплашени. Тук е мястото, където акушер-гинекологът трябва да ги успокои (разбира се, в зависимост от изследванията), че дори и да са носителки на вируса, това не означава, че имат рак. След това се правят допълнителните изследвания – колпоскопия, ако се наложи, биопсия, и се провежда адекватно лечение. Назначаваме имуностимулиращи лекарства, с които целим да повишим имунитета, и разчитаме, че организмът ще се пребори. После трябва да минат поне шест месеца, за да видим дали вирусът се задържа. Защото през тези шест месеца може да настъпи самоизчистване на организма от вируса. Вирусът може да престои едно кратко време в клетките и след това да не бъде открит.
 
– Възможно ли е да се заразим и да се „самоизлекуваме“?
– Когато една жена има непротектиран контакт със заразен партньор, тя поема вируса, той навлиза в нейните клетки. Когато имаме висок локален имунитет, организмът се бори с тази инфекция, както с всяка друга инфекция, с която ние контактуваме. Ако организмът е достатъчно силен, тогава настъпва изчистване на вируса. За да кажем, че една жена е носителка на вируса, трябва да направим две изследвания в рамките на шест месеца минимум. Когато вирусът се задържа в клетките, тогава казваме, че тази пациентка е носителка на вируса. Затова тестът е много важен.
 
– Има ли значение на колко типа от високорисковата група е носителка жената?
– Когато една пациентка е носителка на един високорисков вирус, много по-лесно нов вирус може да се интегрира в клетките, да се вгради в ядрото и да остане там. Наличието на един вирус много по-лесно води до заразяване с нов и нов HPV и това може много по-бързо да промени клетките в ракова посока.
 
– Нека кажем още веднъж колко е важно редовното посещение при гинеколога…
– След като родят, много пациентки забравят да ходят на гинеколог в продължение на 10–15 години. Отиват най-често чак когато започнат промените в предклимактеричния период и най-вече смущенията в менструалния цикъл. През тези 10–15 години ние не знаем какво се случва с тях. Жената е жена и на 60, и на 70 години. Тя има съответните органи и те трябва да бъдат наблюдавани.
 
– В каква възраст жените са изложени на най-голям риск по отношение на рака на маточната шийка?
– Ние не можем да знаем кога е настъпило заразяването. Но най-застрашени са младите момичета в тийнейджърска възраст. Те нямат съзнанието да се предпазват от полово предавани инфекции. Тогава половите контакти са много чести и с различни партньори. Както казахме, десет години са необходими на една клетка от нормална да се изроди в ракова. Точно поради тази причина се смята, че пикът на рака на маточната шийка е 30–40-годишна възраст. От изключителна важност са разговорите с пациентките. Те трябва да бъдат информирани, да знаят на какви рискове са изложени. Контактът лекар–пациент не трябва да преминава в полумълчание или „Нищо ти няма. Довиждане“. Разговорът повишава самосъзнанието, половата култура, медицинската култура на всеки пациент на колкото и елементарно ниво да е тя. Имам пациентка на 18 години, която ми каза: „Д-р Василева, трябва да се гордеете с мен, аз спрях да пуша.“ Радвам се на такива неща. Освен това в Европа се обръща внимание на профилактиката и диагностиката на пациентките на ниво предрак. Усилията са да се диагностицират носителките на вируса. В другите страни отдавна са разбрали, че средствата, които се дават за лечение, са в хиляди пъти повече, отколкото тези, които могат да се дадат за профилактика.
 
– Как да се предпазваме?
– Заразяване може да настъпи при контакта с кожен участък, който е извън презерватива. Моногамия е решението.
 
– Невъзможното решение…
– Ние не можем да разчитаме, че цял живот ще бъдем само с един партньор, но безразборните контакти трябва да бъдат ограничени, защото заплахите са много и различни.