Ралф Файнс
предпочитаният злодей
от Петър ЗЛАТАНОВ
Снимки АЛЕКСАНДРА ФИЛМС
юли, 2011 г.
Възможно ли е да пресъздадеш цялата гама от емоции и чувства на един персонаж без никакви реплики? Именно това е част от таланта на големия актьор Ралф Файнс. Той винаги е толкова убедителен на сцената и екрана и го постига по удивителен начин – всички мисли и чувства на героите му са… изписани на лицето му.
Независимо от сложността на всяка своя роля Файнс винаги стига до дълбочината и същността й. Стига и до сърцата на зрителите, а заради хамелеонските му способности критиците не спират да го затрупват с аплодисменти. Едно от най-ласкавите твърдения за него е, че той е един от малкото актьори, които е
удоволствие да гледаш на забавен каданс
Дори за секунда в погледа и жестовете му няма и капка преиграване. Вярно, че не всички негови герои са симпатични и приятни за гледане, но Ралф прави така, че да не откъсвате очи от него. Съчетанието от интелектуална, чувствена и стилна игра го превръща в един от най-брилянтните актьори на световно ниво. Но Файнс прави и повече – винаги вкарва и нещо допълнително в образите си, което е залегнало в сценария, но е трудно да се разбере и изрази на екрана. Това опира до невероятния му талант да изгражда пълнокръвни и сложни човешки характери. Заложена в гените му, в преживяванията му от номадското детство или в странното му семейство е способността на английския актьор да пресъздава по неповторим начин слабостите на хората, техните проблеми и особените състояния, през които минават. Героите му винаги са измъчвани от нещо – объркани, гневни, разколебани.
Дори и злодеите му не са просто лоши
а са уязвими, осъзнават своите слабости, но не могат да се променят. Макар че се снима успешно и в любовни драми, и в романтични комедии, като че ли всички помнят най-вече злодейските превъплъщения на Ралф. Сред върховете в кариерата му са образите на побъркан нацист („Списъкът на Шиндлер“), сериен убиец („Червеният дракон“) или най-големия враг на Хари Потър. Ето че предстои финалната част на любимата на милиони деца киносага, в която за четвърти път ще видим големия актьор като лорд Волдемор. Говори се, че той е фаворит за злодейската роля и в новия епос за Джеймс Бонд.
Майката на Ралф, Натаниел Туислетън-Уикехам-Файнс, има основен принос за неговата артистична кариера. Пък и не само за нея. Ралф е първото дете в едно голямо семейство и връзката с майка му оставя отпечатък върху целия му живот. Джини е артистична персона още от малка. Известна като бунтовничка в тийнейджърските си години, тя е определена като душевноболна и хистерична и напуска училище, когато навършва шестнадесет години. Това обаче не й попречва да издаде първия си роман, преди да стане майка. Освен Ралф (всъщност той държи да го наричат Рейф) Джини
ражда още пет деца и осиновява едно
като всички се насочват към изкуството. Най-вече към киното – двете сестри на Ралф стават режисьорки, брат му Магнъс е известен композитор, а най-малкият – Джоузеф, става звезда с ролята си във „Влюбеният Шекспир“. Майка им от малки ги насърчава да рисуват, да четат и да изпълняват пиеси вкъщи. Освен това, въпреки отчаяните им молби, децата не могат да гледат телевизия, защото в дома им никога не е имало телевизор. Като най-голям Ралф не се ползва от никакви привилегии, но казва, че винаги се е чувствал част от отбора. Влияние върху него оказва и баща му, който се занимава с реставрация на къщи и ферми, които после продава. Затова семейството се мести постоянно. Ралф казва, че в детството си е живял на 15 различни места
и логично няма много приятели
Именно затова той не обича купоните и шумните забавления, предпочита да се затваря в себе си, но тези преживявания в детството може би му помагат да изгради поредица уникални и посвоему асоциални персонажи в бъдеще.
Благодарение на баща си малкото момче се сдобива с нещо наистина ценно – копие на викториански театър. В него то разиграва първите си пиеси. Запален от баща си, бъдещият актьор дълго време носи в себе си идеята да се запише в армията. Пробва се и в колеж по рисуване, но в крайна сметка
майка му го насочва към актьорството
След като го гледа в училищна пиеса, Джини го насърчава да прочете всичко на Шекспир и така нещата си идват на мястото. „Майка ми беше много страстна жена и ни окуражаваше да се раздаваме 200 процента във всичко, с което се захващахме. Тя ме вдъхнови да стана актьор и във всяко нещо, което правя, усещам присъствието й“ – признава Файнс. Връзката между двамата е много силна, а според сестрите му той донякъде е наследил нейната лудост. Макар и не чак толкова емоционален, Ралф реагирал точно като майка си при тежки и стресиращи моменти. Именно тези преживявания обаче му дават възможност да бъде толкова убедителен при всяка своя изява.
Усетил призванието си, Файнс се записва в Кралската академия по драматични изкуства, където негов колега е друга бъдеща звезда – Клайв Оуен. Тук среща и бъдещата си съпруга – актрисата Алекс Кингстън. След завършването си, увенчано и с Шекспирова награда, младият актьор е приет
в редиците на Кралската Шекспирова трупа
Тук всяко негово участие се превръща в събитие и разнася славата му. За него чува популярният кинопродуцент Дейвид Пътнам, който му осигурява първата роля в телевизията през 1991 г. Година по-късно Ралф дебютира и в киното като Хийтклиф в нова екранизация на „Брулени хълмове“. Неговото изпълнено с дива ярост изпълнение привлича вниманието на Стивън Спилбърг, който издирва актьор за ролята на изверга Амон Гьот в „Списъкът на Шиндлер“. Голямата драма в живота на ненавиждащия евреите Гьот настъпва, когато той осъзнава, че е силно привлечен от едно еврейско момиче. Начинът, по който Файнс пресъздава тази драма, допълнен от пълното му физическо преобразяване, е истински учебник по актьорско майсторство. Затрупан от награди и хвалебствия и останал само с номинация за „Оскар“, той вече е звезда.
Триумфът му е помрачен
от влошеното здраве на Джини. След няколко години отчаяни опити да пребори рака, майка му умира едва две седмици след като успява да го гледа в „Списъкът на Шиндлер“. Трагедията за Ралф е голяма, а в допълнение на това и отношенията му с Алекс се изострят заради непрекъснатите ангажименти на двамата. Наивно смятайки, че ако направят връзката си официална, това ще ги сближи, те решават да се оженят. Но това не води до нищо добро. Файнс вече се налага като име в Холивуд и е търсен от режисьори като Робърт Редфорд и Катрин Бигълоу. В родината му пък му предстои поредното изпитание за всеки актьор – Хамлет. Изпълнението му е изключително и той става първият актьор, отличен с „Тони“ за тази роля. По време на работата си по пиесата
Ралф се влюбва в своята партньорка
И за да бъде изненадата още по-голяма, това не е Офелия, а… Гертруда. В ролята на негова майка в пиесата е актрисата Франческа Анис, която е с цели 18 години по-голяма от него. Химията между нея и актьора на сцената е толкова силна, че някои критици пишат, че все едно са гледали друга пиеса – „Едип цар“. Въпреки ироничните коментари и заплахите на съпругата му със самоубийство нищо не може да раздели Файнс и Анис. Той се развежда с Алекс, тя напуска своя партньор от 22 години и двамата се превръщат в една от най-популярните двойки в Англия, засенчвайки друг актьорски дует – Кенет Брана и Ема Томпсън. Ралф използва силните си чувства към Франческа като вдъхновение за новата си роля в шедьовъра „Английският пациент“. Резултатът е едно от най-добрите му изпълнения, отново останало само с номинация за „Оскар“. И докато таблоидите продължават със спекулациите
колко ще издържи тази абсурдна връзка
двамата влюбени изглеждат повече от щастливи. Все пак те се разделят 11 години по-късно, след като вестниците гръмват с новината, че Файнс е започнал разкрепостен флирт с една от стюардесите по време на кратък полет със самолет.
Изиграл почти всички големи роли в театъра и едни от най-силните роли в киното напоследък, през тази година Ралф се престраши да се пробва и като режисьор. Неговият дебют зад камера „Кориоланис“ е осъвременена версия на Шекспировата пиеса с участието на Джерард Бътлър и Ванеса Редгрейв, а главната роля той запазва за себе си. Филмът бе оценен подобаващо от критиците при представянето му на тазгодишния фестивал в Берлин. Още по-голям е интересът към
най-новата роля
на Файнс. Когато за първи път му предлагат да изиграе лорд Волдемор, той категорично отказва. За радост актьорът все пак променя мнението си. „Първоначално въобще не бях въодушевен от света на Хари Потър. Но когато видях за какво става въпрос, малкото момче в мен, което изгаряше от желание да облече тази страховита мантия и да бъде лошо, ме накара да приема. А когато видях ужасената реакция на децата при появата на лорд Волдемор, се почувствах напълно удовлетворен“, казва Файнс. Не по-малко ужасени обаче са и неговите партньори в поредицата. „Когато се преобразява във Волдемор, Ралф направо ми изкарва акъла“, признава Даниел Радклиф.
(…)
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК