Режимът на безработицата
от Мирослава ИВАНОВА
април, 2009 г.
Световната икономика най-после реши да покаже мускули, започна усилени тренировки за борба с наднорменото си тегло и се захвана да се разправя с едни хора, които само допреди месец или довчера имаха функция в огромното й туловище, а днес вече са безработни. Тези хора се оказаха излишните мазнини на световната икономика, които последната започна да изхвърля на потни талази или, иначе казано, на вълни от безработица. Новите съкратени са заети в обслужващата сфера на световната криза. Настоящето им и възможностите им да работят пълноценно бяха разменени срещу надеждата за по-здравословно бъдеще на всички.
Въпросите от рода на „Как е времето при вас?“ се замениха от „Усеща ли се световната криза при вас?“.
Независимо дали ще наречем всичко, което се случва, фитнес тренировка или болезнена липосукция, много хора остават на улицата. Когато загубиш работата си, тя изведнъж придобива нов смисъл. Става привлекателна и желана повече, отколкото когато си я имал. Феноменът е подобен на времето, което Америка нарече сух режим. Тогава огнените питиета се поглъщали с по-голяма охота и… разбира се, произвеждали алкохолици. Големи жертви на алкохолизма по време на сухия режим стават писатели и други творци. Тези хора са вярвали в романтичната връзка между алкохола и вдъхновението. Бъдещи работохолици ли се носят на гребена на вълната от безработица, която заля и България, и какви са опасностите пред тях освен очевидния факт, че могат да се превърнат в социални удавници? Не знам каква романтична връзка ще създаде потният талаз на безработицата, но със сигурност съкратените хора много приличат на алкохолици в сух режим, защото, за да живеят, трябва да пият, пардон, да работят. Те дори ще работят повече, защото работата, която ще си намерят, ще бъде по-нископлатена. За сравнение ще кажа, че по време на сухия режим пиенето на алкохол на практика се увеличило и се консумирали питиета с ниско качество и на високи цени.
Едно възможно обяснение на случващото се прозира в думите на една жена, богослов и занаятчия дърворезбар, с която ви запознаваме в този брой на „Бела“: „Всеки иска да бъде свободен и не иска да се подчинява на църковните правила. А всъщност ние сме свободни, когато живеем по закона Божий. Когато нарушаваш този закон, само си въобразяваш, че си свободен, защото заради всеки нарушен закон идва възмездие. Било природен закон, било някакъв друг. Нарушаваме природните закони и ето ти екологични проблеми.“
Нарушените икономически закони (подобно на нарушените природни) сега искат възмездие във вид на световна икономическа катастрофа.
Идеите как безработните да се справят с това временно положение не са много и емиграцията вече не е една от тях. Но вижте какво прочетох в един форум: „Набутахме се в градовете и затова сме толкова уплашени, защото сме роби на цивилизацията, тотално зависими сме от нея. Спрат ли ни водата, тока, парното – ние умираме! Баба ми на село се смее на гражданите: „Каква криза, баби, мазата е пълна, имам кокошки, дърва и кладенец в двора!“
Сигурна съм, че трудолюбивите могат да си намерят работа, подобно на алкохолиците, които винаги намират концентрат. Дано само съкратените хора не се отчаят, защото отчаянието в градовете и на улицата настъпва бързо.