РЕЧЕНО – СТОРЕНО

 

 

 

 

 

В случая със Светлана можем да предположим, че нея просто я уморяват телефонните разговори. Или се страхува, че телефонното обаждане може да прерасне в дълъг и неприятен спор – в случай че майка є започне да я увещава да я навести още тази седмица. Или ако се обади на лекаря в уговорения час/ден, може да се окаже, че резултатите от изследването са лоши. Разбира се, това е самозалъгване. В края на краищата все някога ще дойде моментът, в който ще научите резултата от изследването или ще се обадите на майка си. Но тогава може да се окаже, че сте закъснели, и ще се наложи да си платите за тази отсрочка.

Урокът, който трябва да научим, е, че

 

а то е скъпоценно за всеки човек. Отлагането на подобни несъществени битови дейности е показателно за поведението ни и при поемане на по-сериозни отговорности. Правейки, както на нас ни се струва, малка грешка, ние можем да провокираме сериозни последици. Например при ненавременно плащане на сметките за всеки просрочен ден се налага да плащаме и лихва, а това са загубени пари. Отлагайки посещението при лекар, рискуваме здравето си. А когато не се обадим на майка си, губим шанс за общуване с нея, макар че тя вече не е в първа младост.

Хората, които се бавят с действието, рискуват своето здраве и щастие. Готови ли сте да промените начина си на живот?

Ако ви е поставена задача, която ви се струва сложна и изисква много време за решаване, вместо да негодувате, че резултатът ще е налице твърде късно

 

Първо, отделете време да обмислите задачата и да решите откъде да започнете. Това вече означава, че сте предприели първата крачка. Ако усетите трудност, направете почивка, не изпадайте в униние. Просто си задайте въпроса „Кога мога да продължа?“.

Тази подготовка ще ви помогне да избегнете страха от решаване на задачата. „Ами ако се проваля? Ако моята работа не се хареса на никого? Сигурно някой друг ще се справи по-добре от мен?“ Подобни въпроси са абсолютно неуместни. Всеки иска работата, която върши, да е идеално свършена. Оттам и тези въпроси. Но не бъдете прекалено самокритични, всеки прави грешки. За да доведете започнатото докрай, бъдете реалисти – преценете правилно възможностите си.

Ако искате да минете на диета, изберете правилния момент да го направите. Дали не е по-добре да започнете от следващата седмица, когато великденските празници ще са отминали? Иначе ще седите на масата пред купища вкусни храни и ще се мъчите да ги избегнете.

 

Разделете работата си на „порции“. За начало започнете с 5 минути труд. Така няма да се уморите, дори работата да ви е неприятна, монотонна и скучна. Отделяйте и време за почивка – също 5 минути. Ако обаче усетите, че се увличате в работата, не прекъсвайте действието, а направете почивката след следващата „порция“ труд. Поставете си таймер.

Ако се налага да подредите вещите в детската стая, първите 5 минути отделете за опаковане на старите играчки например. Прекъснете за 5 минути и се занимавайте с нещо друго. След това отново се заемете с подреждането. Така лека-полека ще стигнете до желания резултат. Всички знаем, че най-трудна е първата крачка. Ненапразно казват „Очите се плашат, а ръцете работят“. Проблемът на повечето от нас се състои в това, че не знаем как да направим първата крачка. Ако веднъж започнете и направите почивка, това вече е успех. Бъдете уверени, че няма нищо невъзможно, и сигурно ще се учудите колко много неща можете да свършите само за 5 минути.

 

Кой от нас не си е обещавал, че непременно от следващата сутрин ще започне деня с гимнастика. И обикновено добрите намерения се отлагат за утре. „Ще започна от понеделник, не, по-добре от вторник“ и т. н. Така сами се обричаме на неуспех. Понякога отлагаме началото умишлено, очаквайки някакъв благоприятен момент. Но това е абсолютна заблуда.

За да не претърпят провал добрите ви намерения, първо направете списък с нещата, които реално можете да изпълните през първите 24 часа.

Вместо да пишете „Да купя обзавеждане за стаята на сина си“, просто напишете: „Да се обадя в мебелния магазин и да попитам имат ли в наличност детски креватчета.“ Започнете от малкото. За да изкачите върха, трябва да минете през всички по-леки участъци преди него.

 

Да предположим, че искате да проверите електронната си поща. Влизате в портала и изведнъж попадате на реклама или на нещо друго, което ви отвлича вниманието. След това си спомняте, че сте искали да проверите рецепта за патица с ябълки, и съвсем забравяте, че е трябвало да си проверите пощата.

Когато трябва да измиете чиниите например, решавате, че не е спешно, и отлагате. В един момент обаче, когато съвсем не ви останат чисти чинии, решавате да си измиете една. Какво е това? Разсеяност? Или просто неумение да си организирате работата?

В интернет е пълно с дразнители, сякаш създадени да ни разсейват и отвличат от целта. Веднъж свикнали да отлагаме, ние превръщаме тази практика в начин на живот. Ако се разсейвате от рекламите в интернет, просто блокирайте спамовете. Ако вниманието ви е привлечено от телевизора, изключете го.

 

Отлагайки постоянно във времето, рискуваме да пропуснем нещо съществено. Не позволявайте животът ви неусетно да мине покрай вас. Не пропускайте да му се насладите. Изследвания са доказали, че хората, които спортуват, по-често прекарват времето си с приятели и успяват да си свършат работа по-бързо от тези, които си седят вкъщи и се занимават с незначителни неща. В живота на последните нищо не се случва. Те се затварят в себе си и това ги измъчва. Дори и да искат, не могат да се откъснат от грижите. На много от тях им се струва, че са заети по цял ден, че са уморени, че рядко успяват да си починат добре – резултатът е хронична умора.

Психолозите съветват да поставите на първо място почивката, а не работата. Така че тя да бъде нещо като своеобразна награда за добре свършена работа. Устройвайте си празници по-често. Нека срещата с приятели след края на работния ден бъде подарък за вас. Така, захващайки се за поредната работа, няма да се оплаквате и ще ви се иска по-бързо да я свършите, ако знаете, че ви очаква приятна награда.

Например ако ненавиждате домакинската работа, ви предлагаме решение – всеки четвъртък канете на гости приятели. Така ще сте мотивирани ден преди пристигането им да изчистите къщата си до блясък. А компанията на приятелите ви ще е най-голямата награда за вас.

 

Отлагането крие и страх от несправяне, от това да се окажем недостойни в очите на другите. Този страх може да постави пред вас трайна психологическа бариера.

Не е нужно да се страхувате. Задайте си въпроса: „Какво е най-ужасното нещо, което може да ми се случи, ако не се справя?“ След това си помислете за всички възможни последици.

Да допуснем, че са ви възложили задача да направите презентация за фирмата, в която вие работите. Да допуснем, че сте имали лош късмет и сте се провалили. Какво следва? Началникът ви е ядосан и вие никога няма да получите повишение. Как ще действате тогава? Просто животът продължава – ще се смеете, ще се срещате с приятели, ще си имате досегашните ежедневни грижи. Бъдете откровени пред себе си. В края на краищата ще разберете, че каквото и да се случи (дори да ви уволнят или тортата за рождения ден на сина ви да не става за ядене, или дори да не успеете да свалите заветните 5 килограма преди почивката на море), живот ви не свършва с това. След време, като си спомняте за тези гафове, ще се смеете на себе си.