„Речник“ или „ре4ник“
от Мариана ЯНЕВА
юли, 2009 г.
Някои хора имат богат речник, други – беден, а трети нямат никакъв. Да предположим, че представител от групата на третите реши да си купи правописен и правоговорен речник на българския език. За кой точно от многото си заслужава да похарчи парите си? И по какви признаци да го избере – по дебелина, по цена или по издател?
„По издател, по издател!“ ще препоръчат настоятелно учените глави от БАН. Толкова са категорични, защото са защитени от решение на Министерския съвет, че единствено Институтът за български език при БАН е „упълномощен да проучва измененията на правописа и да внася единство в него, както и да следи отблизо правописните и правоговорните проблеми, възникнали в резултат от развитието на езика“. С други думи – само речниците, издадени от БАН, са нормативни. Дотук добре. Законите са на почит в една демократична държава.
Но понеже живеем в условия на пазарна икономика и понеже като динамична система езикът постоянно дава поводи за издаване на нови речници, пазарът е пълен с… извъннормативни.
Сърце обаче не ми дава да нарека петото преработено издание на Правоговорен и правописен речник на българския език (четвъртото е издадено през 2002 г.) извъннормативно, защото негови автори са покойните Петър Пашов и Христо Първев – обожавани от мен имена в българското езикознание.
Издаденият от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ и финансиран с 200 000 лева от МОН справочник обаче бе охулен и отречен от компетентни и недотам компетентни персони още преди мастилото му да е напълно изсъхнало. А инициативата целият тираж от 15 000 броя да бъде разпространен безплатно в българските училища стана повод за стрелба с плюнки по министър Вълчев. „Финансирайте и нас!“ – гракнаха дружно учените от БАН, чиято „империя“ има намерение да отвърне на удара със законен, така да се каже, речник в най-скоро време (възможно е, когато този текст бъде публикуван, въпросният речник даже да е излязъл от печат).
Любопитно е, че МОН обещава финансиране и на речника на БАН, при все че след като този на Първев и Пашов действително се разпространи безплатно по училищата, някак от само себе си ще стане нормативен. А най-грамотните хора в държавата според мен са седмокласниците, които попълват чудовищно трудни тестове по езикова култура! (Само вмъквам, че те за разлика от повечето журналисти знаят кое от изреченията „Били ли сте там, господин Иванов?“ и „Бил ли сте там, господин Иванов?“ е нормативно правилно. А на вас това го оставям за домашно.)
Искам да кажа, че децата възприемат много бързо информацията от източници, които им се представят за надеждни и авторитетни. И щом безплатно разпространяваният речник на Първев и Пашов е в тяхното училище, те ще го използват по предназначение. На един седмокласник не му пука дали някъде в редакционното каре на речника е изписано „БАН, Институт за български език“, или някакво друго име. И дали въпросното издание е спонсорирано, или не от МОН.
Зад минискандала между БАН и университетското издателство прозира боричкане за пари, за авторитет и за доминиране на пазара в условия вече на пазарна икономика. БАН обаче са получили своя „лиценз“ да коват нормативност много преди пазарната икономика да е факт в България. От което следва, че или е назрял моментът той да им се отнеме и да се даде на друг (защо не на университетското издателство например), или че не е назрял никакъв такъв момент и някой трябва да тупне по масата, да оправи кашата в българския език и да не допуска два речника да спорят помежду си и да си мерят… обемите. Защо този някой да не е пък министър Вълчев?!
Защото заради тази неустановеност и обърканост нищо чудно в близко бъдеще да пишем „ре4ник“ вместо „речник“ и да станем жертва на тоталната неграмотност, която напоследък се превръща от само себе си в норма.