Рибарят и неуловената златна рибка
Сезонът на шарана е. Повечето мъже (пораснали момчета) грабват пръчките и тръгват към реката през уикенда. Какво именно се случва там, си е мъжка тайна…
от Теодора СТАНКОВА
октомври, 2007 г.
„Ако искаш да бъдеш щастлив един ден – напий се, ако искаш да бъдеш щастлив един месец – ожени се, ако искаш да си щастлив цял живот – стани риболовец!“ Хм, да чуеш от съпруга си тази древнокитайска мъдрост ден след медения месец, когато той с въдица в ръка тръгва неудържимо с другари към най-близкия водоем, е направо недопустимо… Ако чуeш въпросната умнотия няколко години след сватбата, пак не е никак вдъхновяващо, но е някак по-поносимо. Не знам дали има официална статистика, но ако не през първата петилетка от брака, то през втората задължително голям процент от съпрузите вече са заклети риболовци (ако вече не са попаднали в плен на Диана – римската богиня на лова).
За тези съпруги, които си мислят, че риболовът е занимание неописуемо забавно, само защото не са допуснати до лоното на Нептун, ще споделя моите впечатления, с които се сдобих почти случайно.
Ставането в 5 часа сутринта в почивния ден е героизъм, на който мъжете са способни само заради риболова. Именно в едно такава „нетрезво“ ранно утринно настроение аз се реших да споделя с моя съпруг незабравимото му преживяване и да му „позволя“ да ме вземе със себе си. Навих се. Защото, да искаш да бъдеш заведена през годишната си почивка на остров Бали или в Ямайка точно когато са открили риболовния сезон и шаранът кълве като луд, е висша форма на снобизъм.
За тези съпруги, които си мислят, че риболовът е занимание неописуемо забавно, само защото не са допуснати до лоното на Нептун, ще споделя моите впечатления, с които се сдобих почти случайно.
Ставането в 5 часа сутринта в почивния ден е героизъм, на който мъжете са способни само заради риболова. Именно в едно такава „нетрезво“ ранно утринно настроение аз се реших да споделя с моя съпруг незабравимото му преживяване и да му „позволя“ да ме вземе със себе си. Навих се. Защото, да искаш да бъдеш заведена през годишната си почивка на остров Бали или в Ямайка точно когато са открили риболовния сезон и шаранът кълве като луд, е висша форма на снобизъм.
Особености на дънния риболов – част І
Риболовът започва с подходящо предрешаване. Моя милост, съпругът ми и още четирима негови ранобудни другари заемаме местата си в двете возила 4х4. Риболовната компания има ясна цел и стройна предварителна организация. На уреченото място – на мегдана в селото – освен местните пияници ни чака селската върхушка, представлявана от кмета и горския. Мъжете скачат от колите и след като разменят солидарни ръкостискания, се връщат по автомобилите си и отпрашваме към язовира край селото, предвождани от жигулката на кмета.
Езерото се разбужда по изгрев слънце и леки вълнички се плискат свежо, приветствайки новопристигналите риболовци. Пораснали момчета, които не са се наиграли. Аз правя необходимия брой любезни и остроумни закачки и коментари, получавам същото количество комплименти, след което съм мигновено и благополучно забравена. Защото в хладилната чанта в джипа в осем часа сутринта има гъсто като глицерин охладено до ледено узо и едри домати „биволско сърце“. Мъжете отпиват по веднъж от гърло, продължават необичайната закуска с второ кръгче отпиване, гарнирано със сочни розови домати, кисели краставички и едри кръгчета ланшен кромид.
Като преглътнем нечовешко ранното ставане, настроението край водоема сутрин е бодро в неограничени количества.
Непосредствено след изгрев слънце светът е прекрасен. И вкусваш от прелестта да се слееш с природата: небето, приличащо на разтопена розова перла, свежата миризма на езерна вода, страстния хриплив гърлен писък на пробудена птица… Всичко това сякаш е част от теб.
А ритуалът около подготовката на такъмите си е направо свещенодействие. В което съпругът ти е главно действащо лице. Устремен, вглъбен, съзерцателен, в този момент той е от категорията мъже, които „владеят положението“. Изведнъж виждаш любимия си в нова неочаквана светлина – с енергичността на бога Пан той разпъва графитните пръчки, прокарва безцветната нишка на кордата през водачите със сръчността на маг и още по-чевръсто поставя хранилки и куки на поводите. В стелещата се над водата мъгла тази гледка е повече от нереална. Главата ти е леко замаяна, коленете ти омекват… Мъжът с това амплоа събужда у теб позаспали (не поради ранния час) усещания, които както едно време биха довели дори и девойка с две висши образования до ръба на гибелна страст.
Именно в тези минути, с меко свистене сред папура, сред спящата вода се стрелва гърбът на охранен индивид. Не трябва дори да мърдаш, даже да премигваш, защото и най-малкото незабележимо движение може да подплаши внимателната риба. И аз мълча като риба. След няколко плавни приплъзвания край брега шаранът се спуска вертикално и се изгубва в тъмното на водата.
Езерото се разбужда по изгрев слънце и леки вълнички се плискат свежо, приветствайки новопристигналите риболовци. Пораснали момчета, които не са се наиграли. Аз правя необходимия брой любезни и остроумни закачки и коментари, получавам същото количество комплименти, след което съм мигновено и благополучно забравена. Защото в хладилната чанта в джипа в осем часа сутринта има гъсто като глицерин охладено до ледено узо и едри домати „биволско сърце“. Мъжете отпиват по веднъж от гърло, продължават необичайната закуска с второ кръгче отпиване, гарнирано със сочни розови домати, кисели краставички и едри кръгчета ланшен кромид.
Като преглътнем нечовешко ранното ставане, настроението край водоема сутрин е бодро в неограничени количества.
Непосредствено след изгрев слънце светът е прекрасен. И вкусваш от прелестта да се слееш с природата: небето, приличащо на разтопена розова перла, свежата миризма на езерна вода, страстния хриплив гърлен писък на пробудена птица… Всичко това сякаш е част от теб.
А ритуалът около подготовката на такъмите си е направо свещенодействие. В което съпругът ти е главно действащо лице. Устремен, вглъбен, съзерцателен, в този момент той е от категорията мъже, които „владеят положението“. Изведнъж виждаш любимия си в нова неочаквана светлина – с енергичността на бога Пан той разпъва графитните пръчки, прокарва безцветната нишка на кордата през водачите със сръчността на маг и още по-чевръсто поставя хранилки и куки на поводите. В стелещата се над водата мъгла тази гледка е повече от нереална. Главата ти е леко замаяна, коленете ти омекват… Мъжът с това амплоа събужда у теб позаспали (не поради ранния час) усещания, които както едно време биха довели дори и девойка с две висши образования до ръба на гибелна страст.
Именно в тези минути, с меко свистене сред папура, сред спящата вода се стрелва гърбът на охранен индивид. Не трябва дори да мърдаш, даже да премигваш, защото и най-малкото незабележимо движение може да подплаши внимателната риба. И аз мълча като риба. След няколко плавни приплъзвания край брега шаранът се спуска вертикално и се изгубва в тъмното на водата.
Особености на дънния риболов – част ІІ
Слънцето се издига все по-високо над хоризонта и аз се пробуждам от този унес. Освен това изобщо не ми се мълчи. Откакто се помня, винаги съм ненавиждала риболова. Всякакъв – и дънен, и на плувка, и на булдо, и на изкуствена муха, и… Не само защото той ми отнема половинката през всеки възможен почивен ден. Отдавна идеята за мъжа ловец и жената домакиня е преживяла неузнаваема метаморфоза. Отминало е времето, когато причината за убиването е била „препитание“ и когато един шаран е бил дългоочакваната и единствена вечеря на цяло семейство край Нил например. Мъжът днес убива заради адреналина и за да се хвали пред приятели. А жената отдавна не е само домакиня. Малцина са тези, които отиват на реката просто защото няма нищо друго за ядене. Разбира се, за шарана това съвсем не е утешение. А и онези рибари, за които водоемът е източник на живот в най-биологичния смисъл на тази дума, никога не се държат като сити градски варвари. Те не избиват рибата с бомби, не я вадят със серкме, не залагат незаконни хранилки, не вадят маломерната риба. Тези риболовци изобщо не убиват. Те просто искат да ядат. А това означава и че разбират какво е това „да искаш да живееш“. А всички онези разговори за това, че на мъжете физически им е необходимо да си утешават заспалите инстинкти и да следват зова на природата – това просто е безсъвестна и неоправдана с нищо глупост.
VIP зона
Да си призная, преди това нямах представа за значимостта на събитието и за всички онези МНОГО ВАЖНИ НЕЩА за риболовеца. (Никога не го наричай рибар!) Например, че за мъжа с утвърден семеен статус ходенето на риболов не е само запълване на времето. И даже не е само хоби. А своеобразен бизнес клуб, където е невъзможно да попадне случаен човек.
Първо, защото риболовът и всички свързани с него мъжки удоволствия са нещо много, много интимно. Защото кога и къде, ако не тук, сред природата, главата на семейство – сериозният уважаван банков чиновник, шеф на отдел, президент на фирма или просто съпруг, може да си отпусне дяволчето на воля?! Да пие до забрава, да пее с цяло гърло (колкото си иска фалшиво) възрожденски песни, весел и понапит да прескача огъня на импровизираното барбекю с риск да си подпали задните части или да псува хамалски в полунощ нефелното правителство. Това е много, много специална радост, за много, много специални мъже.
На второ място, това е скъпо удоволствие. Общо взето, един претенциозен риболовец пръска на сезон за любимото хоби толкова пари, колкото биха му стигнали, за да поддържа собствен развъдник за пъстърви. Ежегоден лиценз, пръчки – задължително графитни, новите модни за последния сезон маркови макари, маркова екипировка също. И дребните, но постоянни суми за текущи консумативи, за захранка, за стръв, за бензин, за поддръжка на джипа (защото всяко друго возило е неподходящо и недостойно за значимостта на заниманието). Цифрата понякога нараства със скорост, за която всяка жена със слабост към шопинга може само да мечтае.
Трето, даже е снобско. Риболовът, това е компенсаторна завършеност на потребността на мъжа да се чувства значим. Заниманието е не само вълнуващо, но е и доказателство за мъжественост. Затова и мъжките разговори на маса (та дори и на служебен коктейл), в случай че не започнат с темата за риболова, то задължително завършват по темата. Нескончаемите сладкодумия за количеството и качеството на уловената риба понякога конкурират и разказите на Хемингуей. И няма нищо по-вълнуващо от увесена в хола или над бюрото в офиса фотография, от която се усмихва достолепен чичко, гушнал двуметров сом. С трофея е прието да се хвалиш и в тези среди, в които не е прието да се хвалиш изобщо.
Четвърто, риболовът – това е сурова мъжка школа. Да изпиташ мъжеството си при минус 20-градусов студ, когато е излязъл чудският сиг (вид бяла пъстърва), си е направо спартанско предизвикателство. На риболовеца му се налага да клечи над дупка в леда, да устоява на суровия нощен вятър, да дремва чат-пат на пресекулки в колата със запален двигател и не само себе си да пази от измръзване, но и стръвта. Внимание! Гнусливите дами да не четат следващите изречения! За да мърда апетитно стръвта, той е принуден да държи червея в ъгълчето на устата си, преди да го провеси на куката, така че „мръвката“ за рибата да не е замразена.
Или лятоска, когато дърво и камък се пукат от жега, риболовецът е „длъжен“ да посреща стоически несгодите на открития водоем, около който няма дори 20-сантиметрово храстче. И единствената сянка наоколо е под напечената ламарина на риболовния джип. С други думи, женчовци в това затворено съобщество рядко се появяват. И ако това се случи, то е за кратко.
Първо, защото риболовът и всички свързани с него мъжки удоволствия са нещо много, много интимно. Защото кога и къде, ако не тук, сред природата, главата на семейство – сериозният уважаван банков чиновник, шеф на отдел, президент на фирма или просто съпруг, може да си отпусне дяволчето на воля?! Да пие до забрава, да пее с цяло гърло (колкото си иска фалшиво) възрожденски песни, весел и понапит да прескача огъня на импровизираното барбекю с риск да си подпали задните части или да псува хамалски в полунощ нефелното правителство. Това е много, много специална радост, за много, много специални мъже.
На второ място, това е скъпо удоволствие. Общо взето, един претенциозен риболовец пръска на сезон за любимото хоби толкова пари, колкото биха му стигнали, за да поддържа собствен развъдник за пъстърви. Ежегоден лиценз, пръчки – задължително графитни, новите модни за последния сезон маркови макари, маркова екипировка също. И дребните, но постоянни суми за текущи консумативи, за захранка, за стръв, за бензин, за поддръжка на джипа (защото всяко друго возило е неподходящо и недостойно за значимостта на заниманието). Цифрата понякога нараства със скорост, за която всяка жена със слабост към шопинга може само да мечтае.
Трето, даже е снобско. Риболовът, това е компенсаторна завършеност на потребността на мъжа да се чувства значим. Заниманието е не само вълнуващо, но е и доказателство за мъжественост. Затова и мъжките разговори на маса (та дори и на служебен коктейл), в случай че не започнат с темата за риболова, то задължително завършват по темата. Нескончаемите сладкодумия за количеството и качеството на уловената риба понякога конкурират и разказите на Хемингуей. И няма нищо по-вълнуващо от увесена в хола или над бюрото в офиса фотография, от която се усмихва достолепен чичко, гушнал двуметров сом. С трофея е прието да се хвалиш и в тези среди, в които не е прието да се хвалиш изобщо.
Четвърто, риболовът – това е сурова мъжка школа. Да изпиташ мъжеството си при минус 20-градусов студ, когато е излязъл чудският сиг (вид бяла пъстърва), си е направо спартанско предизвикателство. На риболовеца му се налага да клечи над дупка в леда, да устоява на суровия нощен вятър, да дремва чат-пат на пресекулки в колата със запален двигател и не само себе си да пази от измръзване, но и стръвта. Внимание! Гнусливите дами да не четат следващите изречения! За да мърда апетитно стръвта, той е принуден да държи червея в ъгълчето на устата си, преди да го провеси на куката, така че „мръвката“ за рибата да не е замразена.
Или лятоска, когато дърво и камък се пукат от жега, риболовецът е „длъжен“ да посреща стоически несгодите на открития водоем, около който няма дори 20-сантиметрово храстче. И единствената сянка наоколо е под напечената ламарина на риболовния джип. С други думи, женчовци в това затворено съобщество рядко се появяват. И ако това се случи, то е за кратко.
Епилог
Спалната база се оказа с нищо незебележима, оскъдно обзаведена хижа. Този ден ме върна в епохата на най-мрачното средновековие – сред шумни мъжки лакардии, немити чинии, оглозгани рибешки глави и гръбнаци. Още първата вечер представата ми за пропускателната способност на човешкия черен дроб беше тотално разбита. Според моите разбирания дори половината от количеството узо, изпито от рибарите (пардон, риболовците), беше достатъчно да прати в страната на шаманите цялото население на остров Бали.
С други думи, съвсем не се чувствах на мястото си. Чувствах се сама сред цялата шумна тумба рибари (пардон, риболовци). А идеята ми за прекрасно прекарване беше на светлинни години разстояние от това място. Даже не в Бали и Ямайка. Просто далеч оттук.
Оттогава на риболов не съм ходила – нито със съпруга ми, нито без него. Впрочем това мое решение не промени нищо. След 15-годишен брак той пак ходи на риболов, а аз свиквам с вмирисания багажник на колата му, с рибните люспи около умивалника в неделя и с невеселите размишления за неуловената златна рибка.
С други думи, съвсем не се чувствах на мястото си. Чувствах се сама сред цялата шумна тумба рибари (пардон, риболовци). А идеята ми за прекрасно прекарване беше на светлинни години разстояние от това място. Даже не в Бали и Ямайка. Просто далеч оттук.
Оттогава на риболов не съм ходила – нито със съпруга ми, нито без него. Впрочем това мое решение не промени нищо. След 15-годишен брак той пак ходи на риболов, а аз свиквам с вмирисания багажник на колата му, с рибните люспи около умивалника в неделя и с невеселите размишления за неуловената златна рибка.