РУСКА КУХНЯ

 

 

 

 

 

Семейство Таджеда обича да пътува. Преди да се установят в България, са живели 3 години в Индия и 2 години в Гибралтар, през ваканциите обикалят из Европа, а това лято ще посетят роднините на Борис в Русия. В България се чувстват прекрасно. Борис е влюбен в страната ни заради богатата є история. И пътуването назад във времето му е хоби – всяка свободна минута прекарва в четене на историческа литература. На Джоана всичко тук є харесва – срещите с нови и интересни хора, начинът на живот по български… След рисуването другото є любимо занимание е готвенето. Нейното второ ателие е кухнята, където изпод сръчните є пръсти излизат страхотни кулинарни произведения. Тя е главният готвач, но Борис винаги е наоколо като неин асистент. Дъщеричката им Лия също обича да помага и си има свое място в кухнята. Готвят по рецепти от цял свят. От българските манджи са фенове на сиренето по тракийски и на кавърма – любимите на Борис. Джоана пък е оценила вкуса на българската лютеница и на баницата ни.

Любители са на бързата кухня и на бавното хранене. Борис намира руската кухня за по-сложна и врмеемка, но когато имат празничен повод, готвят избрано ястие от

 

Русия е възприела кулинарни рецепти от много страни и народи. За щастие обаче руските ястия не изискват употребата на някакви суперекзотични продукти. Въпреки това обаче руската кухня е съкровищница от наслади за всеки вкус. Риба, домашни птици, дивеч, гъби, горски плодове, мед, ръж, пшеница, ечемик – това са най-често използваните продукти.

Макар че кулинарните навици в Русия са се оказвали податливи на много чужди влияния през вековете, емблематичните храни, които отвеждат към древния руски корен, са хлябът, киселите супи с месо, зеленчуците и най-вече ферментиралите зеленчуци (кисело зеле, туршийки, кисели краставички).

 

Както българите, и руснаците не сядат на масата без хляб. На почит са и различните тестени специалитети, като блини, галушки, пелмени, пирожки. В миналото хлябът се замесвал с квас, от което е придобивал леко кисел вкус.

„Сигурно има някаква дълбока историческа връзка между българската баница и многобройните разновидности на руския пирог – разсъждава Борис. – Блините например са руските палачинки.“ От него научавам, че блинът се поднася и като обреден хляб, защото кръглата му форма символизира слънцето. Към края на зимата древните руси приготвяли блини, за да отбележат раждането на новото слънце. Блините могат да се консумират без плънка (от хайвер, плодове или птиче месо) – просто намазани с масло. По желание навитият блин може да се запече или запържи.

„Принос на руските народи към голямата европейска кухня е и

 

който не може да се постигне с лимон или оцет“ – обяснява Борис.

В традиционната руска кухня има десетки разновидности на борша. Характерният му вкус се постига със заквасена сметана, мариновано червено цвекло или кисело зеле. В някои стари руски ястия, като разсолник или солянка, търсеният кисел вкус се получава с кисели краставички.

Основните съставки на борша са цвеклото и зелето, като допълнително могат да се сложат картофи, моркови и лук. Боршът по московски е обогатен със сварено месо и нарязан колбас. Може да се яде както топъл, така и студен. Поднася се задължително със заквасена сметана.

 

В големите реки и езера на територията на Русия се въдят щуки, костури пъстърви и всякакви представители на есетровите риби – чига, есетра, белуга… Напитката пък, заради която руската кухня има собствена физиономия, е водката. Легендата разказва, че любовта на руснаците към пиенето предопределя и избора им на религия. През Х в. новообединена Русия трябвало да натрупа външнополитически авторитет, като отхвърли езичеството и приеме християнството или исляма. Когато обаче узнал, че ислямът забранява употребата на алкохол, великият княз Владимир приел християнството. Мотивът му бил, че пиенето е радостта на Русия.

 

През ХIХ в. в Русия има две кулинарни течения – едното е традиционното, свързано със старите славянски ястия, а другото – с навлизащите европейски вкусове, пренесени от западни готвачи, каквито е имало в много от изисканите дворянски домове. Това трапезно раздвояване ражда кулинарни шедьоври като „Бьоф Строганов“, филе „Орлов“, котлети „Пожарски“, както и салата „Оливие“. 

Според една от версиите ястието „Бьоф Строганов“ носи името на граф Александър Строганов. Ястието е приготвяно за трапезата му от неговия готвач. Представлява крехко говеждо месо със сос от гъби и заквасена сметана. Сервирано било с ориз, с юфка или елдена каша. Според друга версия „Бьоф Строганов“ произлиза от глагола „строгать“, който в превод означава „дялам, рендосвам“ т.е. нарязвам тънко.

За да представи руската кухня, Борис избра именно „Бьоф Строганов“ и, разбира се, емблематичната салата „Оливие“. За сладкия финал на менюто пък се погрижи Джоана – доминиканският десерт „Хабикюелас кон лече“ е роднина на известното „Дулсе де лече“. Представлява сладък млечен крем с… червен боб.