Самохвалците
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
февруари, 2012 г.
Те обичат да се показват. Не спират да говорят за успехите, които са постигнали, и за талантите, които притежават. И винаги преувеличават.
© Yuri Arcurs | Dreamstime.com
За тях е важно да бъдат под светлините на прожекторите, да привличат вниманието на околните и да получават овации. Самохвалците се гордеят не толкова с личните си качества, а с външни белези, чрез които може да се демонстрират
благополучие, богатство и успех
Като деца най-вероятно към тях са се отнасяли гальовно и ласкаво. Така те са се научили да заемат винаги позиция на превъзходство в отношенията си с другите.
И тъй като не познават истинската си стойност, често са изправени пред опасността да изпаднат в депресивни състояния, когато покажат свои слабости.
Тяхното верую е „Аз съм победител винаги и във всичко!“. Мисълта, дали наистина заслужават да бъдат ценени, никога не ги спохожда. Те дори не могат да отговорят в кой момент и защо са решили, че са най-добрите. И с това свое поведение сами се лишават от
удоволствието да създадат истински приятелства
Самохвалството е присъщо и на тези, които се страхуват да не изглеждат безинтересни в очите на другите.
В този случай зад него се крие истинско отчаяние, породено от убеждението, че не си достоен за любовта на околните.
Тази липса на уважение към собствената личност има своите корени в детството. Ако родителите не са отделяли необходимото внимание на детето, тогава то не е успяло да изгради онова здравословно доверие, което би го накарало да обича себе си такова, каквото е. В този случай самохвалецът търси навсякъде любов и признание, които толкова много са му липсвали в детството. И едновременно с това се страхува да не бъде отхвърлен. Или с други думи – той преувеличава, за да бъде приет.
Самохвалството е и начин да се постави дистанция
да се избегне интимност с другите
Тук говорим не за желание за доминиране, а за защита, за опит да се прикрият слабости, за да не бъдат те осъдени от околните.
Самохвалците възприемат другите като всемогъщи. Застават в позата на изплашени деца, изправени пред властния поглед на своите родители.
И тъй като не искат да бъдат отворена книга, в която всеки може да надникне, те
предпочитат да наблегнат над хвалебствията
за собствената си персона, без да се замислят, че предизвикват ревност или антипатия.
Поведението на самохвалците е отблъскващо. Преодоляването му изисква точно определяне на причината, която го е предизвикала. Ако успеете да си отговорите на въпросите „Защо?“, „Откога?“, „Кого искам да предизвикам?“, „От какво се страхувам?“, може би ще намерите правилния път към себе си и другите. И ще откриете истинското приятелство.