Тя живее много по-динамичен и смислен от обикновения софийски живот. Не е „опушена“, „осолена“ и „вакуумирана в собствената си опаковка“. Напротив – свежа, усмихната, умна и открита е. Представям ви Сандра Алексиева в качеството й на собственик на сайта „1001 рецепти“. Самата й природа я подкрепя за целта, която си е поставила – хората да асоциират името и логото й с думите „уют“, „грижа“, „домашно приготвена храна“, „вкус“, „обич“, „семейство“, „детство“. Сандра много прилича на онова ароматно немирно духче, което изскача, когато открехнем фурната или вдигнем капака на тенджерата, бързо обикаля къщата и приканва всички да седнат на масата.
От нея научих, че човек може да бъде нещо много повече от това, което яде. Например да бъде това, което съхранява и развива.
– Сандра, как се „свърза“ с кулинарията?
– Имах уникалния късмет да съм дъщеря на… една от най-близките ми приятелки. Тя е създател на „1001 рецепти“ и е в сърцевината на този проект. За съжаление, майка ми почина преди три години и щом това се случи, със сестра ми решихме да продължим започнатото от нея. Така се роди идеята за онлайн формата на бранда, който майка ми преди това градеше като кулинарно печатно издание. В желанието ми да продължа проекта на майка си и да постигна мечтите й, се научих да готвя и да го правя с ентусиазъм и обич. Днес имам свой кулинарен подход и съм свързана с това изкуство завинаги.
– А какво е образованието ти?
– Завършила съм „Връзки с обществеността“ и съм щастлива, че образованието ми е пряко свързано с работата ми – „1001 рецепти“ не изисква само готвене, необходими са умения в маркетинга, пиара и умел подход към клиентите и партньорите.
– Какво имаше, когато стартира сайта, и с какво разполагаш сега?
– Стартирах сайта с доза неувереност и малко на брой сготвени и снимани рецепти. Днес те са над 2200 и всичките са приготвени, заснети и изядени у дома. Всеки месец приготвям по 40 нови. А да знам, че над 170 000 души на страницата ми във Фейсбук чакат моите чисто нови вкусни предложения, които трябва да са на ниво, е голямо предизвикателство, което ме прави щастлива. Това е едно многогодишно занимание, което прерасна от кулинарна страст в мащабно реализирана идея. Сега съм щастливо виновна за съществуването и развитието на нашия бранд и съм почти същият човек, който бях преди няколко години – само с няколко килограма в повече и солидно количество нови чинии в кухнята ми.
– Защо според теб хората обичат да четат готварски блогове и сайтове, дори и да не обичат да готвят? С какво е привлекателна храната като тема?
– Храната, като източник на енергия, действа дори и само на визуално ниво. Тонусът на човек може се повиши и само от снимката на ястието, още преди да го е опитал. Освен това храната ни е нужна всеки ден, а хората вечно търсят нови вкусове и всяка нова рецепта буди интерес.
– Увеличиха ли се кулинарните способности на хората, откакто храната толкова силно присъства онлайн?
– Да, защото вкусните идеи са все по-близо до начинаещите в кухнята, а това им вдъхва увереност и ги стимулира да се развиват в тази посока. Кулинарията е наркотик – опиташ ли я веднъж и „хване“ ли те, няма връщане назад.
– В сила ли е твърдението, че баба готви най-вкусно?
– Да. И не защото бабите ни са чак толкова добри в кухнята, а заради щастливите спомени от детството, които и най-добрият готвач не може да повтори със същото съвършенство.
– С какво си обясняваш факта, че една от най-посещаваните рецепти в твоя сайт е с… кренвирши?
– Това е една от мистериите на сайта. И аз не знам как може точно тази рецепта да трупа подобен трафик, но явно хората често купуват кренвирши и тази рецепта им се е видяла интересна. Представлява нарязани, подредени в тавичка и залети с разбити яйца кренвирши, които се запичат, поръсени с кашкавал. Апетитна е, но не е нито най-интересната, нито най-полезната. Вероятно обаче е една от най-евтините и това до голяма степен е допринесло за интереса към нея. Мъчно ми е, че живеем във време, в което добрата храна е лукс.
– Какво никога не купуваш от супермаркети?
– Ако трябва да бъда откровена, от супермаркетите пазарувам изключително малко неща. Там е пълно с пакетирани продукти с почти безкраен срок на годност, които са всичко друго, но не и храни. Редовен клиент съм на магазините за плодове, зеленчуци, месо и риба.
– Хм, а коя е любимата ти рецепта, символа на собствената ти зодия – Риби?
– Като дете никак не обичах риба. Може би защото съм била твърде малка, за да разбирам красотата на кулинарното изкуство. Сега обожавам риба и една от любимите ми е сьомга. Но не пушена или вакуумирана, а прясна. Имам една любима и много лесна рецепта, в която сьомгата се маринова в малко зехтин, мед и балсамов оцет. Шпикова се с пресен розмарин и се пече във фурната. Става вълшебна.
– Кои са любимите ти три подправки?
– Пресният босилек, чиито връхчета често украсяват ястията ми за снимка. Неговия аромат, напомнящ на тесните улички в Италия, не мога да заменя с нищо друго. Другата ми любима подправка е пресният розмарин. Идеален е за месо, има специфичен мирис и дори сушен е вълшебна подправка. И на трето място в списъка поставям канелата, която задължително слагам в сос „Болонезе“. Канелата е онази кулинарна тайна, която кара каймата да има аромат на италианска приказка.
– Какво разбираш под „кулинарно приключение“?
– Пътуване извън страната, което включва опознаване на традициите и методите на приготвяне на храната от съответната национална кухня. Имала съм две незабравими гурме приключения – във Франция и в Италия. Спомените за тях са запечатани в кулинарното ми съзнание завинаги.
– Какво би сготвила, ако по стечение на обстоятелствата попаднеш на диво място, но все пак имаш кибрит у себе си, за да си запалиш огън?
– Надявам се на това диво място да се озова с един симпатичен рибар, който да ни снабди с прясна риба, която да изпека на огъня…
– Интересува ли те развитието на кулинарията? Какво мислиш например за т.нар. молекулярна кухня и приготвянето на храна във вакуумна среда?
– Кулинарията е нестихващо в развитието си изкуство и всяка нова нишка от обогатяването є ме вълнува. За съжаление, у нас е много трудно да се развиваш в тази посока, защото нямаме нужните специализирани образователни заведения. След време бих се посветила и на кулинарията от по-високо ниво – молекулярната кухня, близка до химията като наука. Но имам да изям доста хляб още, докато стигна нужното ниво, за да се захвана с това.
– Колко кулинарни книги има в твоята домашна библиотека?
– Над 200. Всички те са събирани от мен и близките ми в продължение на години. Нещо като колекционер на „вкусни“ книги съм. Не съм успяла да прочета всички, но всяка свободна минута посвещавам на разлистване на апетитни идеи.
– Можеш ли да кажеш коя е най-специалната от тях за теб и защо?
– Две са. Едната е чисто кулинарна – „Да сготвим за цялото семейство“, и сред близките ми е по-известна като „лилавата библия“. Препоръчаха ми я едни приятели и съм сготвила всичките 365 рецепти от страниците є с брилянтен резултат. Харесвам я заради качественото съдържание, красивия дизайн, снимките и личното отношение, вложено в нейното създаване.
Другата книга е художествена литература с непрестанни кулинарни препратки. Казва се „Афродита – приказки, рецепти и други афродизиаци“ и е на Исабел Алиенде. Книгата е написана с несравнимо чувство за хумор и в основата й са храната и сексът като висши и взаимно свързани ценности.
– Кое е най-хубавото твърдение за храната, което споделяш и ти?
– Най-простичкото, но съдържателно твърдение с кулинарна тематика, което подкрепям, е на Мечо Пух: „По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги и трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например „Какво ще кажеш да хапнем?“.
