СВАТБАТА

Сватбата
или положителното мислене за брака
 
септември, 2013 г.
 
 
© Tyler Olson / www.123rf.com
 
Някои двойки изобщо не разбират защо да правят толкова големи разходи и да хвърлят огромни усилия в организирането на един-единствен ден? И добавят: „И без това може да се разведем. Защо да вдигаме сватба?“.
На другия полюс са тези, които нямат колебания да организират ли сватба, или не. Нещо повече – за тях сватбеният ден е немислим без запомнящ се празник, за който те не жалят нито сили, нито средства. „Да! Сватба ще има, и то каква!“ – казват те.
Толкова ли е важен сватбеният ритуал и как да си обясним сватбената щедрост? Защо едно момиче и едно момче (и техните роднини) са готови да похарчат толкова много средства, за да организират този празничен ритуал, дори и доходите им да са твърде скромни?
 
Силата на традициите
Дори с никакви други снимки на прадедите си да не разполагате, сигурно пазите като очите си няколко поизбелели сватбени фотографии на баба и дядо и дори на прабаба и прадядо. Много от родителите на младите хора, които днес се чудят да се женят ли, или не, често разказват спомени за мили моменти от собствената си сватба. Ами сватбените подаръци? Нима у вас няма поне едно старо радио, грамофон или пък ютия, които да тачите като реликва, само защото са със статут на сватбени дарове?! А вие? Какво ще разказвате на децата си един ден? Не можете просто да им заявите: „Ние бяхме над тези неща! Не ни трябваше сватба, за да докажем чувствата си!“.
 
Трябва да има сватба. Така е прието!
Тази идея има толкова силна власт над нас, че много от двойките, които вдигат сватби, дори не могат да си обяснят защо го правят. Просто така трябва…
За отбелязване е, че в западния свят сватбената традиция никога не е била прекъсвана. Не така стоят нещата обаче в постсоциалистическите държави. След падането на социализма, т.нар. „женене“ сякаш престана да бъде модерно. Много двойки заживяха на семейни начала сякаш за да консумират и демонстрират свободата, която преди им е липсвала. Свободата да не бъдат като другите, да не постъпват по начина, по който постъпват всички. Други пък се зарадваха и се възползваха от възможността да сключат църковен брак, който преди, по времето на социализма, беше сложен под особен обществен запор.
Сватбеният ритуал отразява една почти свещена идея за брака – идеята за
 
идеалното сливане на две половини
Мъжката и женската. Оттук и изводът, че бракът е едно от най-важните събития в живота и на мъжа, и на жената. Нещо като венец на съществуването ни. Бракът е особено обстоятелство и за цели два рода, които сключват своеобразен съюз.
Разбира се, всяка двойка устройва празника по свой вкус, но сватбеният ритуал се спазва от всички. Той и до днес не се претупва и не се следва по инерция, независимо от всички нови моменти в него, които родните сватбари „копираха“ от американската сватбена индустрия (например ритуала с букета и жартиера на булката, сватбените фотосесии в парка и пр.). В своята дълбока същина сватбеният ритуал ни е необходим.
 
Бракът е преход към нов живот
промяна на статуса и на младите хора, и на техните близки. Мъжът и жената трябва да свикнат със ситуацията, че вече не са гаджета, а са съпруг и съпруга и че към арсенала от досегашните им роднини се прибавят нови – тъст, тъща, свекър, свекърва и пр. От този ден нататък младите хора имат нови задължения и отговорности, но и нови възможности. Сериозна промяна, нали? Сватбеният ритуал съществува в културата именно за да помогне на всички да се адаптират към новостите.
Сватбеният ден е важен и защото
 
връща младоженците към детските им мечти
Кое момиче не си е мечтало да бъде принцеса поне за ден? Кое момче не е искало да се чувства като рицар? Сватбата е свят на магии и вълшебства. Бяла рокля, каквато не обличаме всеки ден, каляска (лимузина) или друга кола, на която не се возим в ежедневието… Сватбеният ритуал е обръщане към нашето дълбоко несъзнавано. А там, като в сън, всяка наша фантазия може да бъде осъществена. Освен това мечтата за красива и романтична сватба се подгрява от много списания, от още повече филми (особено американските с техния култ към сватбените тържества) и от цялата масова култура въобще.
Булката и младоженецът се чувстват специални и уникални в деня на сватбата. Това е силно емоционално преживяване, защото възпроизвежда ситуация от детството, когато малкото дете се е чувствало изключително, най-важно за родителите си и за целия свят. Както би казал Фройд – „Негово Величество детето“. Сватбата ни позволява да си върнем това всемогъщество поне за ден. А може ли да има по-хубаво начало за съвместния ни живот?!
Защо за младоженците е толкова важно в този ден редом до тях да бъдат и техните роднини и приятели? До сватбата отношенията вътре в двойката са работа на самата двойка. Чрез сватбата обаче те стават достояние на повече хора. Защото чрез бракосъчетанието двойката
 
заявява за своя съюз на целия свят
За младите е важно да споделят своите чувства с близките си, за да бъдат подкрепени от тях като семейство. Впрочем на сватба се канят и роднини, с които не общуваме толкова често, както и колеги и по-далечни приятели. На всеки поканен гост обаче, независимо колко ни е близък той, се пада важната роля на свидетел на осъществяването на съюза.
Причините, поради които семействата са готови на
 
свръхголеми разходи
за сватбата обаче, могат да бъдат свидетелства за обикновен психологически проблем. Например опасение, че скромната сватба би предизвикала критики от страна на роднини и познати. Обикновено по този начин разсъждават онези, които живеят в силна зависимост от мнението на околните и са свикнали да следват стереотипите, приети в социалната група. Такива двойки вдигат сватби и дори раждат деца, за да не останат по-назад. Други пък искат да блеснат пред многочислено множество и понеже не могат да измислят нищо друго – правят сватба. Трети просто мечтаят да предизвикат завистта на всички гости, които са поканили. „Богатата“ сватба сякаш ги причислява към кръга на социално заможните, нищо че често пъти това е илюзия, която няма нищо общо с реалния живот.
Разкошна сватба или скромен ритуал – съобразете отбелязването на този наистина паметен ден с реалните си възможности и със собствените си вкусове. За добро или за лошо обществото днес не налага стандарти поне при организацията на сватбения ден. Под вода, в пещера, в хижа, на покрив или на площад – изберете сами къде да се бракосъчетаете. Но помнете, че дори и сватбата да не мине така, както сте очаквали, най-важното е да се оправдаят надеждите ви, свързани с решението ви да живеете заедно. Желаем ви щастлив следсватбен семеен живот.
 

(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК