от Мариана ЯНЕВА
март 2012 г
© Jagodka | Dreamstime.com
Жените могат да удавят света в сълзите си, но това въобще не означава, че нямат чувство за хумор и че по условие са кралици на драмата. Истинските жени плачат и от радост. Плачат с причина или без – от болка, безсилие, любов, състрадание, самосъжаление, ярост, доброта и дори от сексуален екстаз. Плачат по женски естествено. А ако питате мъжете – понякога и по женски манипулативно.
Да, една мъдра латинска сентенция гласи Struit insidias lacrimis cum femina plorat. Тоест когато жените плачат, те залагат капани със сълзите си. Може и така да е, но според мен мъжете нямат нищо против да падат в тези капани. И на тях им се плаче, но стоически се стискат да не проронят и сълза (нали мъжките сълзи се смятат за нещо нередно и антимъжествено) и се… давят в тревогите си. Но когато успокоява разплакана жена, мъжът споделя нейните сълзи, „плаче“ сякаш с нейните очи и се предпазва от емоционална суша.
За разлика от мъжките женските сълзи не са нещо нередно и стъписващо. А напротив – нещо неоспоримо женствено – като скъпа козметика за душата. Понякога, погледнат отстрани, женският плач изглежда като хабене на емоции, но всъщност си е истински катарзис по Аристотел (виж за справка „Поетика“). Толкова е пречистващ и терапевтичен.
В сълзите си жените се чувстват в свои води. За тях плачът е разтърсващ из основи, успокояващ и винаги гарантиран оргазъм.
Защо тогава ни обзема чувство на срам, когато излезем с подпухнали очи и зачервен нос от някой любовен филм, стискайки в ръка размекнато пакетче носни кърпички? Защо се притесняваме да не ни помислят за сантиментални глупачки, когато водоустойчивата ни спирала се размаже от… състрадание? Защо набързо забърсваме очите си с ръкава, когато мъжът ни влезе изненадващо в стаята и ни завари да хлипаме, говорейки по телефона със зарязана от гаджето си приятелка?
Сигурно защото не сме осъзнали докрай трансформиращата сила на женските сълзи. И техният спасителен характер в един свят, в който жестокостта погрешно се тълкува като стоицизъм и сила. Сълзите правят така, че пред очите ни да просветне и животът да започне отново. По-хубав от преди. Пречистен. Като след дъжд.
Водата е женска стихия, която измива всички човешки страхове и неприятности. Потопени в нея, емоциите олекват и изплуват на повърхността обезсилени и благи. Водата балансира света емоционално.
Няма да е преувеличено, ако кажа, че навлизането ни в епохата на Водолея, която според астролозите е епоха на жените и на водата, отприщи бента на женските сълзи. „Епохата на Водолея може да е свързана с доста вода, дъждове и наводнения, които няма да имат характер на глобална катастрофа, а на пречистване“ – заяви наскоро прочутата астроложка Тамара Глоба. Това му трябва на света – да се разплаче хубавичко и да му олекне. А след това да роди емоционално здрави емпатични деца, които не се срамуват от сълзите си. Независимо от пола си.