СЕКСИ? НЕЕЕ. ЖЕНСТВЕНО.

Ярки чувствени устни, обувки на високи токове, рокли, които ласкаво обгръщат формите. Подчертано женственият стил се завръща в модата. И не за да превърне жената в сексуален обект, а за да й даде възможност да каже: „Аз се грижа за своя пол.“

Закръглеността на Скарлет Йохансон, ярката привлекателност на Анджелина Джоли, изтънченият сексапил на Дита фон Тиз… Женствеността на знаменитостите се освобождава от унисекса, който до съвсем скоро се смяташе за норма на добрия вкус. От авансцената на модата си тръгнаха минимализмът, дрехите без излишества и онзи стил, който не заявяваше категорично определена принадлежност към пола.

– а ние с готовност заявяваме за него с помощта на собствената си външност.

През последните години огромно влияние върху младежката мода оказаха звезди като Лейди Гага и Риана, чийто стил понякога се намира не просто на границата на пола, а и отвъд нея. Точно тези звезди създават и усещането, че именно техният стил на обличане е пряко отговорен за успеха им. Закономерно е след период, изтъкан от подобни явления, да наблюдаваме връщане към елегантността. Възраждането на образа на традиционната женственост е своеобразна глътка въздух за цялата модна индустрия.

През изминалия половин век отношението на жената към собствения й образ и тяло коренно се промени под влиянието на феминизма. Първо, в конкуренция с мъжете жените „усвоиха“ външните признаци на мъжкия пол. После настъпи тъй нареченият неутрален (унисекс) стил в обличането, лишен от ясно изразените полови признаци. И съвсем наскоро жените се върнаха към женствеността – ярко и смело заявяващи за себе си, изтъквайки пола си. Означава ли това, че днес, на фона на увлечението към свръхженствения стил на 50-те години, при нас се връща и отношението към

Едва ли. Днешната мода не е толкова праволинейна, колкото предишната. Позволява да избираме.

В своето време стилът унисекс беше необходим на жените. Помагаше им да излязат от неравностойното минало, да се заявят като пълноправна част от обществото, както и да се сдобият с уважение от страна на мъжете. Този стил е знак за увереност в себе си и жената може да си го позволи, без да рискува, че ще загуби репутацията си. На нея вече не й е нужно да доказва, че не по-зле от мъжа може да се облича в неговите дрехи.

„Неотдавна започнах от време на време да се обличам в прилепнала пола и да слагам яркочервено червило. В първия момент това ми се стори доста необичайно. Подозирах, че колегите в офиса ще се отнесат към това с насмешка, понеже до този момент стилът ми не беше толкова изразителен. Никой не ме иронизира. Напротив. Начинът ми на обличане беше оценен по достойнство и вече не се чувствам неловко, когато вместо костюми с панталон си позволявам и нещо по-провокативно. В това облекло изглеждам като истински вамп.“

Точно в нюанса на здрава самоирония се състои и разликата между нашите съвременнички и техните баби и майки. Това, което преди е било следване на модния диктат без отстъпление от „генералната линия“, за нас е въпрос на собствен избор и възможност да изразим себе си.

Жените приемат нова роля, която им помага да свалят вътрешните си бариери за „това може – това не може“, „допустимо-недопустимо“, „приемливо-неприемливо“. Тази роля е и възможност за жените да се скрият и опазят от вероятните болезнени разочарования на новия опит. Феноменът е бил многократно описан. Когато човек играе някаква роля, за него не е толкова страшно и срамно, ако претърпи провал, отколкото ако действа „наистина“. Какъв по-прекрасен начин да пробваме новото, да разширяваме опита си!

„В последния клас на гимназията ни обясняваха: „Тези, които се обличат с къси поли и се гримират, са лоши момичета. Те не могат да се справят с уроците, понеже вниманието им е отвлечено от това, как изглеждат.“

„В подрастваща възраст не се вълнувах особено от това, как се обличам. За мен беше важно да ме приемат в университета и на това бях посветила цялото си същество. Но години преди това се занимавах с танци. Заедно с желанието ми да се движа красиво придобих и смелостта да обличам ярки поли, да нося високи токове, да се гримирам и да си правя прическа. Знам, че с това в никакъв случай не поставям под съмнение професионалната си състоятелност.“

За разлика от модните списания на 50-те години тези от настоящата година не призовават жената да отстъпва от независимостта си, която е отвоювала малко по малко през годините. За много от съвременните жени подчертаването на женствеността е начин да се харесат на самите себе си. Както и да напомнят на останалите, че остават жени, въпреки че наравно с мъжете имат кариера и уреждат живота си сами. Впрочем жените, които се обличат откровено женствено – носят поли и високи обувки, възползват се от ярките цветови контрасти, правят впечатляващ грим, – често биват подозирани, че по този начин манипулират околните, провокират мъжете

Независимо дали се стреми „да изглежда като жена“, или „да бъде желана“, жената въобще не трябва да се позиционира като активно или пасивно приложение към мъжа завоевател. Женственият образ, който е приела за себе си, е образ, с който може да се играе.

Анализаторите твърдят: „Ние живеем в епоха на непрекъснати социални и културни промени. Предишните норми не отговарят на днешния социален момент. Осъзнатата игра с различните роли е един от начините да изработим своята идентичност. Ние заявяваме за себе си като свободни хора.“

Преди съчетаването на черно и червено, силуетът, който подчертава фигурата, кадифето, коприната и други приятни на допир материи пораждаха у околните еднозначни реакции. Така облечената жена се възприемаше като „дама с определени намерения“. Днес този стил е изгубил еднозначното си послание и дори деловата жена може да отиде на работа с прилепнала пола и ярък грим, без да я сметнат за проститутка. Феминистките от първата и втората вълна смятаха, че подобен начин на обличане превръща жената в сексуален обект. В днешното постфеминистко време този откровено еротичен стил на обличане се смята за нещо нормално.

През 1997 г. известната литературна критичка и феминистка Илейн Шоуолтър публикува в американския „Вог“ статия, която получи широк резонанс. В нея се осмива критичното и лицемерно отношение към модата, което битува в университетските среди в САЩ (където са популярни традиционно левите възгледи). Днес вече е ясно, че жената трябва да има свобода на избора и ако тя пожелае да подчертае своя пол чрез дрехите, това говори за нейната женска сила и въобще не е задължително да бъде тълкувано като желание за съблазняване. Днес не е необходимо да носиш бабешки комбинезон, за да заявиш на околните: „Аз не съм сексуален обект, а личност.“ Още повече че днешният стил на обличане по принцип се възприема… в кавички. Виждаме ирония в сложността на дрехите, „умен“ еротизъм с рефлексия, която се реализира в тенденцията да „съчетаваш“ и „смесваш“. Еротичният стил присъства във фрагментите на дрехите и в най-неочакваните комбинации. Жената демонстрира своята свобода, своето право да действа според настроението си.

Постмодернизмът дойде и в модата, която допуска съчетаването на елементи от различен стил в едно облекло. Жените заявяват за себе си като свободни хора. Феминизмът успя да преодолее своя категоричен подход и призна, че хората не са длъжни да играят по наложените им правила.

„През целия си живот съм носила дънки с пуловер и сако, днес ми се иска да облека елегантна рокля, обувки, изящен жакет. Преди се гримирах едва-едва в стремежа си да изглеждам естествено. Сега вече не излизам дори до кварталния магазин без грим. Намирам, че с напредването на възрастта „естественият вид“ издава недостатъците на кожата, а образът на „елегантната дама“ отново ме прави привлекателна. Освен това женствената дреха подчертава достойнствата на фигурата.“

В новата суперженствена тенденция „звучи“ протест срещу идеала на безупречното „диетично“ тяло, който властваше през последните десетилетия. В тенденцията се съзира и желанието да приемаме тялото си такова, каквото то е. Новият стил го оформя, но без да се опитва да го променя.

Тази мода не остави равнодушни и младите жени и заради това, че те не искат да вървят по пътя на своите майки, които вечно имат притеснения за килограмите си. Ако жената живее в хармония със своята женственост, то нуждае ли се от преобличане?

17-годишната Краси, която е поклонничка на Дита фон Тиз, носи бабиното си палто и астраганена дамска чанта. Казва, че не иска да изглежда като своята майка, т.е. прекалено театрално и в крайна сметка безполово.

Психотерапевтите коментират, че за подрастващите е важно да изразят своята различност, своя протест против съществуващите канони. За тях е от голямо значение да излязат от положението на послушните деца. Те искат да живеят живота си посвоему, а не по родителски образец. На тази възраст момичето се превръща в жена, но все още не знае в коя точно. Това е и времето за експерименти със собствения стил. В търсене на своята женственост младата жена подбира цяла палитра от образци не толкова за да ги копира, колкото за да си играе с тях на различни плоскости.