Секс, Топ статии, Тя и Той

СЕКСУАЛНА (НЕ)СВОБОДА

Сексуална (не)свобода
 
март, 2009 г.
 
 
 
Сексуалната революция на ХХ век беше призвана да освободи окончателно
телата и душите ни, да превърне интимния ни живот в безкраен празник. Това не се случи. И не можем да не си зададем въпроса „Защо?“. Защо свободният достъп до секса, който имаме, подпомаган от сайтове, филми и сексшопове, не вкара повече наслада между чаршафите ни?
 
Снимка © Angie Lingnau – Fotolia.com
 
Какво означава всъщност да бъдеш сексуално свободен и необходимо ли е да се стремим към това? В следващите редове ще ви предложим обобщени мнения на психоаналитици, заели се да разсъждават върху природата на сексуалната свобода. Какво е сексуална свобода? Според масовото определение тя е самото споделено удоволствие, което получават и двамата сексуални партньори. Спорен е въпросът, кое разбиране за сексуална свобода е по-конструктивно – това, родено преди XX век, или по-новото, появило се през XX век. Днес сякаш не наблюдаваме точно свобода, а
 
абсолютна задоволеност
Но както анархията не означава демокрация, така и абсолютната задоволеност не означава свобода.
Може да се каже, че сексуалната свобода е способност не просто да допреш тялото си до това на друг човек, а да слееш плътта си с тази на другия. За това е необходимо любовниците да преодолеят свенливостта си, да не се страхуват да говорят за своите желания и фантазии, за насладата, която изпитват, или пък дори за отвращението. Това обаче не е толкова просто, защото сексът има и разрушителен потенциал. Не е случайност, че обществото от векове се стреми да го регламентира, да го вкара в някакви рамки. Сексът определено е
 
спънка за обществото
понеже, когато двама души се отдадат на чувствена любов, те се стараят да се отделят от групата, стадото (обществото), да се разграничат от правилата, които групата налага, и да си създадат свои собствени.
Впрочем някои табута, които преди жестоко заглушаваха сексуалността, изчезнаха след европейските събития от 1968 г. И сега е съвсем естествено да си зададем въпроса „Сега, когато всичко е разрешено, не трябва ли всички ние да се чувстваме свободни?“. Но свободата е по-скоро някаква илюзия. Когато всичко е позволено, престава да се случва каквото и да било. А ако говорим за сексуална освободеност, апетитът за секс се притъпява и хората много по-трудно усещат специфичния вкус на секса. Той един вид престава да бъде център на отношенията с другия.
 
Пуританството е виновно
Пуританството, така характерно за викторианската епоха, е своеобразно погребение на любовта. През втората половина на ХІХ век траурът като норма на поведение в Англия се е разпространил в цяла Европа. Пример дала кралица Виктория, която 40 години била в траур заради съпруга си, който починал през 1861 г. Във викторианска Англия се смятало за неприлично да получаваш сексуално удоволствие дори по любов. Смятало се направо за грях. Семейните жени били длъжни да се представят пред съпрузите си в дълга нощница, която имала специален отвор за… сексуални занимания. Това обяснява мощното движение за сексуална свобода, което възникнало в края на ХІХ и началото на ХХ век. И което в крайна сметка завършва със… сексуална несвобода.
 
Сексът сякаш е навсякъде
днес, което означава, че не е никъде. Зад развихрените ни сексуални фантазии и зад на пръв поглед неограничените възможности, които ни се предлагат, се крие едно ужасно обедняване, една безплътност на отношенията ни. Излишъкът от секс уби секса! Вече не съществуват никакви прегради, толкова е просто да правиш секс, но сексът не ни носи истинско удоволствие. Дори напротив.
Социалните и сексуалните табута ни съпътстват непрекъснато, те са скрити в дълбините на съзнанието ни и никое общество не е в състояние да ни избави от тях. Истината е, че съществува по-скоро
 
псевдоотсъствие на табута
което може да бъде сравнено с онова автоагресивно поведение, когато човек, скован от страхове, се държи така, сякаш е заклет любител на екстремното. Но това съвсем не означава, че този човек е победил страха си. Хората, които днес непрекъснато говорят за безгранична сексуалност, всъщност са обикновени пуритани, които не могат да преодолеят сексуалната си несвобода. Никак не е учудващо, че много от заетите в сексиндустрията са сексуално комплексирани. Стремежът към наслада без граници е опасен – човек започва да преследва абсолютна задоволеност и всемогъщество, които са недостижими, и в крайна сметка се оказва в пробито корито. Това води до душевно опустошаване, защото този човек престава да долавя границите на позволеното и да се съобразява с тях.
Изобилието от сложности на пътя на сексуалното удоволствие има обяснение. Поддържането на всички видове близки отношения, в това число и сексуални, е труд. Удоволствието, което изпитваме в резултат на този труд, ние възприемаме като пълно или непълно, ръководейки се от собствените си усещания, а не от нормите, наложени в обществото. Удоволствие, което може да бъде постигнато прекалено лесно, на подсъзнателно ниво ние окачествяваме като
 
незадоволително, половинчато
Днес сексуалността се използва широко с комерсиална цел. Сексиграчки, сексфилми, секссайтове създават усещането за постоянно присъствие, но не на секса, а на порнографията. Порнографията не работи в полза на истинското ни сексуално удоволствие. Тя може само да ни създаде комплекси и да ни направи тревожни.
В наши дни много от клиентите на психолози и сексолози се оплакват именно от силна тревожност. Някои от тях са се уморили да обичат и смятат любовта за прекалено сложно нещо, което обременява живота им. На други им се струва, че не са достатъчно ефективни в секса, че са сковани и несвободни, тъй като са неспособни да изпитват оргазъм винаги и навсякъде…
Сексуалността трябва да бъде основана на истинските ни желания, които не могат да бъдат програмирани. Ако не е, започваме да трупаме единствено примитивен сексуален опит, лишен от дълбочина.
Кога обаче можем да се страхуваме, че сексуалността ни наистина отслабва? Опитват се да ни убедят, че правенето на секс е
 
като пиенето на вода
Толкова просто нещо. Сексът обаче не е механизъм, който можеш да задействаш с едно копче, нито житейска сфера, в която всеки проблем си има решение.
Имате проблеми с ерекцията и веднага започвате да пиете хапчета… Не ви и хрумва даже да разчитате на разбиране от страна на сексуалния си партньор. Директно посягате към лекарствата. Само че хапчетата не носят свобода. Сексуалността не е редичка от малки затруднения, а е свят на големи тайни, тъмна и загадъчна вселена, която може да преобърне живота ни.
Агресивната реклама, която използва сексуални мотиви, е заплаха за сексуалността ни. Ритъмът на нарастване на сексуалната възбуда, удовлетворение и спад е различен при всеки отделен човек. Затова сексът, който е продиктуван не от нашите собствени усещания, а от чужди послания и инструкции, е травмиращ. Просто защото не отговаря на вътрешната динамика на собствената ни сексуалност. Всичко това ни прави уязвими от разните му там сексуални дисфункции
 
отнема ни способността да чувстваме
в леглото. Очевидно е наложително отново да се научим да намираме в секса и любов, и творчество, и дори нещо метафизично. Трябва да престанем да го разглеждаме като делнична задача за отмятане. Сексът не е само физиология. Сексуалната дейност има нужда от по-дълбока емоционална ангажираност.
Много е вероятно следваща сексуална революция да открие наново любовта като единствения начин за съчетаване на плътските удоволствия със силата на чувствата. И това ще бъде едно ново старо откритие на сексуалната любов, в която еднакво важни са и сърцето, и тялото, и думите. Днес парченцата на този пъзел са разхвърляни до невъзможност да се подредят лесно. Опитваме се да сведем любовта до механичен секс, сякаш сме животни, които от време на време имат нужда да задоволят физиологичните си потребности.
 
Разделянето на секса от чувствата
е една от най-ужасните последици от т. нар. сексуална революция.
Излиза, че е необходимо да преминем от сексуална свобода към… истината. Много хора живеят с маската на едно подправено „аз“, без да разбират истинската си същност. Те обикновено крият вътрешната си пустота зад увлечения по модерното. И понеже не знаят какво искат, постоянно търсят одобрението, съветите и мнението на околните.
А сексуалната освободеност е част от свободата на истински свободния човек – онзи, който познава себе си и има „себе си за себе си“. Само този, който е намерил и заобичал себе си, може да разбере какво иска в секса и може да го реализира (като по този начин реализира себе си). И като подарък да получи онова удоволствие, към което се стреми. Към което всички се стремим.