Сексът и „обичам те“
октомври, 2011 г.
© Andie Maxim / Depositphotos.com
Повечето сексуални забрани днес са отживелица и вече не се налага пред никого да се оправдаваме за своя сексуален живот. Съвременната цивилизация гледа на тялото като на някакъв апарат, който ни позволява безкрайно да експериментираме с усещанията си. Изглежда, че са налице всички предпоставки за разцвет на сексуалността. Но нито в миналото, нито сега сексуалните отношения не се свеждат до
проста акробатика в леглото
Зад ласките и позите стоят емоциите, желанията, фантазиите и чувствата ни. Независимо дали ги потискаме и игнорираме, сублимираме или пък ги смятаме за свещени, те ни свързват един с друг и ни карат да живеем в техния ритъм. За жалост днес поставяме ударението върху думата „сексуалност“ и забравяме за чувствата.
Отношенията между двама обаче са среща на две подсъзнания, на две истории, на две желания и не на последно място – на две тела. Именно тази сложност прави сексуалността толкова привлекателна, творческа и в същото време (за някои от нас) ранима и страшна. Без емоционалните отношения с другия сексуалността е немислима. Но в днешно време, когато властва нарцисизмът и всеки от нас се нуждае от свобода да се разпорежда сам с живота и чувствата си, интимните отношения често създават проблеми.
Много хора се страхуват от секса, защото чрез него
научават за собствената си уязвимост
Доста често сексът „отрезвява“ илюзията ни за всемогъщество. За да прикрием страха си от това отрезвяване, започваме изкуствено да схващаме другия само като сексуален обект и да го използваме само като средство за получаване на сексуално удоволствие. Струва ни се, че по този начин ще успеем да се освободим от емоционалната зависимост, която е характерна за всички любовни отношения.
Затова основна задача на авторите на многобройните сексуални четива и „учебници“ е да ни успокояват и уверяват, че ако сме технически „подковани“, ще успеем да изпитаме пълноценен оргазъм, без да стигаме до комплицираното смесване на секса с чувствата. И тук се връщаме към старите въпроси: доколко сексът зависи от чувствата; какво е здравословното съотношение между секс и чувства…
37-годишният Асен признава миналото си на донжуан. През последните две години той имал страстна връзка с умна и сексапилна млада жена. Всичко изглеждало наред, но Асен все пак усещал, че има проблем. Струвало му се, че е пленник на тази привързаност, и често му се искало да избяга, без да остави адрес: „Цели две години бях верен на Алекс, не изпитвах потребност да й изневерявам. Физическата близост с нея беше истинско откровение. Но разбрах, че дълбоко в душата си съм й ядосан, че ме кара да се разкривам докрай. Зависимостта от секса с нея и от чувствата, които изпитвам към нея, ме плаши.“
Очевидно е, че Асен е жертва на дилемата, на която доста мъже са жертви –
майка или любовница
Просто не успява да събере в един човек жената, на която се възхищава, и жената, която му доставя физическа наслада. Нещата наистина не са толкова прости. Влюбеността и неизбежната зависимост от партньора са пряко свързани с първата ни детска привързаност. Всичко, което ни е вълнувало и свързвало с хората в ранното ни детство, според Фройд има сексуална природа. Грижата на мама за нашето тяло, кърменето и ласките й са ни носели наслада. Затова като сексуално зрели хора несъзнателно търсим продължение на тези удоволствия в секса. Ако майка ни се е грижила за нас и ни е обичала, но без да ни задушава с любовта си, в сексуално отношение ние отново ще се стремим да преживеем тези приятни усещания. И тогава симбиозата между секс и чувства няма да ни създава проблеми. Но ако първата ни връзка (тази с майка ни) не ни е създавала чувство на сигурност, а напротив – потискала ни е и ни е поглъщала, ние ще търсим начин да се предпазваме в сексуалните си отношения по-нататък и ще виждаме в тях единствено и само физическо удоволствие, но не и любов. Сексуалната зрялост предполага да можем да съчетаем чувствата и физическите усещания.
Обратната страна на сексуалната привързаност е властта. Сексолозите са единодушни, че
понятието за власт е ключово в секса
Но не властта в смисъл на надмощие. Истинската сексуална власт е властта да бъдеш. Да бъдеш жив, чувствителен, осъзнаващ себе си и открит за другия. Може да си по-властният, независимо че отстрани изглежда да си пасивна играчка в ръцете на партньора, докато правите секс. Или обратно, да си подчиненият, без значение че се мислиш за господар на сексуалното положение. Има жени, които се отказват от фелацио, защото не искат да коленичат пред мъжа в пряк смисъл. Те не искат да са подчинени. Но я се замислете кой държи властта по време на фелацио? „Аз“ – би могъл да каже мъжът. „Аз“ – би могла да каже и жената. „Ние двамата“ – биха могли да кажат партньори, които имат по-продължителна връзка.
Милена (42 г.) е омъжена от седем години и сексуалният й живот я удовлетворява.
„Между нас както и преди има страст, макар понякога мъничко да ми се налага да се насилвам да отвръщам на сексуалните му желания. Но и до ден днешен смятам, че фелациото е същността на женската власт над мъжа в леглото. Хем доставям удоволствие на партньора си, хем самата аз се възбуждам, докато го правя. Чувствам се като царица.“
Сексът е най-старата разменна монета. Има жени, които използват тази власт, за да разчистват сметките си с някого. Те превръщат секса в шантаж, което е и сигурен път към катастрофа в отношенията.
За всеки от партньорите сексът трябва да е нещо разпускащо, оазис на чувствата и емоциите, в който всеки се стреми да достави удоволствие на себе си и на другия. А не да властва над другия.
Творчество
Това е думата, която определя пълноценната, разкриваща се сексуалност. Интимният живот се гради върху познанието ни за самите нас, но и върху желанието ни за взаимодействие с тялото на другия.
За 34-годишната Еми творчеството е свързано с щедростта. „В началото аналният секс не ми харесваше, но понеже това е една от фантазиите на мъжа ми – от време на време му дарявам това удоволствие и мисълта, че на него му е хубаво, ми доставя удоволствие.“
40-годишният Иван, който е заедно с Нина вече осем години, казва: „Мъжете просто не знаят от какво се лишават, когато разделят секса от чувствата. В секса никога не ми е пречила любовта към жена ми. Напротив. Винаги съм си казвал – тя е моята жена за цял живот, мога да се отпусна пред нея и да се чувствам в безопасност.“
Поддържането на каквито и да било близки отношения, в това число и сексуални, е равнозначно на труд. Удоволствието, което получаваме като резултат от този труд, съвестта ни възприема като легитимно. А удоволствието, което ни се дава прекалено лесно, несъзнателно ни кара да се чувстваме незадоволени, сякаш сме го… откраднали. Затова не бива да разглеждаме сексуалността като нещо делнично и като нещо чисто физиологично. Чувствата ни помагат да бъдем по-креативни в секса, което всъщност означава и по-опитни. За да почувстваме сексуална свобода, при това без да губим дълбочината на преживяването си, е необходимо да открием метафизичното и творческо начало в сексуалността. Свободни? До каква степен обаче? Табутата винаги ще ни ограничават, независимо че мислим, че ги няма. Те са кодирани в дълбините на психиката ни и няма общество, което да ни избави от тях.
Свободата от табутата е псевдосвобода
Можете да я разпознаете у хората, сковани от страхове, които се държат като ревностни любители на екстремното в секса. Днес много хора претендират, че тяхната сексуалност е неограничена от забрани, предубеждения, но всъщност дълбоко в себе си тези хора са пуритани, които не могат да преодолеят своята сексуална несвобода. В сексуалната наслада без граници има и друг псевдомомент – всепозволеността и всемогъществото са непостижими.
Сексуалността на всеки човек е строго индивидуална. Нейното проявление зависи от много неща: половата конституция, от това, в какво семейство сме израснали, какъв опит сме получили, доколко сме възприемчиви към стереотипите. На базата на този „личен багаж“ двойките сключват своеобразен сексуален договор – явен или подразбиращ се. Всичко, което правят в спалнята двама възрастни, може да се смята за норма. Стига, разбира се, те да не си вредят един на друг, нито пък да пречат на други хора. Всяка двойка решава за себе си какви граници да установи в секса.
Когато единият иска, а другият – не
„Не сега“, „Не ми се иска“. Рано или късно всеки преживява болезнен отказ за секс от партньора си. Несъвпадение във времето, моментно отсъствие на желание… Във всеки случай „не“-то наранява този, на когото близостта е отказана. Психологията и сексологията са склонни да смятат, че мъжете и жените възприемат фразата „нямам желание“ по различен начин.
„Знам, че има проблеми в работата. Но когато той (макар и с нежност) ми каже, че сега не му е до секс, защото главата му е заета със съвсем други неща, все едно чувам: „Не ме възбуждаш достатъчно, че да забравя за проблемите в работата си.“ (Дора, 36 г.)
За много жени сексуалното привличане, нарцистичното чувство за собствена ценност и любовта са лесно заменяеми понятия. Отказът на партньора да прави секс поражда в главата на една жена съмнения, че тя изобщо е желана. Независимо че осъзнава каква е причината за отказа, жената неволно си мисли: „Той сигурно вече не ме обича.“ И самочувствието є спада неимоверно.
За мъжа женският отказ е още по-стресиращ, защото означава, че той е отхвърлен не просто от жената до него, но и от…. майката, която е длъжна да удовлетворява всяко негово желание и потребност.
39-годишният Марин признава, че ситуациите на отказ го раняват много дълбоко. „Усещам, когато тя не иска секс, но се опитвам да получа своето. Понякога успявам. Когато тя все пак ми откаже категорично, възприемам това като неин каприз, като несправедливост. Иска ми се да є кажа: „Не искаш? Няма да те моля! Намери си друг, на когото ще му бъде все едно дали прави секс с теб, или не.“ Никога не съм произнасял тези думи, но мисля, че ако го направя, ще се почувствам по-добре.“
Във въображаемия свят на мъжа съществува жена, която никога и нищо не би му отказала. И това е майката. Ако в живота на двойката отказът от секс се използва често от жената, има голяма опасност рано или късно мъжът да потърси „майка“ си извън брачното легло, което той вече възприема като бойно поле.
Без имена?!
Векът на индивидуализма ни учи повече от всякога да ценим своята уникалност като личности. Затова и сме склонни да мислим, че наш дълг е да останем самите себе си, да запазим своята неповторимост при всякакви обстоятелства. Но толкова ли е важно това, когато става дума за секс? Кой въобще е способен в пълна степен да бъде себе си, когато прави секс?
Анонимността в секса отменя ограниченията, които ни налага нашият свръхаз. Анонимността ни позволява да не се подчиним на това, което изисква или очаква от нас нашият партньор. Анонимният секс ни дава възможност да преживеем опияняващо величие и възторг в леглото. Когато сме анонимни, сме по-първобитни в леглото и се чувстваме по-силни и опитни в секса.