СЕКС ДА Е, СЪС СЪСЕД ДА НЕ Е

 

 

 

© Raya Hristova | Dreamstime.com

 

Бях записала номера му в мобилния си като „Цветан – съсед“. Настани се с приятелката си в апартамента до мен преди малко повече от година и си разменихме телефоните. Беше като знак на надежда за добросъседски отношения. След известно време домоуправителят ме помоли за номера на новия съсед и след едно отчайващо дълго търсене го преименувах на „съсед – Цветан“. Реших, че така по-бързо ще го намирам в указателя си, ако се наложи. Не съм му запомнила името, следователно не ме е впечатлил. Почти не ги срещам – съседа Цветан и приятелката му, – но винаги когато сме се засичали, сме се поздравявали учтиво. Мога да кажа, че не ги и чувам. Не приемат гости. Тихи са и изглеждат нормални. Супер!

Така си живеехме прекрасно, докато една вечер съседът Цветан не звънна на вратата.

„Здравей – каза той. – Какво ще правиш утре вечер? Приятелката ми е в командировка и ако искаш, можеш да дойдеш да се… опознаем.“

Каза го и ме погледна с най-гнусния и похотлив поглед, на който е способен най-гнусният тип, за когото се сещате.

Следващата вечер пътувах – прекрасно обстоятелство, което ми помогна

 

Странно. В редките случаи, когато срещам съседа, обикновено тръгнал за работа, изобщо не изглежда гнусен. Съвсем нормален си е. Дори му личи, че е бранд мениджър в голяма фирма. А може би това, което ми предлага, е нормално? Да не би пък да бъркам? Може би иска просто да пийнем по едно питие. Но защо да го правим точно когато приятелката му не си е вкъщи? Неее. Не бъркам. Този ми предлага секс.

Според някои съседът винаги предизвиква желание. Не и моят! Друг път не съм имала случай да се определя от кои жени съм. Тези, за които няма разлика между съсед и любовник, или онези, за които има. Определих се към вторите. Моментално. Може би не завинаги, но поне докато този мухльо живее до мен.

Как, моля ви се, е решил, че ще отида? Що за нахалство? Този за какъв се мисли?! А знае ли какво работя?! Иска ли да се види на „големия екран“ на „Бела“? Знае ли, че няма да му простя? Но не в онзи смисъл. А защото описвам всичко, до което се докосна. Както и всичко, което ми се изпречи пред погледа. Като стана дума за това, какво ми се изпречи пред погледа, забравих да ви кажа, че

 

Не защото искаше да ме „подгрее“ евентуално за утре вечер, а защото е простак. Нали знаете, има такива мъже. Но не мога да определя кои са по-прости – тези, които ходят голи до кръста, или онези, които се мъкнат с разкопчана до пъпа риза. Ако беше и с изрусен кичур в косата, щеше съвсем да изглежда, сякаш е дошъл от Бели Искър, където отглежда телета за угояване. Съседът от първия етаж поне си облича новия анцуг, когато в събота идва да ме занимава с проблемите на входа. Но в негова защита искам да кажа, че никога не ми е намеквал за секс. Сигурно защото бабата, с която живее, не ходи в командировки.

На всичкото отгоре се чух да казвам:

 

О, боже, не съм добре! Този да не би да си помисли, че съм му навита. Дано не е разбрал моето „не“ като „да“. Не знаех какво да кажа. Не очаквах такова нещо. Не мога просто да му тегля една пред голия тумбак. Макар че точно това заслужаваше.

След като затворих вратата и мислено благодарих, че точно утре пътувам, продължих да разсъждавам. Колко близък трябва да ми е един човек, че да ме покани на… секс? Моята входна врата сигурно е по-близо да спалнята му, отколкото вратата на собствената му баня… Но „врата до врата“ достатъчна близост ли е? И какво ме подразни? Че не ме е преценил или че точно такъв тип ми е съсед?

Имам приятелка, която често повтаря, че сексът си е секс и

 

Може и да има, но не са ми съседи. А и винаги съм разглеждала отношенията си с мъжете някак цялостно. Впрочем случвало ми се е секс заради секса, но по принцип, когато правя секс, искам да помня и мъжа, не само секса с него. А какво мога да запомня от този? Когато не отива на работа, е пълен простак. Каквато е може би истинската му същност. Вероятно мисли, че спа хотелите са културни забележителности. Определено с него никога няма да стигнем до въпроса „У нас или у вас?“. Всеки съсед да си знае вратата.

След този случай винаги когато го видя облечен за работа, всъщност виждам голия му шкембак. Интересно е, че той пък се прави, че не ме вижда. Супер! Разбрал е моето „не“ като „не“.

Друг успокоителен факт е, че и аз, и моят съсед живеем под наем, което означава, че няма да живеем винаги „врата до врата“.

А дали просто не искам да се махна от това място и дали подсъзнателно не се опитвам да се разгранича от всички, свързани с него? Не искам да познавам съседите си, както и да ги опознавам.