СЕСТРИ ВЕЛИЕВИ

Понякога говорят една през друга и сякаш им е трудно да седят мирни. Толкова са млади. Всяка от тях иска да победи най-добрата в света. Техният живот показва, че спортът не е обикновено занимание и че на него могат да се посветят посвоему всички членове на едно семейство.

Представям ви Хюлия и Лютфия, Лъв и Рак, на 20 и на 21 години, републиканска шампионка и републиканска шампионка, сестри Велиеви. Баща им е шофьор на такси, който изплаща три кредита, с които е финансирал някои от участията на дъщерите си в чуждестранни турнири. Майката, която е треньор на Хюлия и Лютфия, на практика е безработна или по-скоро бездоходна, защото треньорската дейност не є носи никакви приходи. Разговорът ми с Хюлия, Лютфия и майка им е труден. Разбирам, че имат проблеми, но подхождам към срещата си с тях ентусиазирано, защото знам колко интересно явление са

Мирослава: „Аз мисля, че статиите въздействат върху другите хора, когато не просто споменават някакви факти, конкретни, голи…“ Майката: „Убийствени.“ Мирослава: „А когато са разказани по-плътно. Например ще бъде интересно да разкажете кога сте започнали? Защо сте избрали тениса за ваш спорт?“Майката: „Ние сме стигнали до такава фаза, че това, как сме започнали, изобщо не е важно. Трябва да се кажат фактите. Не знам какво по-забавно да разкажем.“ Мирослава: „Не е необходимо да разказвате нищо забавно, ако няма такова. И аз нямам намерение да премълчавам фактите…“

Майката е спортист, тренирала е лека атлетика (хвърляне копие) и футбол в първия женски отбор на България („Академик София“), създаден от настоящия ректор на НСА Лъчезар Димитров. Така е заобичала спорта, заживяла е с него и така вече… около 30 години. Казва, че било ясно, че дъщерите є трябва да тренират нещо. Тя обаче ги водела на курсове за модели, защото момичетата искали да бъдат манекенки. Курсовете били на националния стадион, близо до кортовете. Така от април 1995 година сестрите започнали да тренират тенис два-три пъти седмично.

Мирослава: „На каква възраст е хубаво да се започне в този спорт?“ Майката: „Много е относително. Мартина Хингис е започнала на 4-годишна възраст. Други започват късно – на 12 години, защото се преориентират към тениса от други спортове.“ Хюлия: „Хубаво е да започнеш на 6–7 години, за да успееш да изградиш ударите, докато станеш на 12 години.“Майката: „Тенисът е игра, за която узряваш с възрастта. Не е като в гимнастиката, примерно на 20 години приключваш. В тениса и на 20 можеш да започнеш големите турнири. Сега от федерацията казват, че 20-годишните вече не били в схемата за подпомагане. Сега се подпомагат състезатели от 16- до 18-години. Когато дъщерите ми бяха на 16 години, казваха, че подпомагат тенисисти от 14- до 16-годишна възраст. Ние сме от 15 години в тениса и те имат предубеждение към нас.“

Мирослава: „На какво се дължи това предубеждение, ако има такова?“ Майката: „Не знам. Не казвам, че е на етническа основа, защото съм сигурна, че така се държат с всички. Те си имат избраници, за които се пише и на които се помага.“

Тези момичета и майка им са обидени и споделят, че не намират подкрепа. Те не размахват точно пръст пред никого.

Майката: „Имаше момент, в който бяхме решили да не се състезават повече…“ Лютфия: „Добре че ни помогнаха от чужбина. Дадоха ни ракети от Австрия.“ Мирослава: „Колко струва една ракета и за колко време се амортизира?“ Хюлия: „Хубавите професионални ракети са 400–500 лева и за една година се амортизират. Преди да вземем тези ракети, играехме пета година с едни и същи. Принудени сме.“Мирослава: „Дрехите? С тях май е по-лесно.“ Хюлия: „Да, а и те не са толкова важни. Маратонките са по-важни, защото се изтъркват на два месеца.“ Майката: „Това не е толкова важно.“ Мирослава: „Защооо? Хората се интересуват, освен това не всеки има култура по тези въпроси. Вероятно има и такива, които си мислят, че вашите ракети са като цигулката на музиканта, с която той свири цял живот.“ Лютфия: „Сега идваме от митницата. Спонсорираха ни с дрехи от Америка, но не можем да си ги вземем.“ Хюлия:„Получихме дрехи от САЩ, които са оценени на 700 долара, но на практика ние не можем да ги вземем, защото трябва да платим 250 долара мито. На митницата ни казаха: „Вие сте частно лице. Пратката трябваше да я получи федерацията.“ Но ако това го беше получила федерацията, ние никога нямаше да го видим. Това е вид спонсорство. Ние не знаехме, че така се обмитяват тези неща.“

Майката: „Лошото е, че дори когато се даде гласност на нашите проблеми, пак се намират хора, които не разбират или се подиграват.“ Мирослава:„На такива хора сте се натъквали. Аз се надявам, че ще се намерят и други хора, които да ви разберат и да ви помогнат.“

Залата за тренировки е единственото нещо, с което, слава богу, Велиеви не срещат трудности. Това обаче отново е своеобразен компромис, който сестрите са направили. И двете са първокурснички в Националната спортна академия. Това им дава право да тренират свободно в залите на НСА, за което благодарят на ректора проф. Лъчезар Димитров и доц. Цецка Захариева, ръководител катедра „Тенис“. Иначе Хюлия обича изкуствата, рисува и пее хубаво и е искала да учи в Художествената академия, а Лютфия – финанси в Нов български университет. В НСА вече имат любима преподавателка. Госпожа Ирина Нешева, която им преподава гимнастика. Казват, че я обичат, защото прави добрини. Например не ги ощетява в оценките. Впрочем, както се досещате, сестрите имат задача да постигнат висок успех, за да получават стипендия, но и „не само заради това“, казват те.

Мирослава: „Защо продължавате да тренирате?“ Майката: „Вкопчили сме се в това и сме му верни.“Хюлия: „Искаме да играем световен тенис и да ни гледат по Евроспорт.“

Лютфия: „Лесно е да оставиш.“ (Това го казаха една през друга.)

в зависимост от това, къде е състезанието. В колкото повече турнири участва и побеждава един тенисист, толкова по-нагоре се придвижва в ранглистата.

Хюлия: „С осем или девет турнира бях 700-а в света, а една моя колежка е на 280 място с 31 турнира.“

Мирослава: „Кога разбрахте, че имат възможности за тениса?

Майката: „Това не се разбира. Няма изисквания за ръст, килограми и пр. Не можеш да кажеш: този ще стане, този няма да стане. Участват. Побеждават. Или играят финал, или стават трети. Тук няма мярка, няма друг барометър.“ Лютфия: „Точно в периода, когато станах 3-а в източна Европа и 11-а в Европа само с 4 турнира (а не с 15 турнира, както се случва при някои тенисисти), един треньор от тенис клуб „Левски“ ми каза да си закача ракетите на стената.“ Мирослава: „Т.е. да се откажеш?“ Лютфия: „Да.“

Сестрите казват, че помежду им има ежедневна конкуренция.

Мирослава: „Еднакъв ли е стилът ви на игра?“ Майката: „Лютфия играе тактически според противника. Хюлия е силов играч, здрава е и много бърза.“