сборен пункт на света
от Д. ГЕОРГИЕВА, М. ИЛИЕВ
Снимки Д. ГЕОРГИЕВА, М. ИЛИЕВ
юни, 2009 г.
Като всички средностатистически европейци тръгвамe за Сингапур с малко багаж и не знаeм почти нищо за там, освен че е доста топло. След бърза проверка на местоположението разбирамe, че Сингапур е на около 200 км северно от екватора – малък остров
на „върха“ на Малайския полуостров
Merlion – символът на града
Очакват ни 12 часа полет. Докато летим, нищо не подсказва приключения. Освен стюардесите с дръпнати очи и тук-там някой жълтокож пътник всичко си е стандартно, европейско. Докато се чудим какво ще правим повече от седмица в тази държава, ни връчват менюто. Малко колебливо си поръчваме Singapore Sling, който се оказва приятен и чудотворен розов коктейл. След 3–4 такива полетът вече не ни изглежда толкова дълъг, но по-важното – започва да ни просветва мисълта, че пътуваме към коктейл от новости.
Рецепта за Singapore sling
1 част джин, 1/4 черешово бренди, 1/4 микс от плодов сок (портокал, лайм или лимон и ананас), няколко капки коантро и ликьор бенедиктин и пръска горчив аперитив.
Събуждаме се от гласа на пилота, който съобщава, че в Сингапур е близо 30 °С. Докато се усетим, вече ни пожелават „приятен престой“, и тръгваме по ръкава към летището. След минутки ни става ясно, че това е
не просто летище, а миниград
– с градинки, езерца със златни рибки, пространства с произведения на изкуството, кино, открит басейн и дори местна зоологическа градина. За магазините, кафенетата и ресторантите изобщо не говорим. Луксът е умопомрачителен, а светлинката в съзнанието ни светва още по-ярко – „Коктейл от луксозни новости!“.
Транспортът в Сингапур е уредено нещо. Рейсове с точно разписание, учудващо евтини таксита, изискващи обаче доза смелост и стабилен вестибуларен апарат. Но стандартният избор си остава метрото. На спирката монотонен глас ти напомня „Ако видите съмнителни хора…“, а на монитор тече филмче за „забравена“ чанта с бомба. Влизаме в току-що пристигналото влакче. Започваме да се оглеждаме за съмнителни лица, но за европейското ни съзнание май всички изглеждат подозрителни – китайци, малайци, индийци, японци… Тук човекът с бяла кожа е различният, той е „китаецът с фотоапарата в Европата“. Успокояващо е все пак, че
действията се развиват на английски език
Но въпреки чувството, че си в свои води, защото си сигурен, че всички го говорят, забрави „правилния“ акцент – рискуваш да останеш изцяло неразбран. Там кока-кола е просто „кок“, а кафе е „копи“.
Следващият по-сериозен културен шок можеш да получиш, когато огладнееш. Проблемът не е в липсата на храна, а в отчайващото є изобилие. Най-популярните места за хранене са т. нар. food courts. Те са винаги претъпкани с настървени от глад хора. Обикаляш и четеш – уж всичко е на английски, но понякога надписите не правят връзка с главния ти мозък. Смятай се за предупреден! Тук „китайско“ няма нищо общо с китайската храна, която познаваш, тайландската кухня вече не е екзотична, японската далеч не се изчерпва само със суши, а индийската храна не е вегетарианска. За избора на храна не се нуждаеш от съвет – шансовете да сбъркаш са нищожни. Всичко е неприлично вкусно и евтино. Ние поне се почувствахме като в
кулинарен рай
Стандартен food court в търговски център
Кулинарни изкушения (по часовниковата стрелка): китайска риба в сладък сос, Roti Prata, нудъли, Okonomyaki
Дори храната в Сингапур отразява цветната смесица от раси и култури. Особена гордост е местният fried carrot cake – името да не ви заблуждава, че става дума за обикновено тесто с моркови и захар. Нищо подобно. Въпросната вкуснотия представлява запържена смес от оризово брашно, нарязана на кубчета ряпа (морков), чесън и яйца. Сервира се, полята със сладък черен соев сос. Не пропускайте да опитате и китайската риба в сладък сос, традиционния индийски хляб Roti Prata, тайландските нудъли и японската „пица“ Okonomyaki.
Нахранени добре, вече сте готови да откривате Сингапур.
Историята му може да се проследи едва до XIV век, когато районът около Сингапурската река се оформя като важен търговски пункт за кораби от Индия, Китай и Югоизточна Азия. През XIX век пристигат и англичаните, не го подминават и японците в средата на XX век. Тези факти предопределят съдбата на Сингапур и след отделянето му от Малайзия като независима държава. И до днес той е световен търговски център.
Казват, че ако намалиш пропорционално обитателите на земята до 4 млн., ще получиш пъстротата на населението тук. Вярно или не, разходката по улиците оставя именно това чувство у теб. На този малък остров човек може да „обиколи света“ чрез хората.Тук можеш да посетиш будистки и индуистки храм, джамия и църква само в рамките на един ден. След бясно пазаруване по уличните пазари можеш да се сдобиеш и с най-луксозно марково костюмче. Ако ти стиска, можеш да се разходиш сред диви зверове или да пийнеш едно на 70-ия етаж Можеш да правиш толкова много неща на това малко парче земя, върху което са си дали среща културите от цял свят.
Ние обаче започваме обиколката си от устието на Сингапурската река, отрупано с тълпа снимащи туристи. Първото нещо, което се набива на очи, е статуя на същество с глава на лъв и тяло на риба, която бълва водна струя директно в океана. Името на съществото е Merlion (морски лъв) и се явява символ на Сингапур. Старото име на града-държава е Singapura, което на санскрит означава „лъвски град“. Оттук и лъвската глава. Тялото на риба пък се оправдава от още по-старото име на Сингапур – Temasek („морски град“ на явански).
Река, дървени лодки, къщурки по брега, небрежно подредени статуи на търговците от миналото за автентичност, аристократични 3–4-етажни викториански сгради, стар метален мост, шпил на катедрала сред градинките. И цялата тази романтична картинка от миналото разказва своя живот на фона на гора от небостъргачи – стройни, луксозни, неприлично близо един до друг. През деня народът се суети предимно в небостъргачите и безкрайните търговски центрове в подножието им. А ние, туристите, се „гмуркаме“ в
големия музей на азиатските цивилизации
Хората си знаят работата – не че са пропуснати витрините с артефакти, но те далеч не са водещата атракция тук. Съвременни мултимедийни средства те изненадват на всяка крачка. Минаваш през Малайзия, за да се озовеш в Китай, а оттам отскачаш на следващия етаж до Индия, Пакистан и Иран… Азия хич не е малка! Най-забавно е в образователните секции – там организират атракционите за деца, но и на възрастните им се приисква да се маскират като артисти от китайски театър, да подрънкат на странни инструменти или да се упражнят в написването на „Здравей!“ на арабски. Докато се усетиш, си прекарал тук целия следобед. Като нас.
Навън картината е по-различна, защото вечер реката е сърцето на нощния живот. Край къщетата
гъмжи от гладен народ
а мъртвите през деня съборетинки са се преобразили в ресторанти. Тук е мястото да се прекършите пред поканите на сервитьорите, които на всяка крачка обещават чудни гозби, и да хапнете задължителния рак с чили или с черен пипер.
По малките часове успяхме да се дотътрим и до стария кей. Някога разтоварителница с множество складове, днес кварталчето е Меката на клубовете. Уличките между разноцветните сгради са покрити от огромни цветя от метал и стъкло. Логиката е проста – да можеш да се разхождаш спокойно дори и в проливен дъжд (впрочем често срещано климатично явление по тези ширини).
Във всеки клуб тук се подвизава талантлива местна банда, която свири нашумели хитове – евъргрийни или най-новото техно. Първоначалният шок от вида на дребен гръндж китаец, който на доста приличен английски припява хит на Depeche Mode, бързо се преодолява с каничка местен коктейл. Истината е, че веселбата е голяма.
Настана време да се гмурнем и в
„сингапурските потайности“
Започваме от Китайския квартал. Няма как да го сбърка човек – йероглифи, червени фенери, пискюли висят наляво-надясно. По-малките улички са превзети от улични пазари – свят ти се завива от дракончета, ветрила, четки, чадърчета, восъчни печати, копринени роклички, парцалки от батик, клечки за ядене, сервизи и какво ли още не. Започваш да гледаш на познатия надпис Made in China с повече уважение. Тези малки хора с магарешка упоритост се трудят с дни, за да сътворят едно-единствено парче шарен батик, което струва само някакви си 10 сингапурски долара. Бързаме да се отървем от безразсъдното харчене и се озоваваме пред голям будистки храм. Площадът отпред гъмжи от развълнувани старци – китайци на групички. Всички са улисани в игра на китайски шах и изобщо не обръщат внимание на фотоапаратите ни.
Влизаме при Буда
Потъваме в златно и червено, загубваме се в хилядите статуища, статуи, статуйки и статуйчета – всичките на Буда, сред съвсем истински монаси в оранжеви роби. На по-горните етажи (общо четири) откриваме музей, магазин, покривна градина и гордостта на храма – един от зъбите на Буда.
Отново сме навън и се впускаме в поредния кулинарен маратон. Satay (шишчета, овкусени с непознати подправки и божествен сос), Hainanese Chicken Rice (пиле с ориз, но по хайнански, сиреч с джинджифил, чесън и лют лайм сос) и Mooncake (традиционно лакомство – нещо средно между козунак и масленка).
Отправяме се към следващия нов свят –
Малката Индия
Индуистките храмове се познават отдалеч с богато скулптурираните си кули над входовете. Преди да влязат в тях, хората грижливо се събуват. Въпреки жегата сме твърдо решени да усетим духа на Малката Индия. Улиците са оформени от 2–3-етажни сгради – партерното ниво е обикновено заето от магазин. Най-цветното място за поредните дрънкулки обаче е т. нар. Аркада. Потъваш в море от яркоцветни сарита, бижута (основно златни), гривни, гирлянди от цветя, подправки. След неизбежното пазаруване пак настава време за кулинарни изкушения. Подминаваш с бърза крачка кръчмите на открито, пълни с мургави мъже индийци, които лапат с ръка ориз, полят с жълт къри сос, и влизаш в първия по-приличен ресторант. Мустакат индиец ни сервира обяда върху палмово листо, на табличка – ориз, мнооого лют сос, месо, тънка питка. Европейският вид на туристите обикновено скланя сервитьорите да поднасят и прибори. Иначе индийците си хапват с ръце. Отпиваме от животворната течност, наречена ласи (нещо като много студен плодов айран), и правим планове за поредната разходка.
Кварталът Kampong Glam
е най-известен с Арабската улица. Някога седалище на малайските кралски особи, днес това място е дом и на други имигранти мюсюлмани, основно от Индонезия. Вмъкваме се най-напред в старите султански палати. Това е и едно от местата в Сингапур, където може да се научи нещичко и за коренното население – малайците. Не можеш да пропуснеш и златния купол на Султанската джамия. В двора є те посрещат чешми за ритуално измиване и рафтове, пълни с обувки. Отново сваляш своите, а на входа симпатичен чичко мята върху очевидно оскъдното ти облекло кафява роба и след като се уверява, че изглеждаш достойно, ти обяснява, че не можеш да стъпваш върху килимите. Излизаме от джамията.
Пешеходното пространство пред нея, естествено, е отрупано с магазинчета, пълни със сандали, плетени ратанови предмети, шалове… Завиваме и попадаме в рая на текстила. Толкова коприна, струпана на едно място! А нищо чудно сред камарите от килими да попаднете и на някой… летящ. Местните са много сговорчиви – сядаш за почивка на възглавничка директно на земята, носят ти наргиле и ти предлагат традиционния чай teh tarik (от малайски, „издърпан чай“). На пръв поглед прилича на боза, но всъщност е горещ ароматен сладък чай с мляко, който се приготвя с неколкократно изсипване от една халба в друга. Ефективно средство за борба с жегите!
Хубавото е, че в Сингапур
знаците къде какво да НЕ правиш
са навсякъде и е трудно да сбъркаш. С тях животът е по-лесен и подреден. Заради тях Сингапур е пример и за тоталитарна система в отлично действие. Всъщност Сингапур е пример за много неща…
Тук можеш да посетиш будистки и индуистки храм, джамия и църква само в рамките на един ден. След бясно пазаруване по уличните пазари можеш да се сдобиеш и с най-луксозно марково костюмче. Ако ти стиска, можеш да се разходиш сред диви зверове или да пийнеш едно на 70-ия етаж Можеш да правиш толкова много неща на това малко парче земя, върху което са си дали среща културите от цял свят.
Архитектурен "коктейл" по Сингапурската река