СИНДРОМЪТ „ЛОША МАЙКА“ – първа част

 

 

 

 

Да, много жени, подобно на В. К., по различни причини се самообвиняват, че са лоши майки. Но като за начало не е зле да уточним понятията.

Първо да разграничим определенията „добра майка“ и „идеална майка“. Всяка жена има в главата си модел за идеалната майка и именно когато поведението є е в разрез с този модел, тя изпитва угризения на съвестта. Неоснователно, разбира се, защото идеалната майка, както и идеалният мъж, идеалната жена или пък идеалното дете са нещо като еталони, към които е добре да се стремим, но за които в никакъв случай не бива да си правим илюзиите, че можем да постигнем.

Впрочем още в средата на XX век психолозите въвеждат понятието „достатъчно добра майка“. Според това определение добра майка е онази, която е способна да чувства своето дете и адекватно да удовлетворява физическите и емоционалните му потребности. Тоест от нас като майки се изисква единствено да се доверим на своите чувства и на майчината си интуиция и да си избием от главата всички мъчителни въпроси, които си задаваме по повод на поведението си спрямо децата. Наред с това е нужно да осъзнаем, че общуването с детето не е равно само на взаимна любов и радост. Взаимните обиди и разочарования, умората и раздразнението също влизат в сметката.

 

Жените, които прекарват голяма част от времето си само с детето си, е естествено да се чувстват уморени и раздразнителни. Не можете да се скриете от чувството на изтощение, тъй като човешките сили не са безгранични все пак. Затова е много важно да поделите грижите за детето с някой друг от семейството или пък с някой близък роднина, а не вие да се нагърбите с всичките. Особено пък ако сте самотна майка. Е, всички знаем, че е най-добре детето да расте в пълноценно семейство – и с майка, и с баща, но не всички имат този късмет. „Порицание“ заслужават обаче жените, които сами не позволяват на мъжа до тях да изпълнява своята бащинска роля. За тях майчинството е едва ли не единствената сфера, в която могат да се реализират и по този начин да получат уважението на околните. И много от тези жени са убедени, че само и единствено майката знае и чувства кое е добро за детето є. Но, това, разбира се, не е така. На бащата задължително трябва да бъде дадена възможността да изпълнява пълноценно своите бащински функции. Да, възможно е той да не е толкова сръчен като майката, когато се налага да сменя пелени, но пък нищо не му пречи да полюлее плачещото бебе на ръце, а защо не и да му попее с басов глас. От бащата не бива да се очаква това, което се очаква от майката. „Идеалният баща“ е също толкова опасна илюзия, както и „идеалната майка“.

Много майки се притесняват, че са лоши майки, и заради факта, че

 

„Преди да си родите дете, помислете имате ли време за него“, е казал някой си мъдър японец. Уви, милиони родители са лишени от мъдростта на жителите на Страната на изгряващото слънце и не се замислят за това. Просто нямат време за такива глупости. Затова после страдат. Много страдат… Особено работещите и амбициозни майки кариеристки.

Но съгласете се, че някои от тях въобще не заслужават упреци, че са лоши майки. Те може и да не са физически с децата си, но постоянно мислят за тях, звънят им, правят планове да прекарат уикенда с тях и да им отдадат цялата си майчина топлота. И обратно – има майки, които физически по цял ден прекарват с децата си, но… нищо не им дават от себе си. Едното формално присъствие не е достатъчно. Важни са умението и желанието да бъдете със своето дете.

И още по-важно е да го уважавате. Макар и то да е още много малко, вие като майка сте длъжна да се съобразявате с неговите потребности. Само тогава можете да се надявате, че и то ще ви уважава.

Въобще възпитанието на дете е тежък труд. Разбира се, че в основата на възпитанието е любовта към децата, но възниква въпросът, какво значи любов в този случай. Нагледали сме се на деца, разглезени от родителската любов. Те са капризни и егоистични и от тях не можете да очаквате нищо хубаво в бъдеще. Но познаваме и деца, на които, точно обратното – не им достигат внимание и родителски ласки. И от тях едва ли ще израснат пълноценни личности и щастливи хора…

Значи трябва да се намери

 

при която детето няма да изпитва липса на родителска любов и грижи и едновременно с това ще знае къде минава границата на позволеното. Но как да намерите тази среда? Има ли въобще критерии, според които да оценим дали процесът на възпитание е успешен? По този въпрос психолозите съветват да се опрете на вътрешното си усещане.

Ако родителите по принцип си задават такива въпроси, анализират своето поведение, значи отношенията им с детето/децата се развиват нормално. И ако тези отношения, без оглед на трудностите по пътя, носят взаимна радост, то по-скоро те са нормални и добри. Естествено, всяка добра майка се стреми да даде на своето дете само най-доброто от себе си и да го предпази от всичко лошо, което може да му се случи. Но, скъпи майки, не се старайте да създавате около своето дете илюзорен свят, в който няма място за тревоги, проблеми и трудности. Детето е добре да знае, че нашият свят е многостранен и че хората в него са различни. Ако майката успее да му внуши това, то ще се развива като пълноценна личност. А самата майка никога няма да изпита съмнение, че е лоша майка.

И дори и понякога да ни се струва, че сме лоши майки, нека не забравяме, че в края на краищата децата също са в състояние да ни превъзпитат, да ни помогнат да погледнем от друг ъгъл на хора, събития и на собственото си поведение.