СИНОПТИКУМ

 

 

 

 

Небивала жега или внезапни наводнения, торнадо или нападения на стада скакалци – аномалиите в природата разтърсват планетата все по-често и до днес си остават непредсказуеми. Сигурно затова много хора се хващат за прогнозата за времето като удавници за сламка. По данни на Mediametrie осем от десет европейци всеки ден гледат, слушат и четат прогнозата за времето. Впрочем този интерес ни обединява в социален смисъл. Благодарение на него разбираме какво изпитват другите хора – може би същите емоции като нашите. „Добре е, че времето е още слънчево“ или пък „Колко е хубав първият сняг“.

Толкова е лесно да започнем разговор за времето, при това с напълно непознат човек. Темата „прогноза за времето“ е абсолютно безопасна, първо, защото не може да предизвика сериозни спорове, и второ, защото

 

дори и да сме един от двамата гореспоменати европейци, които не следят толкова внимателно прогнозата по всички възможни канали. Според учените обаче няма основание да се твърди, че лошото време влошава настроението на здрав, тоест на нестрадащ от депресия, човек. Сериозно доказателство за това твърдение са резултатите от експеримент, проведен в Германия. В течение на три години всичките 1233 участници в изследването записвали ежедневно в дневниците си своите емоции. Психолози от университета „Хумболт“ в Германия съпоставили написаното с данните от Германския институт по метеорология за съответния период от време. Какво се оказало? Силата на вятъра или температурите навън не правят човека повече или по-малко щастлив. Настроението ни не зависи пряко от времето, а от субективното му възприемане и от възможностите, които то създава да водим по-активен или по-малко активен начин на живот. Щастливи сме не защото днес е слънчево, а по-скоро защото благодарение на това бихме могли да се разходим в парка или да отидем до любимия си басейн извън града и да се видим с приятели.

Много по-чувствително нашето настроение се влияе от

 

и по-точно от количеството светлина, която намалява значително през есента и зимата. От една страна, това стимулира в организма активното производство на хормона мелатонин, който нормализира цикъла на съня. Но от друга страна, отделянето на повече мелатонин води до производството на по-малко количество серотонин – хормона, който пък регулира нашето настроение. В резултат на тези два процеса ни се струва, че настроението ни става по-меланхолично, когато навън е мрачно.

Зад непресъхващото ни желание да бъдем информирани за прогнозата се крие и атавистичен страх. Екстравагантностите на природата ни напомнят за безсилието ни да я подчиним, за

 

поотделно и на човечеството като цяло пред нещо толкова голямо и силно като нея. Нищо чудно, че древните повсеместно са обожествявали стихиите. Египетският бог Ра е олицетворявал слънцето, скандинавският бог Тор е бил владетел на мълниите и гръмотевиците, гръцкият бог Еол бил повелител на ветровете. Оцеляването на предците ни до голяма степен е зависело от капризите на природата. Но и нашият живот е тясно свързан с климата и прогнозата за времето. Сушата през лятото и днес води до по-бедни реколти. Жилищата и на днешните хора могат да бъдат пометени от буря или наводнение (да си спомним само за скорошните поражения, причинени от урагана Санди). Това, че ние така и не успяхме докрай да изучим, озаптим и „възпитаме“ природните стихии, продължава да поражда у нас едно тревожно отношение към времето като климатичен феномен. 

Разбира се, откакто са изобретени хладилниците, климатиците и някои други технологични удобства, ние по-малко зависим от климата, но не сме изцяло независими от него. През последните години хората от все повече страни с умереноконтинентален климат могат да потвърдят, че изразът „умирам от жега“ не е просто метафора. Както впрочем и изразът „умирам от студ“. Подобни генерални климатични промени засилват желанието ни всеки ден да се уверяваме, че светът все още не е отишъл по дяволите, като следим „изкъсо“ метеорологичните прогнози. Доста по-спокойни сме, когато сме предупредени какво ни очаква утре, вдругиден или в близко бъдеще. На мнозина от нас им е достатъчно да знаят само температурата на въздуха, за да не се тревожат. Други искат да бъдат осведомени за атмосферното налягане, силата на вятъра, влажността на въздуха… Водещите сайтове в интернет предлагат и опция, която отчита температурата според субективното усещане на човешкото тяло. Метеорологичните прогнози ни помагат

 

Смятаме, че без хубаво време не бихме могли нито да се насладим истински на отпуската си, нито пък на почивните си дни. Защото какво ни пука дали в понеделник времето ще е лошо, след като ще прекараме деня в офиса?!