Скъпият й крем
от Марина ЯВОРОВА
Само на мене ли ми се струва, че тези, които никога не си купуват хубав крем за лицето, за около очите, за краката, за ръцете и за тялото… Та не са ли те точно тези, които не си позволяват и скъпа или екстравагантна дреха; не казват на близките си: „Оправяйте се някак без мен, отивам с приятелка за три дни в Гърция“ или поне „Искам да си почета книжка този следобед“; не практикуват спорт; от две години се канят да отидат на театър, а от десет – на концерт?
Няма значение колко струва: скъп е, защото с тези пари може да купи нещо за вкъщи, за някого вкъщи. Или пък нещо за себе си, но което поне си личи…
© andrey arkusha / Depositphotos.com
Само на мене ли ми се струва, че тези, които никога не си купуват хубав крем за лицето, за около очите, за краката, за ръцете и за тялото… Та не са ли те точно тези, които не си позволяват и скъпа или екстравагантна дреха; не казват на близките си: „Оправяйте се някак без мен, отивам с приятелка за три дни в Гърция“ или поне „Искам да си почета книжка този следобед“; не практикуват спорт; от две години се канят да отидат на театър, а от десет – на концерт?Червило си купуват всички жени
спирала за мигли – повечето. Декоративната козметика изглежда нещо, което си струва парите. Нанасяш я, вижда се. Бялата… Разбирам ги тези, които казват „Има да чааакаш“. (Един от неприятните ми навици е да питам приятелките си: „Не ти ли се струва, че май съм се позагладила откъм очите, а? От три седмици го ползвам този крем за околоочния контур и като че ли…“ Не! Техният навик е неприятен и даже отвратителен: ще ми кажат, че не могат да преценят!)
Обещаното стягане, изпъване, изглаждане
тонизиране, изсветляване на тена, изравняване на тена наистина би трябвало да са по-очевидни, като се имат предвид цените. Но си мисля, че винаги мога да позная ползващите добри кремове – и невинаги по самата кожа. Издава ги блясъкът в очите, вдигнатата брадичка и походката с пружиниране.
Има една жена, която всички сме я виждали. Лицето – изморено и занемарено, на устните – крещящо червило. Защо лицето е изморено и занемарено, е ясно. Защото почивката и поддръжката изискват време, пари и най-вече самоуважение. А тя
бърка самоуважението с глезотия
и егоизъм. Защо червилото е крещящо, също няма съмнение. Защото крещи: „Жена съм! Не съм се предала!“ Дори как си слага червилото знаем. Поглежда се в огледалото, изправя гръб, дръпва раменете назад, вдига брадичка и вежди, въздъхва недоволно, после примирено решително вади червилото и го нанася с резки движения. После въздъхва пак и тръгва. Червилото е последният бастион на женствеността й, на самочувствието и тя няма да го предаде. Освен това си купува евтино червило, „обаче хич не му личи“. (Една от най-трогателните ни заблуди: евтините ни обувки и евтиното ни червило изглеждат „направо марково“.)
С риск да злоупотребим с класически цитат, принципът, че най-важното е невидимо за очите, важи по парадоксално буквален начин и за външността. Това, което сме вложили във външния си вид, и да не се хвърля в очи, ни вдъхва
самоувереност, без която никой не е привлекателен
„Какво би предпочела: страхотна рокля и нелоши обувки или нелоша рокля и страхотни обувки?“, попитах една много елегантна жена с хитрото предчувствие, че ще избере обувките. „Страхотно бельо! – отговори, без да се замисля. – Дрехите и обувките може да са по-обикновени.“ И преди и вие да се усмихнете в хитро предчувствие, въпросът изобщо не засягаше как да отидеш на среща с продължение. Бельото може и да си остане невидяно, както и добрата „бяла козметика“, но тя знае за тях… и стигаме пак до
блясъка в очите и походката с пружиниране
Нещата, които жената прави за другите, я карат да се чувства добра. Но това, което подарява на себе си, я прави красива. Всяка жена трябва да си извоюва свое място, свое време и свое нещо. Своето нещо може да бъде какво ли не, стига за нея да е малко скъпо, малко неразумно и много обнадеждаващо. Дори да е бурканче крем.
(Макар че най-скъпо изглеждат „голите“ (но отлично поддържани!) лица, не нарисуваните – кожата прозрачна, чертите поетични.)