СМЕТна палата
Екоразбор на кризата с боклука
от Красимир ПРОДАНОВ,
главен редактор на сп. „Усури“
май, 2009 г.
Въздушните кули в управлението на един град от време на време се превръщат в съвсем истински. По-неприятно е, когато те са от боклук…
ВОЙНАТА НА СМЕТ И СМЕТКИ
е нещо, което обаче оставяме на сериозните анализатори. Много по-интересни в случая са не действията на кмет, концесионери и общински съветници, а на обикновените граждани, които превърнаха кризата със сметта в артфеномен.
Първо, всеки квартал се сдоби с множество сметни палати в буквалния смисъл на думата. Уникалната им архитектура свидетелстваше за много неща: лъскавите надписи по торбичките например издаваха откъде пазаруват местните, а видът на отпадъците пък – социалния им статут. Кратък полъх на вятъра обаче разрушаваше тези произведения на изкуството, за да бележи с тях близката градинка. С будистко самообладание граждани и гражданки на следващото утро започваха наново своя градеж – и така, докато боботенето на колата, отговаряща за чистотата, се окажеше не халюцинация, а факт.
ИЗНАСЯНЕТО НА СМЕТТА ОТ ВКЪЩИ
се превърна не в политически въпрос, както ни заплашваха говорители от всички телевизионни канали, а в почти невинна игра, стартираща от точката на дузпата – там, където започва да прелива и контейнерът отпред на улицата. Със спокоен финт, достоен за Бербатов с топка в краката, мнозина разхождаха смело своята торбичка със смет до кулата на съседите, включвайки се в техния градеж.
Скоро обаче покрайнините на София станаха направо неузнаваеми. За разлика от скъпите централни улици, на които квадратен метър застроена площ трудно слиза под 1000 евро дори и в условия на икономическа криза, равното Софийско поле, изпъстрено с панелни блокове и модерни строежи, блесна с празните си чисти контейнери. Смяната на караула при концесионерите докара там нови кофи, подредени само за един ден и една нощ като сложен пъзел между блоковете. Местните се отблагодариха, като поне временно ги използваха по предназначение, а не за да маркират с тях паркомясто например. Наводненият с боклуци център повдига самочувствието на жителите на крайните квартали – някак си те се чувстваха пї софиянци, щом можеха да изхвърлят боклука си в кофата, а не около нея…
КРИЗАТА С БОКЛУКА УЧИ И НА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ
побързаха да изтъкнат модерни анализатори. Вместо в жива околна среда, изпъстрена с дръвчета и цветенца, столичанинът се оказа част от изкуствен пейзаж, населен с бутилки от светло пиво, подозрително миришещи консерви и нездравословно изглеждащи – досущ като обитавалата ги храна – опаковки… Справедливо според някои, защото в края на краищата това била и средата, която съвременният човек обитава. Но ако разопаковаме този проблем, на дъното му може да видим и причините, поради които сме се оказали пленници на нещо, създадено уж да ни улеснява (за опаковките говоря). Заети обаче да разкъсваме опаковките, не виждаме, че те остават да се търкалят в краката ни, предизвикателно иронизирайки и самата ни култура.
МОДЕРНИТЕ ВРЕМЕНА РАЖДАТ И МОДЕРНИ РЕШЕНИЯ
на въпроса, какво да правим с боклука си. И лаптоп от последно поколение например се оказва ненужна вещ и по-голям проблем за природата на фона на един прост уред, какъвто е компостерът. Създаден съобразно с биологичните закони, той е изграден така, че да почиства след нас. Това, което бабите и дядовците ни са правели неволно, имаме шанс да превърнем в ритуал за доброто на околната среда. Уредът буквално изяжда всички биологични отпадъци, които домакинството произвежда, като ускорява процесите на разпадане, при това без да събира на седянка всички мухи от квартала. Напълно безобидно и незабележимо вкарва в действие законите на природата и вместо люспи от лук и обелки от картофи разполагаме с висококачествена суровина, благодарение на която мушкатото би цъфнало с чудни цветове.
КОМПОСТЕРИТЕ СА ХИТ СРЕД ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИТЕ
А за нуждите на градския човек се произвеждат и такива, които спокойно могат да заемат просто едно кътче от балкона – не по-големи са от бидончето, в което наесен кротко дремят няколко зелки…
Не обаче този миниконтейнер вкъщи е екореволюция – тя е в ръцете на радикални екозащитници, защото новото време ражда и тях. Засега са отшелници, но нищо чудно градове като София да предизвикват все повече хора да потърсят свое собствено решение на проблемите с боклуците.
Един от тях е Устойчивия Дейв, който държи в течение на експериментите си всички чрез собствен блог в интернет. Г-н Чемъдейс всъщност е уважаван оператор, работещ за холивудски продукции и дори живее в покрайнините на Лос Анджелис. Започва своята мисия в началото на миналата година, като целта му е да провери как можеш да живееш… без да изхвърляш боклук. Според иронични подмятания на читателите на блога му съвсем скоро жена му щяла да изхвърли и собствения си съпруг в жълтия контейнер за рециклиране, но засега на фронта Чемъдейс всичко е спокойно. Че става нещо нередно, се вижда само по снимките от мазето на Устойчивия Дейв, което е пълно с пластмасови бутилки и картонени опаковки. Като истински гуру на живота без смет той обяснява колко вредят те и дори споделя, че се наложило да донесе със себе си всички бутилки от изпитата по време на семейната отпуска в Мексико минерална вода. Резултатът в крайна сметка е зашеметяващ: за една година семейството изхвърля само 15 кг боклук, като всичко друго отива в компостера.
По луди идеи с Дейв може да се състезава и друг американец. За да пести вода, Джей посещава не тоалетната си, а ливадата пред дома си. Изкупува стара мазнина, в която са се пържели картофи, за да кара с нея престарелия си „Мерцедес“. „Всичко в името на природата“ е девизът и на личния му живот. Личи си, че го следва неотклонно, по раздялата с хубавката му приятелка, която според него карала джип с голям разход на бензин.
ТЕЗИ ХОРА СА ОТ ГРАФАТА „ЛЮБОПИТНО“
но твърде любопитно е и това да се състезаваш по тротоара с найлонова торбичка, която има за съюзник вятъра. Мерките, с които се правят опити да се ограничи разпространението им у нас, засега не са особено ефективни. Но все пак доведоха до лицензиране на технологии за производство на бързоразграждащи се торбички. Бързоразграждащите се отпадъци от всякакво естество обаче засега изглеждат като несънуван сън в един град, в който и прахта по улиците, и модерно пръхтящите джипове по тротоарите, и виещите клаксони ни карат да се чувстваме като герои в истински уестърн. Жанр, който в Холивуд наричат конска опера.