Смъртта на Нерон, Лион Фойхтвангер

Излезе сборникът с разкази и новели „Смъртта на Нерон“. Съставителство, превод и предговор: Венцеслав Константинов.

„Опитват се да променят света със сила само онези, които не могат да го обяснят убедително. Аз вярвам в изписания лист повече, отколкото в картечниците“, пише Лион Фойхтвангер в един свой роман. Сборникът „Смъртта на Нерон“ обхваща завършени творби, които предизвикват вълнение не с наплива на чувства, а поради придобитото знание за скритите механизми на обществените и политическите отношения. Още в ранните разкази, „Полет на рекордна височина“ и „Експедиция до полюса“, е набелязан един важен за днешния ни живот мотив: човекът на науката и техниката в стълкновение с природата и тайните на битието. Друга значима тема за Фойхтвангер е отношението на художника към действителността. В ироничен план разказът „След сезона“ пресъздава последните дни на един съвременен творец, затворен в своята крехка „кула от слонова кост“. Внезапното му увлечение по една обикновена, но жизнена девойка го заварва неподготвен за сложността на съществуването. В „историческия“ разказ „Смъртта на Нерон“ древноримският диктатор е приел съвременни черти и в същото време е представен като уродливо изкопаемо, лишено от човешко достойнство и обаяние. Тематичният кръг в сборника се затваря с новелата „Одисей и свинете“. Писателят представя митичния Одисей, богоравния страдник, като „модерен човек“, вече изпитал „досадата от цивилизацията“.

Лион Фойхтвангер (1884–1958) е роден в Мюнхен в семейство на еврейски фабрикант. Първоначално пише драми и театрална критика. Големият му литературен успех идва с романите „Грозната херцогиня Маргарете Маулташ“ и „Евреинът Зюс“. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят поема пътя на изгнанието, а книгите му биват публично изгаряни на клада. През 1941 г. Фойхтвангер емигрира в Калифорния и живее там до смъртта си. Публикува романите „Братя Лаутензак“ и „Симон“, завършва и монументалната биографична трилогия за еврейския историк Йосиф Флавий. Сборникът „Смъртта на Нерон“ го представя в необичайна светлина – като майстор на новелата и краткия разказ.