СНАКИНГЪТ
или за похапването
Ако често ви се случва да се прибирате вкъщи късно вечер и да имате сили само колкото да отворите пакет чипс и да легнете пред телевизора, вие сте една от многото жертви на снакинга.
©Brian Chase – 123rf.com
Свикнахме да правим всичко много бързо, принудени сме да хармонизираме темпото си със съвременния забързан ритъм. Независимо от това, дали го искаме, или не, снакингът (от англ. snack – похапвам леко, закусвам) се превръща в култура на съвременното хранене. Модата на яденето „на дребно“ и призивите да залъгваме чувството на глад замениха режима на хранене и довършиха хаоса в нашите отношения с храната. Снакингът и фаст фуудът си подадоха ръка и образуваха нещо, което можем да наречем култура или
диктатура на неправилното хранене
Снаксове се наричат леките закуски – шоколадчета, чипсове, пакети сухари или ядки, както и солетите (без значение дали са със сирене, или с кашкавал) и пр. Съвършено ясно е, че прословутата им „лекост“ e изключително относително понятие, защото според количеството калории много от тях могат да заменят пълноценния обяд. Диетолозите са убедени, че между културата на неправилното хранене и излишните килограми съществува пряка зависимост. Излишъкът от калории при недостиг на хранителни и баластни вещества (несмилаемите части на храната, които обаче є помагат по-лесно да се придвижва през червата) води до такива негативни последствия като нарушения в обмяната на веществата, диабет, натрупване на лош холестерол по стените на кръвоносните съдове.
Снаксовете могат да бъдат разпознати също и по това, че за да ги изядем, не са ни необходими никакви прибори. Достатъчно е да отворим пакетчето или кутията.
Храненето
с нож и вилица
когато сме посветили цялото си същество на този акт, и похапването на чипс, докато тичаме по улиците и мислите ни са насочени към решаването на поредния проблем, са коренно различни. В първия случай ние си даваме сметка, че утоляваме глада си, в другия просто утоляваме желанието си да „преживяме“ нещо си. Дори да отричаме пристрастието си към похапването, то е действие, което извършваме абсолютно машинално и усещането за глад, желанието да хапнем нещо и ситостта се превръщат в абсолютно неразделни. Често изобщо не забелязваме как сме изяли цял пакет чипс. Похапването в много случаи напомня бягство от самия себе си. Когато от умора не сме в състояние да мислим за нищо, ние започваме да ядем пред телевизора първото, което ни попадне в ръка, като по този начин се отклоняваме от наличния проблем и намаляваме вътрешното напрежение. Когато отсъства възприятието при приемането на храна, се развива автоматизиран навик: сядаме в автобуса и започваме да ядем чипс, сядаме в киносалона и започваме да ядем пуканки. По този начин възниква
нарушение на храненето на ниво възприятие
а това от своя страна води до натрупване на излишни килограми. Ако искате да не си създавате проблеми с фигурата и здравето, превърнете пълното отсъствие на режим в регламентирано редовно хранене. Ритмичното постъпване на храна в организма е изключително полезно, а оптималният интервал между храненията е три часа. Режимът ви може да се състои от закуска, обяд и вечеря с междинни хранения, които включват плодове, зеленчуци, кисело мляко или извара.
Похапването означава и компромис с качеството на това, което поглъщаме. Ден, в който само сте работили, не сте обядвали и сте похапвали нещо си, води до обилно вечерно ядене. Това, както се досещате, изобщо не е полезно за здравето.
На всички, които са изпробвали поне една диета върху себе си, е известна препоръката
да не се приема храна след 18.00 ч.
Клиничната практика показва, че подобен режим води до много положителен ефект и хората, които са загрижени не само за теглото си, но и за здравето си, вечерят точно четири часа преди лягане. В противен случай ви грозят лошо храносмилане (по простата причина, че по време на сън всички процеси се забавят) и лош сън.
Към правилото да се храните в определени часове трябва да възприемете и това, че стомахът ви има огромна нужда от топла храна. Най-подходящата температура за храната, която приемаме, е около 40 °С – т. е. температура, която е близка до тази на тялото. При такава температура на храната храносмилателните процеси се оптимизират. Прекалено горещата храна е вредна за организма. Пределната температура е 60 °С. Супите са много полезни за храносмилането. Те се усвояват лесно, особено когато са зеленчукови и нискокалорични. Присъствието на супи в ежедневното меню е своеобразна профилактика на затлъстяването.
Ако пиете вода, чай или други напитки по време на хранене, трябва да имате предвид, че те
намаляват концентрацията на стомашен сок
В резултат храната се усвоява по-трудно и по-бавно. Можете да избегнете това, ако направите пауза и започнете да приемате течности половин час след хранене.
С нашествието на бързото хранене в живота ни се появи още един феномен – десакрализацията на храната. Обичаят цялото семейство да се събира около трапезата и да благодари на бога за насъщния съществува в много култури, не само в християнската. Ритуалът придава допълнителен смисъл на процеса на храненето и го превръща в насищане не само на тялото, но и на душата. Ето защо независимо от наситения график се опитайте да си осигурите поне веднъж на ден истинско ритуално хранене, такова, с което да заситите не само тялото, но и сетивата си. Освен хубава храна за това са ви необходими още спокойно място и приятели.
Заради всичко, което казахме за похапването, не бива да оставате с впечатлението, че не трябва никога да си позволявате нещо такова. Две-три бисквитки с чая не са вредни, стига да не превръщате бисквитите в основно ястие. И… опитайте се да започнете да живеете така, че да приличате на онези ваши приятели, които се хранят с това, което си приготвят сами.
ГЛАД
Идеята, че в приема на храна трябва да се ръководим от чувството за глад, има основание. От глад до глад обаче има разлика…
След поглъщането храната се подлага на нормалния процес на храносмилане. В стомаха тя се разлага на хранителни вещества, които след това се усвояват (асимилират) от кръвоносната система. Има два вида сигнала за глад. Първият е т. нар. глад на стомаха – когато храната е смляна и е започнало нейното абсорбиране от кръвта. Този глад можем да утолим с чаша чай или мляко.
Глад от съвсем друг вид настъпва, когато човек е закусил стабилно, след това дълго време не е сложил нищо в уста (вероятно по причина на това, че е бил погълнат от работата си и просто е забравил да се храни). Тогава хранителните вещества от предишното количество приета храна вече са се абсорбирали от кръвта и са се прехвърлили в клетките. В този случай именно кръвта сигнализира, че е „гладна“. Нивото на кръвната захар се понижава и вече не говорим за чувство на глад, което може да бъде утолено с чаша чай. В края на деня човекът, който е „гладен с кръвта си“, започва да се тъпче до момента, в който мозъкът не каже „стоп“. Мозъкът обаче дава своя сигнал едва когато всички разумни граници за количество приета храна вече са преминати. Това е механизмът, по който се случва преяждането – акт, който е вреден не само за храносмилането, но и за здравето на организма.