„СПЕЧЕЛИХ“ ПОСЛЕДНОТО МЯСТО

 

 

 

 

 

Всеки възрастен знае, че не може истински да се наслаждава на успеха, ако не умее да понася пораженията. Ето ви един класически пример. Когато физикът Томас Едисон разказва как е създал електрическата крушка, споделя следното: „Наложи ми се да направя повече от 700 опита, но не мисля, че това са 700 грешки. Просто аз 700 пъти с успех доказах, че този начин не работи.“

Но кой ли родител може да запази спокойствие, когато детето му получи двойка на изпит, за който се е готвило усърдно?! Или пък да се отнесе разумно към сълзите на дъщеря си, която не може да си намери място от страдание заради несподелена любов? Да, ние разбираме, че това са глупости, които в бъдеще само ще помогнат на детето да избегне по-големи разочарования. Но колко от вас са в състояние да не се поддадат на изкушението да прегърнат детето си в такава ситуация? И да го уверят, че не то е виновно, че някой друг е причина за цялото му нещастие?

Какво се получава? От една страна, ние искаме детето ни да се научи да се отнася разумно към неуспехите си – да анализира причините, които са довели до поражението му, и да се старае следващия път да не прави тези грешки. От друга страна, сме готови на всякакви хитрости само и само

 

Този подход обаче нанася повече вреди, отколкото ползи.

Съвременните родители се стараят да създадат у децата си чувство на увереност в собствените сили и възможности. И точно по тази причина много от тях са склонни да приписват вината за неуспеха на всевъзможни други виновници. Например след загубен футболен мач родителите утешават момчето си, че съдията е бил несправедлив, вместо справедливо да му кажат: „Струва ми се, че беше разсеян и затова не игра много добре.“

Задачата на родителите не бива да бъде да предпазят детето си от всяка възможна неприятност, а да го научат да се справя с трудните ситуации.

Колкото по-рано започнете да работите върху конструктивното отношение на детето към неуспехите, толкова по-големи шансове за успех имате и вие като родители, и вашето дете.

Психолозите все по-често говорят за

 

Първият се нарича фиксиран – това е модел, при който човекът възприема себе си и своите способности като константа, като нещо, което не подлежи на промяна. Хората с такава нагласа постоянно се изправят пред необходимостта отново и отново да доказват на себе си и на околните, че са достойни за уважение.

Другият е динамичният – хора с такова възприятие на света смятат, че те и техните възможности могат да се променят и развиват в зависимост от ситуацията и натрупания опит. Тези хора много по-лесно се приспособяват към новите условия на живот.

Във възможностите на родителите е да влияят върху това, как детето ще се отнася към победите и пораженията. Сблъсквайки се с неуспех, детето с „фиксиран“ мироглед би могло да се срине или пък да намери оправдания по всички възможни начини. Такива деца или прекалено драматично възприемат поражението, или напълно го отхвърлят, като си дават вид, че нищо не се е случило. Децата с „динамично“ възприятие ще се опитат да преодолеят сложността на ситуацията, за да могат следващия път да покажат по-добри резултати. Разбира се, те също се разстройват и страдат, но след определено време правилно оценяват какво се е случило всъщност и какво е необходимо да се предприеме, за да се промени ситуацията.

За да помогнете на детето да формира „динамично“ възприятие към света и да го научите да вади

 

си, вслушайте се в съветите на психолозите.

► Хвалете го само за нещата, за които наистина трябва да го похвалите. Опитайте се да разберете какво от това, което е научило, му е било интересно, и къде евентуално то може да приложи тези знания. Децата, които са хвалени от родителите си не защото са получили шестица, а за умението си да разсъждават, не се страхуват от трудни задачи. Тъкмо обратното, колкото по-сложна задача им е поставена, толкова по-интересно им става.

► Не обвинявайте веднага учителя, ако детето ви все пак получи двойка въпреки старанието си. По-скоро кажете следното: „Знам, че наистина си се трудил. Но може би не си разбрал много добре темата. Нека да помислим какво можем да направим, за да разбереш материала.“

Резултатите от работата на децата в училище винаги опират до оценката. Когато обаче едно дете се заеме с трудна и интересна задача, но не успее да я реши, то въпреки всичко заслужава уважение. То дори е по-достойно за уважение от тези, които се захващат единствено с решаването на стандартни и лесни задачи. Вярвате ли, че истинските знания не се страхуват от трудностите и че нестандартното мислене е по-важно от добрата оценка? Направете така, че и детето ви да разбере това.

► Поговорете с детето за това, какво е успех и какво е поражение. Как да му обясните, че победата или високата оценка не са единствените атрибути на успеха? Внушете му, че не толкова резултатът, колкото самият процес на подготовка е важен и достоен за уважение. Колкото по-малко детето се вълнува от резултатите, толкова по-добри ще се оказват те. Всъщност именно в такава ситуация детето може да се съсредоточи в пълна степен върху това, което прави, и да представи всичките си знания по най-добрия начин.

► Не украсявайте фактите. Един изхвърча от класацията още след първия кръг на спортния турнир, втори не е приет в желаното училище. Това е животът… Не заблуждавайте детето, че животът е прекрасен, но и не се правете, че нищо не е станало. Ако мълчите, детето ще си помисли, че с него се е случило нещо ужасно, за което дори не трябва да се говори. Най-конструктивен би бил този подход: „Е, и? Не взехме този изпит? Какво ще правим следващия път?“

► Откажете се от вашите собствени амбиции. Не бъркайте вашите собствени желания с това, което искат децата ви. Ако вие се разстройвате от неуспеха на детето си повече от самото него, то проблемът си е ваш и вие трябва да се справите с него. Не преставайте да си напомняте, че животът на детето ви си е негов собствен, а не ваш.

► Бъдете спокойни и детето ви също ще се успокои. Децата често изпадат в истерия заради неуспехите. Просто защото не могат да облекат емоциите с думи и сълзите и крясъците се оказват единственият начин да изразят това, което чувстват. За 4–5-годишни деца това е напълно нормално, но от 10-годишните се очаква да могат да контролират емоциите си.

Как ще се почувствате, ако

 

на обществено място, а околните ви гледат със съжаление? Първо, отведете детето настрани. Успокойте го и после поговорете с него за това, което се е случило.

Понякога детето дълго плаче и страда, понякога пак страда, но се затваря в себе си, като така се старае да прилича на възрастен. Попитайте го какво иска да прави, какво му харесва, за какво иска да говори. Не реагирайте прекалено бурно, дайте му да разбере, че нищо страшно не се е случило.

И накрая – най-важният съвет. Показвайте на децата си, че ги обичате, всеки ден. Независимо от техните оценки, независимо от това, дали са вкарали гол, или са победили в играта на дама. Обичайте ги за това, че ги има, а не заради добрите резултати, които постигат. Ако детето разбере, че родителите го обичат дори когато е получило двойка, провалът никога няма да е трагедия за него.